Negative



Повод за написването на това е една много сдухана вечер и разговор със сестра ми. Там казах без да се замислям, че виждаме само едно отражение на светът, че без светлината нещата ще изглеждат коренно различно, че единственото нещо е вътре в нас, а това никой не го забелязва. Другата причина е че много се увличам по картини с инверснати цветове т.нар. негатив. Ами какво ли ще е ако светът е с негативни цветове, ако всеки със светлината която гори вътре в него. Ще светите ли изобщо?

    x наблюдаваше как черното слънце потъва в небесно лилавото море. Нощта настъпваше, блестящо бяла, по небето трептяха безброй черни звезди, огромната черна луна ускоряваше пулсa, подлудяваше хората. Предстоеше една луда нощ. Тогава той усети, че нещо се случва в него. Нещо напираше, разкъсваше сенките, обновяваше го. Той се вгледа в себе си и забеляза малка, едвам мъждукаща светлина. Като нежно цвете, нефелно пламъче на свещ, бледата светлинка трептеше вътре в него. Накара го да се чувства различен. Откъсна го от сенките. 
    x усети че е време. Изправи се и пое по своят дълго обмислян и чакан път. Вървеше по претъпканите нощни улици, блъскаше се в сенки, проправяше си път през тълпата. И след всеки сблъсък той се чувстваше по силен, светлината се засилваше, извисяваше го. Приближаваше краят на среднощното му пътуване. Той се затича. Безмълвните сенки останаха далеч назад. Вече наистина беше различен. Но беше и странник, неразбран от останалите, принуден да бяга от тях, да търси изход от безизходното блато, от уплетените и претъпкани улици. И беше самотен. Но усещаше, че скоро ще намери човек, който да го разбере. Продължи да тича.
    x достигна до Вратата. Леко, боязливо я открехна и остана зашеметен на прага й. Вътре, между четирите сиви стени, върху легло от тръни лежеше Тя. Тялото й бе станало полупрозрачно от потока от кристално чиста светлина. x се поколеба за секунда. Та нали това бе моментът, който чакаше от толкова време, защо се страхуваше, нима в сблъсъка си със сенките бе изгубил способността да се радва на момента? Толкова ли се бе променил за една нощ? Той отхвърли всички мисли и пристъпи към нея. Леко я докосна. Последва експлозия. Светлините им се сляха, разкъсаха сивотата на стаята, разбиха сенките около тях. За миг. 
    x се изправи. Всичко бе свършило. Приближи се към врата и светна лампата. Всичко потъна в черен, непроницаем, мрак. Тъмнината го заля, той се сля с нея и напусна стаята. Някъде там той остави цялата си светлина. Някъде там той умря.
List
Stories