Revenge on Air



-Здравейте, всички любители на страха и ужаса, на злите демони и сатанинските призраци! Часът е малко след полунощ и вие отново сте с мен – Сатаната – и любимото ви радиопредаване “Призрачни истории”. И тази вечер, както всяка друга, телефоните ни са отворени за вас. Звънете! Не ни щадете! Обадете се и разкажете в ефир за най-ужасяващата, най-страшната, най-противната, най-зловещата история, която ще чували, която за ви разказвали, която сте чели, която сте гледали, която сте сънували. Кажете ни за поредния филма на ужасите, който сте гледали предната вечер или пък за новия потресаващ разказ на Стивън Кинг. Разказвайте и спечелете една от противните ни награди и тази вечер. Аз, от своя страна, съм ви приготвил половин дузина сладки, разтърсващи разказа, които ще ви накарат да оглеждате всеки ъгъл в апартамента си за дебнещи опасности; ще поглеждате под леглото преди лягане и дори когато се убедите, че няма нищо, пак няма да посмеете да стъпите с краката на пода и да ги задържите там повече от секунда.
Преди да започнем, малко музика.
Лайнъл се облегна на стола и се усмихна. Обичаше тази работа. Прегледа на бързо седемте разказа, които му бяха подбрали за таз вечерното предаване и ги остави настрана. И техният ред щеше да дойде, но по-късно. Мъжът отпи глътка от кафето и се приготви да продължи.
-Вие отново сте с “Призрачни истории”, а аз съм вашия любимец Сатаната. Вече имаме слушател на телефона. Здравейте!
-Здравейте! – отвърна смутен женски глас.
-В ефир сте – уведоми я Лайнъл. – Представете се на нашите слушатели!
-Казвам се Санди и бих искала да ви разкажа една много ужасна история, която баба ми ми е разказвала когато бях малка.
-Давай, Санди! Всички те слушаме.
-Да – каза още по-смутено момичето. – Значи, всичко се случило през една топла лятна вечер. Било ваканция, но училището на баба ми не затваряло врати дори за през нощта. Та имало едно момче и едно момиче…..
Лайнъл се прозина отегчено. Някои хора наистина не разбираха какво значи истински ужас. Мислеха си, че с подобни истории за убийства можеха да изплашат. Грешаха!

След десет минути….
-… и намерили телата им заровени в двора на училището, а самия убиец лежал върху тях. Край! – с много по-доволен той завърши разказа си Санди.
-Прекрасна история! За малко да изпусна чашата с кафето си по едно време. Какво изобилие на ужас и напрежение!
-Наистина ли? – не можеше да повярва Санди.
-Късмет при определяне на най-страшния разказ за вечерта.
“Не че имаш някакви шансове.”
-Следва музикална пауза, след което продължаваме със следващия слушател.
Лайнъл отпи още една голяма глътка от вече студеното кафе и блажено се отпусна на стола си. Тази вечер се чувстваше много отпаднал. Не спираше да се прозява; адски много му се спеше въпреки, че беше спал близо цял ден. Допи чашата и се опита да се отърси от умората. Предстояха му още близо пет часа и не можеше да си позволи да заспи.
-Готови ли сте за още една страшна история, която вие ще разкажете? Убеден съм, че е така! На телефона е Чарлз Майнхенд, който изгаря от нетърпение да ни ужаси, да ни скове от ужас… Вие сте на ход, Чарлз!
-Здравей, Сатана! – разнесе се радостен, въодушевен мъжки глас. – Първо искам да кажа колко много харесвам твоето предаване и как с огромен интерес всяка вечер го следя и си записвам всеки разказ, който разкажеш.
-Благодаря ти, Чарлс! Това е чудесно! Какво искаш да ни кажеш днес?
-Разбира се, моя разказ. Става дума за група ученици, които заминали на лагер в планината, но така и не се върнали. Съществуват само спекулации, за това което може би се е случило, но аз знам истината и сега ще я споделя с вас. Точно както е било, защото аз….
“Пак се почна!”, въздъхна все по-отегчено Лайнъл и се приготви да слуша старата история за странното чудовище, което изяждало дрехите на жертвите си, а после белело кожата на все още живите хора като на банан. Чарлз разказваше тази история веднъж на два-три месеца. Изглежда мъжът страдаше от някаква болест, защото всяко обаждане изживяваше като първо и се радваше изключително много.
Двадесет и три минути по-късно….
-Благодаря ти, Чарлз, и успех при жребия.
-Не, не! Аз ви благодаря!
-Мисля, че вече е време за първата ужасяваща история, която Сатаната е приготвил за вас тази вечер. В нея се разказва за един мъж на границата на реалността и фантазията, на нормалното и лудостта. Той е принуден да води битка на два фронта – с безмилостните демони на Ада, които искат да притежават душата му и техните еквиваленти, акулите от безскрупулния живот на Уолстрийт. Бъркайки ги понякога, нещастникът сам попада в собствения си капан и става жертва на… Ще разберете ако чуете историята до самия й край.
Почакайте! Телефонът звъни. Имаме слушател. Той ще бъде последния преди първия разказ от моя страна.
Здравейте!
-“Призрачни истории”, ли е?
-Да, в ефир сте! Представете се!
-Здравейте, казвам се Джоана Пер, но приятелите ми все още ме наричат Дан. Нали разбирате, едно време се казвах така и….
В този момент връзката прекъсна и Лайнъл дори благодари на Бога за това. Спестена му беше поредната скучна и дълга история, която вероятно беше чувал.
-Ало – направи се на заинтересован той. – Там ли сте?
След кратка пауза заключи:
-Изглежда връзката е прекъснала. Съжалявам, Дан или Джоана, но после можеш да опиташ пак…
-Здравей, Сатана! – плътен мъжки глас привлече вниманието на Лайнъл. Звучеше твърдо и някак студено през слушалката, която дори не беше затварял.
-Здравейте, господин…
-Предпочитам да запазя името си в тайна. Поне засега.
-Както желаете. С какво ще ни зарадвате?
-Бих искал да ви разкажа за едно убийство.
“О, пак ли!”
-Но преди да кажете или да си помислете каквото и да е знайте, че това убийство не е обикновено, защото то ще се извърши сега – на живо във вашето предаване.
“Да, бе, да!”
-Знам, че няма да ми повярвате, но скоро усмивката ви ще се изпари. Ще треперите и ще се молите да пощадя живота на невинното момиче, което съм си набелязал.
Къщата пред която седя в този момент е малка и доста отдалечена от грубата действителност на жестокия град. На един етаж е и има вид на онези семейни американски къщи, за които всяка двойка си мечтае… плюс кола и няколко деца, естествено. Но да се върнем на темата. Момичето се казва Лора и родителите й са решили да заминат на почивка за няколко дни. Те е на двадесет и една, красива, стройна брюнетка, която все още живее с мама и татко и… е съвсем сама тази вечер. Стоя пред близкия прозорец и наблюдавам милото същество как си оправя косата пред огледалото.
Лайнъл усети задоволството, с което непознатият говореше. Сякаш можеше да почувства удовлетворението от това, което вършеше в този момент.
-Гледката някак си ме възбужда, Сатана. А теб? Мълчиш? Добре! Нека се придържаме към плана. Ето, тя става и се насочва към кухнята, която е в другия край на къщата, вероятно да хапне нещо преди лягане. Дали слуша предаването ти? Не мисля. Ако го правеше, вече щеше да бяга наоколо паникьосано и да крещи за помощ.
Мъжът се захили с тих, но изключително жесток тон.
-Сега хоризонтът е чист и това ми позволява да нахлуя в къщата. Изчакай така за секунда…
“Този има нужда от психиатър”, помисли си Лайнъл,”Или просто е чудесен разказвач. И в двата случая обаче историята му звучи тъпо и много неубедително от към ужас или страх.”
-Най-интересното престои – сякаш четеше мислите му мъжът. – Вече съм в къщата. Какво следва? Според мен добрият убиец винаги трябва да носи необходимите инструменти за случая. Няма значение колко добър е плана, екипировката прави нещата. С добро оборудване дори импровизацията би била успешна. За целта аз си донесох едно малко шишенце с хлороформ и парче марля, с които ще приспя жертвата докато я вържа и приготвя. Ще се наложи да съм много тих, затова не обръщайте внимание на шепненето ми. Ако не чувате, увеличете приемниците си.
Намирам се на не повече от двадесет метра от Лора. Изглежда си прави някакъв сандвич, но е с гръб и не съм много сигурен. Ще трябва да се приближа.
Следващите няколко секунди настана гробна тишина и Лайнъл реши, че онзи се е отказал, но уви…
-Извинявам се за отсъствието, но вече всичко е готово. Сега ще я вържа за кухненската маса, която е просто перфектна за нашето ритуално убийство в ефир и ще сваля всичките й дрехи. Да знаеш само какви прелести се разкриват пред очите ми, но колкото и изкушавашто да изглежда аз знам, че имам работа да върша, а тя стои преди всичко. За изпълнението на която ще са ми нужни само един нож и игла и конец. Пълнежът ще се състои от вода, която тече в изобилие от чешмата, така че можем да започваме.
“Звучи много сериозно!”
-Изкам да те предупредя, че всичко това се случва на живо и е напълно серизоно, в случай че си забравил. Вече мога да я събудя. Здравей, мила!
-Какво става? – чу се объркан женски глас. Лайнъл просто не можеше да повярва не ушите си. През всичките тези години не се беше сблъсквал с подобен случай – цял театър му изнасяха в ефир. Дори за миг той не можа да приеме идеята за истинността на събитията и мислеше единствено за високия рейтинг, който това предаване щеше да допринесе. Независимо от глупавата и скучна история, начинът на поднасяне започна да става интересен.
-Кажи здравей и на всички тези слушатели от “Призрачни истории”, които ще станат свидетели на твоята смърт в ефир.
-Моята смърт? – възкликне невярващо момичето. – Но какво става? Къде са дрехите ми?
-Сега вдигам кухненския нож и го допирам да гладката и буза. Мисля, че тя иска нещо да ти каже, Сатана.
-Помощ!!! – изкрещя уплашено Лора.
-Да! – превъзбудено викна мъжът. – Крещи! Крещи! Нека всички чуят виковете ти! Крещи!
Момичето не се нуждаеше от втора покана. Писъците й отекнаха по радиото.
“По дяволите!”, нотка на съмнение се прокрадна из съзнанието на Лайнъл. Ами ако този мъж говореше истината и тази жена наистина щеше да умре? Какво можеше да стори? Още милиони хора слушат това предаване. Ако искат могат да помогнат по някакъв начин. Изглежда това извинение му беше достатъчно и той отново насочи вниманието си към събитията, които ставаха от другата страна на линията.
-С мен ли вече? – запита мъжът, но не дочака отговор. – Време е да започваме. Бавно плъзгам острието по прекрасния корем на Лора, стигам до центъра, малко под гърдите, и… Ножът бавно потъва е нежната й мека кожа. Чу я само!
Предсмъртните викове на момичето продължаваха да се чуват, служейки като фон на разказа на лудия. По някакъв начин тя все още беше жива и агонизираше. Едва сега Лайнъл определено се стресна, всичко звучеше толкова истинско. Трябваше да направи нещо. Да го спре. Но как?
-Сега ли е моментът, Сатана? – запита мъжът. – Ще ме молиш ли за живота й? Чакам!
-Ако това е единственият начин да я спася… Да! Ето, умолявам да я пощадиш. Моля те! Не й причинявай повече болка!
-Твърде късно. Ножът бързо се спуска надолу, правейки дълбок прорез през тялото й. Кръвта се стича на масата, приплъзва се по краищата и пада на пода капка по капка. Кап! Кап! Кап! Как ми се иска да го видиш, Сатана! Налага се да издърпам ножа сега и да се насоча към тази прекрасна шия. Малките й зелени очи ме гледат втренчено, сковани от ужас, опитва да ми кажа нещо, но изглежда кръв пречи на звуците да пробият навън. Изящно белите й зъбки вече са се напои в червено. Просто прекрасно. Извини ме!
-Какво искаш? – изкрещя Лайнъл, напълно убеден вече, че това не е шега.
-Да ме слушаш! – прошепна мъжът. – Ето, острието вече потъна с плътта и главата бавно се отделя от тялото. Очите замръзват втренчени в пространството, ококорени, ужасени, прекрасни. Още кръв оплисква ръката ми и потича на пода, вливайки се към останалата, като сестри намерили се след дълга раздяла.
-Имаш нужда от помощ!
-Знам! Време е да изпразним стомаха на Лора от всички тези отвратителни вътрешности, които за момента ще складирам тук в мивката. Готово. Сега, ще взема една кана, ще я напълня с вода и ще я изсипя вътре. Как само се оцвети, да знаеш! Ще се наложи да повторя процедурата още веднъж. Така! Сигурно си се питал защо ми бяха иглата и конецът? Ето и тяхната роля. С тях ще зашия дупката, за да не излезе водата, която така или иначе не знам защо всъщност напъхах вътре, но… Така ми се видя по-добре.
С това нашето убийство завърши. Благодаря ви, че ни слушахте. Знам, че не беше кой знае какво, но сега идва най-интересната част, този път наистина.
-Скапан психопат! – възкликна с отвращение Лайнъл. Вече беше уведомил полицията и се надяваше… И той самия не беше убеден на какво, но все пак имаше надежда да бъде хванат убиецът.
-Бих искал да ти се представя, Сатана! Името ми е Лайнъл Майндрейк. Приятно ми е!
-Какво?! Не ти ли стига, че уби това невинно момиче, а сега и с мен трябва да се подиграваш? Всеки знае, че по време на тази варварска екзекуция аз съм бил в студиото. Не можеш да кажеш, че съм убил Лора.
-О, напротив! – заяви със задоволство в гласа мъжът. – Ти може и да си бил в студиото, но аз не. Полицията ще е при теб всеки момент с достатъчно доказателства, за да те осъдят. Първо: твоите отпечатъци са навсякъде на местопрестъплението. Второ: случаен човек те е видял да излизаш от къщата малко след един и половина. Трето: предаването ти е прекъснало за близо два часа в периода от един до три, при което ти си продължил сякаш нищо не е станало. Четвърто: как ще обясниш двете тела в съседната стая, които уби, за да не те издадат като си тръгна.
Оставям те да си помислиш още малко. Всъщност размислих… Чук! Чук! И друг път не се подигравай с мъртвите!
Настоятелното тропане по вратата го изкара от приятната дрямка. След секунда парчета дърво се сипеха по пода, а група полицаи сочеха оръжията си към него. Лайнъл стоеше на стола си и гледаше втрещено.
-Тук има още два трупа, сър! – чу някъде в далечината.
-Лайнъл Мейндрейк обвинен сте в предумишлено убийство. Имате право….
Някои неща в живота просто не могат да бъдат обяснени…
List
Stories