Split Shadow



Лъчите на следобедното септемврийско слънце неуморно напичаха детската площадка. Откъм плажа, намиращ се на 50 метра, се носеше лек ветрец неспособен да прогони жегата. Всичко и всички бяха уморени и отегчени, осъзнаваха че скоро жегата и слунцето ще се заменят от студ, облаци и дъжд. Сякаш напук на тях, 2 деца безгрижно си играеха на площадката. Към тях бавно се приближи една сянка...
Беше сянката на млада жена. Тя мина покрай тях без да обръща внимание на игрите им и седна на една пейка на алеята минаваща покрай плажа. Освободи елегантно прибраната си коса и тя падна свободно по раменете й. Вятъра моментално я подхвана, заигра се с нея, но после внезапно я остави, сякаш и той бе изморен от жегата.
Тя стоеше на пейката, загледана в мрачната морска повърхност. Беше правила същото стотици пъти, дори когато от небето се изливаше пороен дъжд. Но сега всичко беше различно...
Когато, преди 5 години, гласът за първи път се появи, тя го прие като нещо нормално. Все апк всеки има своя тъмна половина (бел. авт. някои нямат светла ). Но сега това я тревожеше. Гласовете се бяха умножили. В глвата и се преплитаха десетки гласове - от басови заповеднически, до тънки, пискливи, дори страхливо треперещи такива.
Тя извади от дамката си чантичка пистолет. Трябваше да сложи край на това докато все още можеше. Опря го в слепоочието си и ... ...дръпна...
... малкото момиченце дърпаше крайчеца на роклята й и я гледаше с големите си кафеви очи.
"Леличко, леличко, брат ми се удари..."
Сърцето ѝ щеше да изскочи. Момиченцето й бе изкарало акъла. И то точно преди да дръпне спусъка. Знамение?
Тя последва малката. Брат й бе паднали наранил десният си крак. Когато го видя да плаче и се надвеси над него хорът на гласовете в главата й избухна отново.
"Kill him"
"Kiss him"
"Rape him"
"God damn him"
"Run, run like hell"
Тя го занесе до близкото фонтанче, проми раната му и след това купи на децата по един сладолед. Те я заляха с искрена, чиста радост и благодарност.
През цялото време гласовете я съветваха, крещяха, молеха се. Но над целият хаос се извисяваше един глас. Нейният. Тя контролираше нещата.
До кога?
Реши да продължи да живее така. Може би живота е по интересен погледнат от десетки различни гледни точки? А и нали нейният глас господстваше.
До кога?
И кой беше нейният глас всъщност?
List
Stories