Shadow of a Goddess



През един черен пролетен ден.
Черни облаци бяха покрили цялото небе, а студения вятър носеше дъха на скоро отминалата зима. Той разпиляваше цветовете на безбройните бадемови дървета, наредени по двата бряга на реката, те се понасяха като малки феерични пеперуди, а после бавно рухваха на земята. През секундите си свободен живот те бяха единственото красиво нещо сред мъртвата сивота на града, а труповете им, покриващи улиците и реката, засилваха тъгата у малкото хора разхождащи се покрай брега.
Само старата река се радваше, защото фините бели цветчета скриваха мръсните й черни води. Така украсена тя продължаваше бавният си, спокоен поход към необятното море.
А на брега й, откъснато от заобикалящия го свят, стоеше момиче. То бе коленичило и върховете на косата му докосваха водата. От часове стоеше там, нежните бадемови цветове бяха полепнали по главата и раменете й, а тя се взираше във водната повърхност, сякаш търсеше нещо, а виждаше само своето собствено отражение.
За миг тя затвори очи. Тялото й се олюля и залитна към мрачната вода. В съзнанието и изплува ужасяваща картина - как бавно потъва в черните води, дави се, забравена от всички, не дочакала знака, изгубила надежда. Усети хладната ласка на реката, овладя се и се отдръпна. По лицето и се стичаха капчици вода. Тя отвори очи.
Пред нея плуваха две снежно бели пера. Вгледа се отново в отражението си. На гърба й се бяха появили две големи лебедови крила. Тя изправи и се вгледа в облаците. Усмивката освети лицето й. Ето, че не я бе забравил. Разпери криле и се устреми към небето.
Двете пера продължаваха да се носят по течението на реката, но вече бяха гарваново черни...
Някъде там горе избухна пожар. Облаците над града се запалиха. Скоро пламъците обхванаха цялото небе.
You don't see me at all...
God
List
Stories