The Beast and The Victim



Трансилвания, Румъния, 1543 година.
Минаваше полунощ. Пълната луна огряваше планината със слаба светлина от ясното и безоблачно небе. Вятърът тихо поклащаше листата на дърветата и от време на време откъсваше някое, понасяйки го на незабравима разходка високо над планината. Но дори и той плахо отбягваше входът на малката пещера в подножието на хълма.
Петима души – с изпокъсани дрехи и мръсни лица – се бяха свили в центъра й и нервно поглеждаха гората навън. Лицата им бяха бледи като платно и слабата светлина от свещите, които бяха наредени по ръбовете на грубо нарисувана пентаграма, хвърляше зловещи сенки върху тях. Пот се стичаше като река и размазваше солидното количество кал и пепел. Погледът им беше най-важен в този случай. Всички гледаха с изцъклени очи входа и зениците им ужасено се разширяваха при всяко прошумоляване на храст. Тези хора бяха уплашени до смърт от някого или… от нещо.
В този момент нощната тишина беше разцепена от страшен, вледеняващ кръвта рев. Нещастниците видимо затрепериха. Някои се разтресоха от неудържими хлипове и ридания, други вдигнаха ясенови колове и разпятия и се прекръстиха.
-Помогни ни, Господи! – горещо се молеха те. – Помогни ни да оцелеем и ни дай сили да убием това нещо.
Тогава на входа на пещерата, закривайки цялата дупка, застана същество, което можеше да накара и най-смелия човек да сънува кошмари до края на дните си. Беше високо близо два метра и половина, покрито с чернокафява козина и едри шипове по гърба. Пръстите му завършваха с десет сантиметрови изключително остри нокти, които можеха да прережат и най-здравата материя. Лицето на този звяр беше издадено леко напред, имаше черни бездънни дупки вместо очи, а зъбите му бяха като на вълк – дълги и смъртоносни. Малки капки слюнка се стичаше по тях.
Хората изкрещяха при вида на чудовището. Знаеха, че то е дошло за тях и нищо не можеше да го спре. Те нямаха сили да се борят. Можеха единствено да чакат своя край – мъчителен и болезнен.
Слабата магия, с която смъртниците се бяха предпазили, не беше достатъчна за силата на звяра. По негова команда сякаш вятърът нахлу в тясното помещение и издуха свещите. Предсмъртният им дим предвеща края на хората вътре. Чудовището сграбчи един от тях с огромната си космата ръка и стисна врата му. Бликна кръв, която оплиска близките до него, гледащи с невярващ вцепенен поглед, хора. Някои нададоха още един последен вик, който самотно заглъхна на фона на разразилия се силен вятър, и припаднаха. Главата на нещастника падна на земята, а кожата му се вееше като разкъсани парчета хартия. В този момент останалите можеха да се закълнат, че на лицето на палача им се появи малка злобна усмивка.
-Моля те, Господи! Помогни ни! – зашепна един от мъжете, не спирайки да се кръсти. – Направи нещо и не позволявай на това дяволско изчадие да нарани когото и да е повече! Нека….
Силна болка прониза човека и той млъкна. Ноктите на съществото се подаваха от стомаха му. Чудовището го вдигна сякаш беше парцалена кукла и го захвърли към една от каменните стени. Тялото се удари с огромна сила, издавайки глух звук, костите зловещо изпукаха и светлината в очите на нещастника изгасна.
Тогава се случи нещо – дали просто действие от страна на природата, дали божия намеса; никой не би могъл да каже. Силен гръм разтърси ясните небеса и светкавица удари камъните над входа, предизвиквайки срутване. Пронизителният рев на чудовището заглъхна под каменния гроб, който му бе устроен. За близо триста години злото остана да лежи дълбоко от света на хората, но човешката глупост и алчност не познават граници.

Трансилвания, Румъния, 300 години по-късно.
-Изморих се Ника – Йон хвърли инструментите и седна върху един камък да почине.
-Знам, че е някъде тук.
-Това го повтаряш вече три дни – махна изнервено Йон с ръка. – Изкопахме повече от два метра, в все още нищо. Сигурен ли си, че онзи старец не те е метнал?
-Казвам ти, бе човек, тук е! – ядоса се Ника. – Съвсем малко остава. Аз ще продължа.
Той вдигна въодушевен кирката и продължи да блъска по камъните.
След около час работа най-после стигна да пещера.
-Казах ти! – победоносно извика Ника и развълнувано започна да разширява дупката. След още няколко минути тя беше достатъчно голяма, за да може да провре цялото си тяло. Мъжът се наведе и вкара глава вътре.
-Много е… – каза Ника, но замлъкна завинаги. Една ръка прониза главата му. Тялото се разтресе в предсмъртни гърчове за няколко секунди, след което спря да се движи. Окървавената ръка потъна обратно само, за да излезе и останалата част – мъж на около тридесет, с износени и изпокъсани дрехи, които отдавна бяха подминали модата; дълга, права руса коса и небесносини очи допълваха портрета. На лицето му се появи огромна доволна усмивка. Той облиза пръсти и премляска няколко пъти с удоволствие. Главата му рязко се завъртя и очите му попаднаха върху вцепенения Йон. С два големи животински скока се озова до него и впи зъбите си във врата му. Човекът опита да се съпротивлява, но непознатият притежаваше нечовешка сила.
След по-малко от половин минута нещастникът се отпусна безпомощно в ръцете на вампира.
-Свободен! – изкрещя той и захвърли тялото надолу по склона.

Близо до Уест Грийн, Сащ още 250 години по-късно.
-Казват, че този град е като магнит за злите сили – каза Робърт и посочи малката точица на картата, с която беше обозначен градът.
-Нали не вярваш в тези глупости за проклятия, зли сили, вещици, вампири и други такива глупости? – учуди се Шон и погледна приятеля си.
-Ами, аз такова…
-Виж, вървим пеша – колко? – четири часа май станаха вече. Не смятам да се връщаме.
-Е, добре! – въздъхна Робърт и прибра картата в чантата си.
Малко преди града, пътят беше ограден от редица малки хълмчета, покрити с ниска трева и току що поникнали цветя. Щом навлязоха в тях, двамата видяха човек да стои до една от отбивките. Беше мъж на около тридесет, с дълга руса коса и ясни сини очи. Носеше военни дрехи и вниманието му беше средоточено върху пътя.
-Спрете! – заповяда непознатият щом ги видя. – Задължителна проверка.
-Какво става? За какво е тази проверка? – попита Робърт.
-Приближете се моля – каза русокосият.
-Внимавай, Робърт! – предупреди тихо Шон приятеля си. – Нещо в този тип не ми харесва.
Робърт кимна и тръгна към непознатия. Щом го приближи обаче онзи му се хвърли на врата с широко отворена уста и го захапа. Шон уплашено отстъпи крачка назад пред вида на кръвта, която се стичаше по брадичката на вампира.
Когато свърши, русокосият се обърна към следващата си жертва. Предчувствайки какво ще последва, Шон затвори очи в очакване на смъртта. Усети тежест в слабините си и последвалата топла струя, която се стече по крака му и образува локва на пътя.
В този момент чу боботещия звук на автомобилен двигател, прозвучал в ушите му като спасение. Отвори очи, но от Робърт и вампира нямаше и следа.

Изрезки от вестници в периода 18.09.1993 – 7.02.1994.

18 септември, 1993 година.
Луд опитва да убеди властите, че ВАМПИР (написано с големи червени букви) е изял приятеля му.
Налудничаво, но факт. Двадесет и осем годишният Шон Бролин /на снимката/ опита да убеди властите на Уест Грийн, че изчезналият му приятел Робърт Фолър е бил нападнат и изяден от русокос вампир със сини очи. Засега няма следа от втория.

10 октомври, 1993 година.
Тялото на Робърт Патрик Фолър беше намерено вчера в канализацията на Уест Грийн. Кой го е намерил, полицията пожела да остане анонимно. Главата на жертвата е била отделена от тялото, след което отново съшита, като вратът липсва. Лекарите установиха липсата на огромно количество кръв. Що за звяр би извършил подобно нещо?
Интервюта с граждани и заинтересовани по случая можете да прочетете на страници 10 и 11.

15 октомври, 1993 година.
Убиецът на Фолър ОТКРИТ
Всички улики водят към заподозрения Шон Бролин, който продължава да твърди, че това е извършено от вампир. В момента е под арест в местния затвор.

3 декември, 1993 година.
Процес срещу Бролин
завеждат близките на Фолър. Полицията също разполага с достатъчно доказателства, за да заведе дело за предумишлено убийство. Майката на Бролин заяви, че е силно възмутена от сина си и публично се отказа от него.
На осми декември започва процес, чийто край е предсказуем. Човечеството е потресено от постъпката на двадесет и осем годишния Шон Майкъл Бролин.

29 декември, 1993 година.
Шон Бролин отърва смъртното наказание
Дори по празниците съдът на почива. Днес завърши делото срещу придобилия световна известност жесток убиец. Адвокатът му успя да го спаси от смъртната присъда, но опитите за невменяемост се провалиха. Бролин ще излежава доживотна присъда при максимален режим в затвора “Зелената планина” в Уест Грийн.

7 февруари, 1994 година.
Вчера терористи са нахлули в дома на четиридесет годишния Том Кесъл и са го разстреляли. Според полицията това е отмъщение от страна на близките на Робърт Фолър. За незапознати ще напомним, че Кесъл бе адвокат на осъдения за жестоко убийство преди малко повече от месец Шон Бролин. Адвокатът на семейство Фолър тогава настояваше за смъртно наказание, което така и не получи.

Откъси от личния дневник на Шон Бролин, който той тайно води в затвора.

3 януари, 1994 година.
… Те не поискаха да ми повярват. Но защо? Всъщност кой ли би повярвал в тази налудничава история? Сега обаче целият ми живот е съсипан. Но защо??!!!!!!!

30 юни, 1995 година.
Той ми се яви. Сънувах го. Смееше се. Подиграваше ми се. Предизвикваше ме. Иска ме, знам го. Иска да ме убие. Когато дойде трябва да бъда готов. Поне засега съм на сигурно място в затвора. Надявам се! Няма да крия, че ме е страх. Дяволски се страхувам.

25 април, 1998 година.
Най-лошото се случи. Направо не е за вярване. Затворът ще бъде закрит, затова всички затворници ще бъдат транспортирани до различни затвори. Имам чувството, че скоро ще се срещнем. Много скоро!

29 април, 1998 година.
Утре ще ме откарат до някакъв затвор в някакъв град. Не им запомних имената, защото може и да не стигна до там.
Ако ми е писано ще продължа да водя този дневник. Ако не, сбогом на всички.
Предстои ми среща със Злото – схватка, от която само един ще излезе победител.

30 април, 1998 година.
Автобусът тромаво се движеше по прашния, не асфалтиран път. Преди около десетина минути шофьорът внезапно реши, че тази отбивка вероятно ще му спести поне час-два и сви по нея. Останалите десетима затворника гледаха отнесено през прозорците сякаш извършваха подобна процедура всеки божи ден. От време на време раздразнено избърсваха потта от челата си и отново забиваха тъпи погледи в прахта навън.
Шон ги изгледа и за секунда изпита съжаление към тях. Те дори не можеха да си представят какво им предстои. Но той го чувстваше. Беше близо. Съвсем скоро.
Мъжът седеше на последната седалка в дъното на автобуса. Погледна през задното стъкло, което по необясними причини нямаше решетка като останалите и също се загледа в прашните облаци, които гумите вдигаха след себе си.
-Какво по дяволите? – възкликна шофьорът и рязко удари спирачки, изкарвайки Шон от унеса. Една тяло безжизнено лежеше на пътя и вятърът развяваше дългата му коса – сламено руса. При вида й Бролин опита да бръкне под седалката въпреки веригите, с които беше окован.
“Ще можеш ли да свършиш нещо за мен?”, беше попитал един от пазачите предния ден. “Срещу цял стек цигари, разбира се.”
“К’во искаш, затворник?”, грубо му отвърна пазачът – едът, набит мъж, с телосложение тип мутра – въпреки, че много добре се познаваха.
“Искам да сложиш нещо под седалката ми утре. Дървен кол, да сме по-точно, ясенов по възможност.”
Следваха въпроси от типа: “За к’во ти е?”, “Абе, не знам. Нали няма да праиш глупости с него?”, “Не си решил да се чупиш, нали?”. Шон умело успя да излъже, освен това знаеше, че предишната вечер пазачът беше изгубил и последните си запаси на покер и лесно щеше да се навие.
-Внимавай! – подхвърли шофьорът на колегата си, който махна отегчено с ръка и тръгна да провери “трупа”. Щом се приближи обаче тялото “оживя” и със светкавична бързина ръката му се озова върху врата на стъписания надзирател. Пръстите се свиха безмилостно в смъртоносна хватка, костите изпукаха и кожата се разкъса.
-Господи! – възкликна шофьорът, но думите му бяха заглушени от виковете на затворниците. Останалите пазачи – общо двама – извадиха пистолетите си и откриха огън.
Вампирът се изправи и тръгна бавно към автобуса. Куршумите го удряха, потъваха в плътта му, но той не отстъпваше и крачка; като капки вода попиваха в сух пясък и бяха забравяни. Русокосият се приближи до първия пазач, който стоеше до вратата и с един замах на ръката си, от чиито пръсти бяха поникнали дълги остри нокти, му откъсна главата.
Другият пазач отключи веригите на затворниците и миг преди вампирът да провре ръката си през стомаха му, успя да изкрещи:
-Бягайте, за бога! Спасявайте се!
Но къде можеха да отидат? Нима можеха да избягат. Русокосият избута тялото навън, при това на шофьора, който беше убил преди това, и тръгна между седалките, убивайки нещастниците. Те правеха отчаяни опити да се защитят, нападаха го, но бяха безсилни пред мощта му.
Шон видя, че врагът се приближава. Прецени, че вътре няма никакъв шанс, затова разби стъклото на задния прозорец и излезе. Вампирът уби последните затворници и го последва.
-Най-накрая се срещнахме – каза Бролин.
-Умри! – изкрещя той и скочи с насочен кол. Дървото се заби в гърдите на русокосия и той нададе смразяващ вик. Рязко дръпна кола и избута Шон. Но не умря.
Започна да се променя. Очите му потънаха в бездънни орбити, дрехите се разкъсаха и по гърба му поникнаха множество шипове; краката и тялото се удължиха, а плътта започна да капе като прокажено месо; изсипа се огромно количество кръв.
-Мили боже! – възкликна с отвращение Шон.
Постепенно се оформи тялото на два метра и половина чудовище, покрито с кафявочерна козина.
-Арррггггхх! – изръмжа то.
-Мисли! Мисли! – започна да се ядосва на себе си Шон и нервно се заоглежда наоколо. Погледът му първо се спря на пистолета на пазача, който лежеше до вратата на автобуса. Заобиколи отдалече чудовището, което изглежда не бързаше да го убива, и взе оръжието. Тогава очите му попаднаха върху мачетето, което шофьорът държеше под седалката си. В главата му се зароди налудничава идея, която можеше и да проработи.
Грабна новото си оръжие и се засили срещу звяра. В този момент духът му сякаш се отдели от тялото и Шон наблюдаваше развоя на събитията като пасивен зрител. Острието разсече ръката на вампира до китката и тя се откъсна. Мъжът я вдигна победоносно и малко се отдалечи.
-Глупак! – изръмжа съществото и вдигна осакатения си крайник, който започна бързо да се регенерира. – Приготви се да умреш!
Шон хвърли мачетето без посока и единствено късметът му го спаси от сигурна смърт, защото острието успя да прободе крака на звяра. Това го разконцентрира за момент и мъжът се възползва. Затича се с всичка сила към него и замахна. Огромните нокти намериха незащитения врат на чудовището и преди да успее да реагира, грамадната космата топка отхвърча сред гейзер от черна кръв.

… То се строполи на земята и започна да изгнива. Ръката, която стисках, също се разтече между пръстите ми, превръщайки се в отвратителна желеподобна маса. Победих това нещо.
За съжаление нямах време да се радвам на победата. Чух как шофьорът успя с изключителна точност да съобщи местоположението на автобуса преди да умре. Скоро ФБР и цялата щатска полиция ще са тук. Облякох дрехите на издайника и наметнах едно от надзирателските якета, за да прикрия следите от кръв по яркосинята риза.
Знам, че ще тръгнат след мен. Ще решат, че аз съм убил всички хора в автобуса и нищо не доказва противното. Сега цял живот ще трябва да се крия. Вампирът взе последната си жертва.
Но защо?
List
Stories