Събота прочетох първата книга от поредицата „Дневниците на вампира” на Л.Дж.Смит и просто въпросното сравнение беше неизбежно. Още щом човек прочете резюметата на двете произведения, веднага ще намери основната прилика – младо и красиво момиче се влюбва в загадъчен (колкото по-мистериозен, толкова по-добре) младеж, който обаче се оказва вампир. Невъзможна любов? Или нещо друго?
Сега поне се вижда колко безочливо и безнаказано Стефани Майър е крала от Л. Дж. Смит що се отнася до основната сюжетна нишка (а и не само). Малката разлика между двете книги е едно 14 години. За справка: „Дневниците на вампира: Пробуждането” е от 1991 година, а „Здрач” от 2005 г.. Но нека накратко обобщим основните елементи:
– Младо и красиво момиче – Налице
– Мистериозен, загадъчен, но красив (направо сексапилен и неустоим) младеж на същата възраст – Налице
– Малко и забутано американско градче – Налице
– Малка и жалка местна гимназия – Налице
– Влечение към това, което не можем да имаме – Налице
– Опити на момчето на устои (във всеки един смисъл) на момичето докато тайно го желае – Налице
– Лош образ, който желае също момичето (без оглед за какво ще го ползва точно) – Налице
И още в този ред на мисли…
Разликите не е като да са малки, но сякаш бледнеят пред основната идея: Момичето си харесва момчето и решава на всяка цена да го има, а то е вампир, та любовта им е леко… сложна.
Но ако трябва да изтъкнем няколко:
– В „Здрач” има върколаци (така де, вълци)
– В „Здрач” момчето си има семейство (повече вампири, по-весело), а в „Дневниците…” то е само (почти де)
– Като цяло в „Здрач” май има повече персонажи, но това не е толкова важно.
– В „Здрач” момичето се мести в малкото градче, а в „Дневниците…” момчето.
– В „Дневниците…” момичето си има малка сестра (представена като брат в екранизацията, която тръгна наскоро под формата на сериал)
– В „Дневниците…” родителите са загинали, а момичето бива отглеждано от леля си, а в „Здрач” родителите са само разведени, но живи.
– Най-важното: В „Дневниците…” вампирите не светят на слънце като намазани с брокат гейчета, а си горят доволно на слънце (макар авторката да е измислила начин да се справи с часовия проблем).
Има и други, но не са прекалено дребни, за да им обръщам чак такова внимание, а и не ги помня повечето вече…
Но, след като изтъкнахме тези подробности, нека погледнем по-различно на двете книги. Стилът на писане на Стефани Майър ме побъркваше. Беше супер детински и някак си елементарен (все едно четях мой разказ от преди 15 години :Д). Буквално имаш чувството, че четеш излиянията на някое седемнадесет годишно девойче, което си попълва дневника. Начинът на изразяване на Смит от друга страна беше сравнително по-добър и дори на места книгата можеше да се нарече интересна, но за кратко… Имаше по-сносни описания и повечето сцени сякаш се предаваха през главата на персонажите. Вярно е, че и тя прекаляваше на моменти, но като цяло писаното имаше по-голяма литературна стойност от това на нейната колежка.
Но сега ако някой си мисли, че ще кажа някоя добра дума за която и да е от двете книги, жестоко се лъже. Ако случайно сте попаднали на този блог без да искате и сте фен на която и да е от двете поредици, по-добре да спрете четенето до тук :Д
Та, и двете книги си бяха еднакво скучен и затъпяващ боклук, който вероятно може да се хареса на малки момичета от 13 до 15-17 години. Първата книга от „Дневниците на вампира” има едно много голямо предимство – наброява само някакви си 200 мизерни страници срещу близо петстотинте на „Здрач”. И от тази гледна точка се чете много по-бързо и лесно, а и не изнервя чак толкова с поведението на главната героиня. Докато четях „Здрач”, на няколко пъти ми се прииска да я удуша :Д
Засега нямам намерение да се пробвам с която и да е от останалите книги… Просто нямам нерви ;Д Но от друга страна, поради краткостта на по-старата поредица (ако приемем, че и другите книги са такива… а аз се надявам), може все пак да се престраша някой ден да я продължа, но книгите след „Здрач” – никога! 🙂