Първо искам да започна с това, че “Eat Lead” е игра, която беше закупена на безбожно ниска цена при някоя от промоциите на ozone.bg и беше купена само и единствено за лесната платина (още няколко такива има, но все пак… освен качеството, бройката също е от значение :Д). Това “произведение” на изкуството е дело на Vicious Cycle Software, които аз поне знам само със страхотния Puzzle Quest. Уви, дали той е техен обаче? (следва титанична музика и рязък въпросителен поглед)
Историята: Всъщност кой го интересува? Мен лично ми беше все тая. Това се води нещо като продължение на стара класика, която сигурно на времето е била много голям хит. Главният герой, вече пред пенсиониране, все още не иска да замира. Да, но някой е на друго мнение. Той е изправен срещу старите си “врагове” от предишните игри, които имат една и само една цел – да го ликвидират. Мат трябва да се изправи срещу разнообразните си противници, за да стигне до дъното на конспирацията и да разбере кой се опитва да го… “замени”.
За играта: Дори не знам какво да кажа. Играта е екшън, но много зле замислен и реализиран. Предполагам, че за един бърз рън на нивата, без много мислене и внимаване на най-високата степен на сложност, всичко би било прекрасно, но… с тези условия на масата, нещата са много бавни, мудни и досадни. Не съм запознат с миналото на “вселената”, не смея да коментирам от тази гледна точка. Затова се абстрахирам и гледам на настоящия продукт като на самостоятелно и единствено отроче – една много голяма грешка.
Степен на сложност: 4/10
Всъщност, с изключение на няколко трофея, като този за минаване на играта на най-високата степен на сложност, нещата не са кой знае колко зле. Голяма част от трофеите са лесни и бързи за отключване, като дори имате от типа “Стартирайте играта” (Един вид: “Благодарим Ви, че си дадохте парите за тази огромна глупости. Ние знаем, че е такава и затова много Ви съчувстваме, че сте дали дори и левче/долар/евро от джоба си, за да ни помогнете да не фалираме. Ето, вземете този трофей в знам на най-голямата ни благодарност”) и “Паузирайте играта” (да, този е наистина рядко срещано явление :Д). Огромна част са свързани с убиване на определен брой противници с дадено оръжие или по определен начин (два с един куршум, брой убийства в главата – headshot, и т.н.). Както вече споменах, най-неприятен е трофеят за най-високата степен на сложност, която се отключва като минете играта поне веднъж. Това предполага, че трябва да я изиграете цели 2 пъти (puke). Слава богу, за целта има чийт, който не блокира трофеите и Ви позволява достъп до тази въпросната степен още от самото начало. По-добре да изгубите 2-3 часа преигравайки дадени места, докато ги научите, отколкото да преигравате всичко отначало. “Maximum Hazard” е доста коварна, защото повечето противници Ви убиват с по 1-2 до 3 изстрела и гадното прицелване може да причини много… гняв в играча, но все пак се минава…
Степен на удоволствие: 3/10
Мисля, че вече стана ясно, че това е една изключително глупава игра. Може би малкото тръпка, която “Maximum Hazard” степента на сложност предлага, и придава някакъв чар, но той бързо умира. Просто не си струва. Платината не е чак толкова лесна, че да си струват нервите…