In The Shadow of The Moon



Беше една ужасно гореща лятна нощ. Хората се предадоха в безсмислената си борба с жегата, загасиха климатици и вентилатори и излязоха навън. Улиците се изпълниха с шум и глъч, окупираха се стратегически разположените на тъмно пейки в парковете, откритите барчета, кафета и бирфестове се препълниха. Топлата бира и студените кебапчета станаха национално ястие, а хорския шум се доубогатяваше от познати всекиму псевдо фолк ритми.
Някъде далеч от шума на града, където небето беше ясно, а звездите грееха прекрасно.
Пълната луна бе изгряла и сенките на дърветата рисуваха причудливи картини ( излезли от фантазията на дрогиран художник сюрреалист) върху скатаната между тях полянка. На нея, върху една рогозка, лежаха момче и момиче, а до тях се въргаляше празна бутилка от вино.
Момичето бе положило глава в скута на приятеля си, гледаше поклащащите се ( заради алкохола вероятно ) звезди и се наслаждаваше на ускорените удари на сърцето си предизвикани от нещо което някои наричат любов, други ... няма да ви казвам как наричат, щото ми отиде лириката на разказа.
Гората бе притихнала, звездите все така силно грееха и се поклащаха, а луната бе все така красива. Един перфектен миг. Момент, в който каквото и да кажеш или направиш ще го разрушиш. Миг, на който трябва да знаеш как да се наслаждаваш. А тя просто го уби.
- К'фо ли е яко там горе.
Няколко от притихналите в дърветата птици с отчаяни крясъци отлетяха, а незнайно от къде се появи черен облак и прикри луната. Само звездите се клатиха все тъй пиянски.
- Сега ще разбереш - каза някакъв странен глас.
Тя погледна към приятеля си. Ужасеният й вик разкъса нощта.
Кълбо от зелена светлина я обгърна и понесе към небето. Клатещите се звезди се сляха в света висяща на стотина метра над земята, приеха пратката и се устремиха към необятният космос.
List
Stories