Trance



1. Picture of you

Стоя загледан в снимката на младо, красиво момиче и неусетно спомените нахлуват в главата ми.
Тя се казваше Лина и бяхме съседи от 10 години. Беше с 2 години по-малка от мен, скоро трябваше да навърши 16.Тя бе най-свенливото и скромно същество което човек може да си представи. Донякъде повлияна от родителите си, тя беше перфектна в училище, рядко излизаше и почти нямаше приятели. Майка й ми вярваше, а тя се отнасяше към мен като по-голям брат. Защитавах я когато беше още дете и другите и се подиграваха, защото беше дребничка и пълничка. Но както по принцип става, грозното пате порасна и се превърна в красиво момиче, с кокетно събрана на тила коса, хубава фигура и една такава усмивка която те кара да се разтопиш. От нея сякаш струеше топлина, тя беше толкова лъчезарна.
Една вечер аз убедих майка й да я пусне да излезе с мен, до близката дискотека. Обещах да я изпратя до тях не по-късно от 23 часа. Тази вечер ще остане завинаги в спомените ми. Лина за пръв път влизаше в такова заведение, но още от входа музиката я грабна. Или по точно тя прие ритъма и не спря да танцува през 3те часа които бяхме там. Музиката сякаш оживяваше в движенията й. Стоях смая и неусетно дойде време да се разделим. Бяхме на няколко метра от тяхната къща. Тя ме целуна по бузата и се затича към техният двор. Имах чувството че се намирам в сън.
И това се повтаряше в продължение на 3 месеца. Всяка петък вечер я водех там и си прекарвахме чудесно. Докато една вечер не се появиха те. В кошмарите си още виждам силуетът изплуващ от сенките. Още чувствам болката от удара. Спомням си как я отнасят към някаква кола.
Това се случи преди 6 месеца. От тогава аз я търся, търся следите на сенките които я отвлякоха.
Отклонявам поглед от снимката и поглеждам към масата. Там, върху купчина от куверти и брошури на заведения и нощни клубове, блести сребристият пропуск за ъндърграунд клуба "The Abyss".

2.Gray Way

Клубът се намира в изоставената индустриална зона на града. До там не пътува вече никакъв градски транспорт затова тръгвам пеша.
Крача бавно из, спускащият се над призрачните улици ,мрак. Студено е, имам чувството че въздухът ще ме пореже. Всичко наоколо е сиво. Небето покрито с гъсти облаци, огромните изоставени предприятия, разбитата улица. Отвсякъде струи чувство за обреченост, апокалиптичност, самота. Само мършави улични котки пробягват под примигващите светлини на лампите.
Най-после достигам до целта си. Голяма сива сграда която навремето е била използвана за някакви културни цели, ако се съди по изтърканият надпис "Н ро но Чи л щ ". Изкачвам се по стълбите към централният вход. Преддверието е тъмно и празно, само една голяма неонова табела с надпис "Тоалетна" сочеща към един коридор в дъното, някак не се връзва с обстановката. Решавам да я последвам. В края на коридора откривам тоалетна. Тъкмо се каня да се върна и да наредя добре човекът които ми даде указанията как да стигна до тук, усещам че земята под краката ми ритмично трепери. Отварям вратата на тоалетната и се озовавам пред двама огромни бодигардове които ми искат пропускът. След това се озовавам в огромен асансьор заедно с още 20 души. След едно доста дълго спускане, врата се отваря и аз се озовавам на малка площадка, над нещо което най-точно бих определил като лудница.
Докато се оглеждам из огромното подземно помещение, с квадратура поне километър, някой ме блъсва и аз политам надолу в бездната.

3. The Abyss

Оказва се че съм летял не повече от 2 метра преди да се строполя на прозрачната платформа която представлява дансингът. Докато се поизтупвам и оправям, поглеждам надолу и застивам.
Намирам се над бездънна пропаст осветена от множество примигващи светлини, като самолетна писта. Преди да успея да се уплаша за животът си тълпата ме поглъща. Хиляди гърчещи се в ритъма на музиката тела ме ограждат. Започвам да си пробивам път сред тях, с мисъл да намеря изхода, но все повече затъвам в тази купчина от тела и неусетно се приближавам към центъра на огромното помещение.
- Дами и господа, група "Abyss". - чувам гласът на ди джейа. Следват истерични викове.
Хаосът започва да става пълен когато прозвучават първите акорди на една китара. Следва тежък монотонен ритъм, съпроводен от брутален китарен риф. Постепенно се включват барабани, още китари, ритъма се сменя, забързва се, след това внезапно се забавя, става по мелодичен, отново възвръща бързината си и става все по надъхващ. Сред цялата тази какофония едвам се долавят виковете на вокала.
- Sliding on the edge,sliding on the edge...
Хората около мен се унасят все повече от тази лудост. Разбутвам няколко и най-после съзирам сцената. Тя представлява платформа отделена и извисена над дансинга, като самотен остров над центъра на бездната. На ръба на платформата десетина момичета, оковани във вериги, изпаднали в транс, танцуват под ритъма произвеждан от тримата ди джей. Вокалът, огромен дългокос негър, започва да крещи.
- Shade,shade...
Тогава ги забелязвам, наредени в кръг около сцената, облечени в черните прилепнали неупренови костюми, като същински сенки, с очила за нощно виждане, хората които ми я отнеха. Обхождам с поглед сцената. Под примигващите светлини на прожекторите я забелязвам. Сега вече нищо не може да ме спре. Засилвам се и скачам над бездната. Потъвам в мрака.

4. Eyes of a Tragedy

Изведнъж светлините в клубът загасват. Чува се само тихото соло на една китара. Пипнешком се придвижвам по далеч от ръба на платформата. Китарата замлъква, всичко се залива от ослепително бяла светлина. Болезнено ме заслепява. Когато отново възвръщам зрението си, виждам пред мен две блестящи като звезди очи.
Тя е пред мен. Косата й, сплетена на безброй плитчици, пада свободно по лицето й, около вратът си има кожена каишка с множество метални шипове, дрехите и са от лъскава черна кожа, но въпреки всичко това е тя. Музиката отново се ускорява, цялата зала се облива от блиц прожекторите. Опитвам се да се изправя, но краката ми сякаш се подкосяват. Лина коленичи пред мен и прошепва в ухото ми:
- Е, откри ме най-после.
Искам да отговоря но думите засядат като буца в гърлото ми. Тя се изправя и се понася в ритъма. Танцува като богиня. Стоя и не мога да помръдна сякаш хипнотизиран от танца й. Блиц светлините разбиват движенията й и ги превръщат в безброй бели, феерични пеперуди. Без да спира да танцува тя се навежда и отново прошепва:
- Ти, май наистина ме обичаш.
Думите отново не излизат от устата ми. Събирам всички сили и се провиквам:
- Ела с мен. - но от устата ми това излиза като проплакване.
Тя се усмихва, а аз имам чувството че ще се разпадна, и промълвява без да спира шеметният си танц.
- Не бъди егоист. Не виждаш ли че тук аз съм жива. Щастлива съм. Забрави ме. Остави ме да живея...
Внезапно веригата с която е окована се опъва и тя полита назад директно в ръцете на вокала, който впива устни в нейните. Опитвам се да стана и да я защитя. Усещам тежък удар в тила. Изпадам в безсъзнание.

5. New Day

Свестявам се на стълбите пред клуба. Всяка молекула в тялото ми пищи от болка. Въпреки това се опитвам да се изправя, но скован от студа и болката се строполявам отново на каменните стълби. Накрая успявам поне да седна и да се огледам наоколо.
Започва нов ден и някъде зад сивите сгради слънцето си проправя път през мъглите за да освети сивият свят поне за миг. Замислям се за станалото през нощта, но откривам само болка. Отърсвам глава и поглеждам към една локва. Виждам нея. Вятъра подема някаква хартия и я повдига из въздуха. Загледан в танца й виждам нея. Обгръщам с ръце главата си и затварям очи. Виждам нея. Сълзите бавно се стичат по лицето ми.
А града се буди бавно за пореден ден, в очакване на нова нощ. А някъде дълбоко под земята, тъмни сенки затриват последствията от предната нощ, от предишният живот. И там някъде сред тъмнината, сама над бездната огромна, продължава да танцува една мъничка звезда.
List
Stories