Fear.Freak.You



Последните слънчеви лъчи осветяваха небето, когато тя излезе от колата и пое по пътя към своята съдба. Пътя към Катедралата.
Там лежеше тялото на най-скъпия й човек - майка й. Тя бе всичко за нея, винаги я подкрепяше и й помагаше, колкото и труден да бе избраният път. Бе до нея когато се омъжи за наркоман, мъжът, който провали живота й и я отклони от "правия" път, докарвайки я до проституция. Но майка й не я изостави, не загуби надежда, дори когато животът й тотално се преобърна, превръщайки я в това, което е сега...
... Тя си спомни първата вечер след като Носферат я бе дарил със смъртоносната си прегръдка, първата й нощ като вампир.
Слънцето едва бе залязло, когато тя изпълзя от избата, в която прекара деня. По млечно бялата й кожа имаше следи от сажди и прах, в косата й цареше хаос, а дългата и черна вечерна рокля бе накъсана и раздърпана. Изгарящият глад я накара да потърси жертви на улицата. По алеята вървеше млада жена и буташе количка, от която от време на време проплакваше бебе. Жената закъсняваше и улисана в собствените си проблеми не забеляза как тя я приближи. Обви нежно ръце около врата й и сред фонтан от кръв впи зъби.
Постепенно се почувства отново жива и силна, но това не задоволи глада й. Тя протегна ръце към ревящото бебе в количката...
... Дългата й червена коса се спускаше свободно по раменете, черната рокля подчертаваше изящните форми на тялото й. Същинска богиня. На Смъртта.
Майка й знаеше за убийствата, не ги одобряваше, но разбираше, че това я държеше жива. Може би тя най-добре знаеше какво е да убиеш, за да спасиш себе си и детето си...
... Иглата потъна във вената, след това през нея премина някаква течност. Последва вик, изпълнен едновременно с болка и наслада. Светът се разми пред очите му, стана по поносим, сетивата му се притъпиха, изпитваше само тъпа радост от това, че отново е задоволил гладът си. На врата се позвъни.
- Джо, отвори. - провлечено каза той.
Чуха се бавни стъпки от коридора.
- Джо, кой е? Ей, Джо чуваш ли ме бе?
Пред размитият му поглед се появи кървясалата отрязана глава на Джо. Той помисли, че халюцинира и се нагласи по удобно на фотьойла и зарея поглед в тавана. Тогава видя едно много познато лице.
- Здравей, скъпи. - каза нежно тя.
Фотьойлът се напой с кръвта му...
... Да тя го бе убила за да си отмъсти. Бе отнемала живота на стотици за да се нахрани. Бе убивала за да се защити...
... Врата на апартамента се строполи на земята и Ловеца нахълта вътре. Посребрената му секира превърна на прах първият изпречил му се вампир.
Втурна се навътре посичайки всичко около себе си. Той се бореше за светлата си кауза " Свят без вампири", бе готов на всичко за да я постигне. Силната му вяра го крепеше, тя беше неговото основно оръжие.
Тогава той я видя. Тя стоеше в средата на стаята и танцуваше сякаш изпаднала в транс, нереално съвършените й движения го омаяха. Той се вгледа в очите й и остана като хипнотизиран, забрави за вярата и каузата си. В този момент той бе готов да жертва всичко, само за да я притежава за една мизерна секунда. Секирата падна сама от ръцете му.
Тя се приближи към него. Движеше се бавно като в сън. С едно движение тя разкъса гръдният му кош и изтръгна сърцето му. Кръвта се стече по брадата й. Докато умираше Ловецът продължаваше да си мисли колко божествено красива е ...
... Тя си спомни щастливите ѝ мигове с Носферат, когато убийствата им носеха само удоволствие...
... Те лежаха в напълненото с кръв джакузи на президентския апартамент. То преливаше и кървавите струйки се стичаха от него, сливаха се с многобройните локви кръв, образувани под телата разхвърляни безразборно из банята, и образуваха същинска река която се стичаше по стълбичките делящи банята от хола. Тази река превръщаше чисто белият килим в кървава картина на тяхното смъртоносно удоволствие...
... Тя се изкачи по стълбите пред Катедралата и се спря на входа ѝ. Всички тези спомени трябваше да останат зад нея. Даде си сметка, че бе изживяла всичките си мечти и сега бе готова да посрещне съдбата която я чакаше отвъд прага на тази врата.
Когато го пристъпи камбаните тревожно започнаха да бият. Тя се устреми към ковчега, тялото и постепенно започна да се разпада. След нея се разрастваше пожар, огнените езици прескачаха от колона на колона, докато накрая цялата сграда бе обхваната от огъня. Малкото богомолци побягнаха навън. Когато тя достигна до ковчега, последва мощна експлозия, стъклописите се пръснаха на безброй парчета по улицата. В тях се отразяваха пламъците на разрастващият се пожар.
Носферат стоеше в колата и наблюдавайки горящата катедрала промълви.
- Цял живот си остана курва. Но курва със стил.
List
Stories