Shadowfury



Дейвид Смит премина през огромното фоайе и взе асансьора към 43 етаж. Беше 8 часа сутринта и всички хора от застрахователната компания пристигаха на работните си места. Слезе, взе си кафе от машината и се устреми към офиса, като по пътя поздрави някои от колегите си, отклони две покани за събиране "на по бира" с приятели, защото жена му, Марта, бе поканила гости за същата вечер, взе пощата от секретарката си и накрая спокойно се разположи на бюрото си. Загледа се в огромният панорамен прозорец разкриващ пробуждащият се град и се замисли колко прекрасен може да бъде живота на един бъдещ заместник директор в една такава хубава пролетна сутрин...
Прозорецът се превърна в мозайка от милиони малки стъкълца, главата на Дейвид Смит, бъдещ заместник директор на застрахователна компания, се пръсна като зряла диня, давайки своя неповторим принос за хаоса в картината на художник модернист, красяща стената на офиса.
На отсрещната сграда една сянка прибираше снайпера си и се усмихваше.

Из яростта на една сянка:

"Осма жертва на полуделия снайперист. 2000 полицая по петите му."
-вестник Дейли Стрес

"114 убити при атентат над джамия по време на Рамадан. Полицията и тайните служби вдигат ръце пред терора."
-вестник Блъди Експрес

"... и сега новината на деня. В 5 часа тази сутрин специалните части щурмуваха къща на предполагаем терорист. От мястото на събитието, Ян Суи ... "
-телевизия ДиТВ

Той стоеше в дъното на дългият мрачен коридор. Пред него лежаха 5 трупа в униформи, с бронирани жилетки и маски на лицата. По стените имаше огромни кървави петна. Още топлата кръв напояваше малкият кръгъл килим в средата на помещението, а неговата собствена бе образувала локвичка в която лежеше вече безполезният пистолет - хромиран Beretta 85F.Бе ранен в дясното рано и бедро. Пред очите му бързо пробягваха ярки моменти от живота му - скандалите на шефа, първият труп, взрива в джамията, яростта докато дърпаше спусъка преди минути. Чувстваше се отпаднал, силите постепенно го напускаха, гневът му стихваше.
Born to suffer...
Защо?
От вратата срещу него долитаха оглушителния звук на сирените. Подкрепленията идваха. Но той не ги чуваше. В главата му кънтяха ударите на сърцето му. Виждаше само как първите утринни лъчи обагряха къщите в бледо розово. Започваше един красив нов ден.
Why breathing is bleeding?
Защо, наистина?
Уморено вдигна другият пистолет - Desert Eagle - и го опря в слепоочието си. Един патрон. С него щеше да настъпи краят на лудата му ярост. 127 души го чакаха. Той ги чуваше как крещят, чакат го за да си отмъстят.
Тишината а пролетната сутрин се разкъса от един изстрел.
Защо, по дяволите...
убиваше...
за да се чувства жив?
за да се отърве от света сив?
128
List
Stories