Untitled Demon Story



Unfinished Story

-Нощта на дявола! - възкликна Морис.
Норис го погледна въпросително, но не каза нищо. Брат му имаше право да се страхува. Това, което им предстоеше да направят и по-точно той да извърши, беше много трудно. Дори се съмняваше, че малкият е способен на подобна постъпка. Но за съжаление времето на беше на тяхна страна и трябваше да се действа, тази вечер.
-Сещаш се, - нервно говореше Морис - приказките на баба? За демоните, които излизат от тъмните си и прокълнати дупки в безоблачна нощ в първата седмица на месеца и търсят плът?
Норис вдигна глава към ясното небе. Не му беше направило впечатление по-рано, но по небето наистина не се забелязваше нито един облак. Дали съдбата не си играеше с тях и в този момент играеше срещу тях?
-Да, помня. - отвърна просто Норис и погледна часовника си.
-Минава един - изпревари го Морис и притеснено се усмихна. - Наистина ли си сигурен, че ще се случи точно тази нощ? Искам да кажа, че може и...
-Нямаме друг избор и ти го знаеш! - със спокоен глас го прекъсна по-големият му брат. - Тази нощ то ще разкъса гърдите ми и ще излезе на бял свят. Не можем да се бием с него както с другите. То е различно. По-силно е от нас.
-Но ти ще умреш каквото и да изберем! - проплака Морис и прикри лицето си с ръка.
-Именно затова трябва да се погрижим да съм само аз. То не трябва да убие никой друг. Разбираш ли? Според легендата само братът на прокълнатия може да сложи край на мъките и да спре кошмара. Повярвай ми, ако имаше друг начин....
-Разбирам! - избърса сълзите Морис и добави: - Ще се справя!
-Знам - каза Норис и притисна корема си.
-Усещаш ли го вече?
В отговор Норис се обърна и лицето му беше почервеняло от болка. Той сграбчи брат си за ръката и просъска:
-Бързо! То идва!
-Вече стигнахме, братко. Дръж се!
Морис пое чантата от рамото на брат си и го хвана под ръка. Двамата преминаха през каменната арка, която обозначаваше началото на местното гробище и се отправиха към една крипта.
Живееха в малък провинциален град на осем часа път от Лондон, където местните хора бяха изключително суеверни. Според по-възрастните когато душата умре и бъде погребана в голяма и студена крипта, то тя никога не ще намери покой, защото няма да може да напусне своя прокълнат затвор. Ето поради тази причина в гробището имаше само едно подобно място. Тъй като градът е малък, не повече от стотина души (сто и петдесет-двеста по празниците, когато близки на по-старите дойдат да ги видят), тук рядко се случваха много неща. Всъщност никога нищо не се случваше. И ако, не дай си боже нещо необичайно станеше, то се превръщаше в център на всеобщо внимание. Всеки един жител живо се интересуваше от развоя на това събитие и задължително си имаше мнение.
Според слухове преди около половин век в града дошъл странник, който си взел стая в местния хотел. Кой е бил и защо е дошъл така и не се разбрало, но на следващата сутрин непознатият бил намерен мъртъв. Хората били потресени от жестокостта на престъплението, защото кожата на покойника била одрана от тялото и зашита към килима на пода. Никой нищо не бил чул, нищо не бил видял. За кратко време полицията вдигнала ръце и се отказала от случая. Поради огромното си суеверие, неизвестния произход на странника и особено жестоката му смърт, местните решили, че това била зла поличба и отказали да погребат мъртвеца както подобава. Те събрали пари и му издигнали красива крипта, където го положили с надеждата злото, което е водил след себе си да си остане с него затворено.
Морис извади ключа, който беше откраднал от пияния гробар в бара и го пъхна в ключалката.
-Добре, че този глупав старец никъде не ходи без ключовете си.
Вратата изскърца и застоялият въздух ги удари в носа.
-По дяволите, тук смърди ужасно! - възкликна Морис и вкара брат си вътре.
-Да свършваме с това! - каза Норис и бръкна в чантата. Извади шише със светена вода и малка сребърна брадвичка. - Вземи ги! - каза той и ги бутна в ръцете на Морис.
-Сигурен ли си, че не искаш да изпиеш отровата преди това?
-Казах ти... - лицето на Норис отново се изкриви от непоносимата болка. Вените му се издуха и сякаш всеки момент щяха да се пръснат. Очите му се изцъклиха неестествено и той изкрещя.
-Знам, знам, трябва да си жив и в съзнание когато го правя. Но аз...
Норис го стисна за ръката, пръстите му се впиха в плътта и малки струйки кръв се стекоха изпод тях.
-Просто го направи!
Морис положи гърчещия му се брат върху каменната плоча на саркофага. Изсипа част от съдържанието на шишето върху оголения му корем и вдигна брадвата. В този момент пред очите му изплуваха всички онези прекрасни спомени, които имаше с Норис. Нима беше толкова лесно да убиеш собствения си брат? Очите му отново се насълзиха и всичката увереност, която притежаваше до преди миг се изпари. Гледаше леко надигащата се кожа и се молеше всичко това да е само един лош сън. Но знаеше, че молитвите му винаги оставаха нечути.
-Моля те, Морис, направи го! - изкрещя Норис и погледна умолително брат си.
-Аз... - заекна Морис и виновно сведе поглед. - Не мога, човече, не мога! Аз...
В този момент коремът на Норис се пръсна и кръв оплиска плачещия мъж. Една ужасяваща глава се подаде от вътре, червена и покрита с вътрешности.
-Господи! - възкликна с отвращение Морис.
-Той няма да ти помогне сега - изрева демонът и затръшна вратата на криптата.
-Умри! - изкрещя Морис и замахна със сребърната брадва. Металът удари чудовището в темето и го разцепи на две като презрял пъпеш. След това мъжът изсипа останалата част от светената вода и хукна към изхода.
-Глупак! - изкрещя демонът. - Нима си мислиш, че ще ме победиш с това. Малко си закъснял. Аз вече съм свободен и неуязвим.
List
Stories