Tag: уикеда

Spirit of Burgas 2010

Първо, нека започнем с една кратка ретроспекция на предните години.
Spirit of Burgas 2008
Spirit of Burgas 2009

От една страна ще се опитам да опиша нещата както и предните две години, но от друга… май няма да е точно по този начин. Причините за това не са една или две и нямам намерение да се обяснявам в неща, за които никой не го е грижа така или иначе.
Накратко казано обаче, това за мене беше най-слабата от трите години. Не само горе подхвърлените фактори са виновни обаче. Четох, че това е било най-силното издание, най-много хора, най-много продадени билети, най-много рекорди, блабла. Всички ръсят суперлативи наляво и надясно… Но… нека започнем поред…

Day 1 – 13.08.2010

Посетени концерти: The Prodigy, Apollo 440, Last Hope, Vendetta, Бичето

Може би трябва да започна с факта, че предния ден, в четвъртъка, ми извадиха мъдрец (стана малко инцидентно един вид) и още си ме наболяваше. Като добавим и комбинацията пет часа и половина път в “прекрасното” ни БДЖ и половин часовото му закъснение, началото на фестивалната вечер не беше поставено много добре. Не знам сега кой от засегнатите ще прочете това и кой не, както и кой ще се познае и кой не, но… ми е все тая ;Д Един конкретен индивид ме изнерви изключително много още първите няколко минути с непрекъснатото си мрънкане от типа “Ама за къде сте се разбързали?” и подмятания от този род. Аз си казах още от началото, че нито една от групите не представлява чак такъв интерес за мен и отивам на целия фест като цяло, не само за един изпълнител. Искам да видя колкото се може повече и да посетя колкото се може повече. Затова и всичкото това бавена и туткане леко ми лазеше по нервите, а в комбинацията с ужасното главоболие (причинено от болките в устата) направо беше убийствена. Което обяснява донякъде и защо зарязах хората бързо бързо по едно време :Д (Така де, въпросния човек в частност).
Първото нещо, което направи впечатление на всички, беше ужасното “качество” на бирата този път. Не че и предните години беше супер добра, но този път направо се бяха изложили от към разреждане. Туборга предишните два пъти поне ставаше за пиене, а този противен Бекс… Нямам думи. Освен това ти сипват половин чаша пяна, за която даваш три лева. Тук и другият фактор – цените. Вътре си бяха доста грозно надути, но явно от това са се надявали да печелят хората :Д
Както и предната година, първият ден бяха поканили и най-големият хедлайнер за феста, а именно The Prodigy. Едва ли има човек, който да не ги знае и да не е ги е чувал поне веднъж в живота си :Д Твърди се, че е имало повече хора дори от Faith No More. Докато се изнасяхме с Пламен по време на бисовете, гледайки хората, които се бяха събрали, смея да се съглася с това твърдение :Д
Но нека караме по ред. Посетих Apollo 440, на които и без това знаех една песен (макс 2 да са) и то много стара. Гледах ги сигурно около половината от изпълнението им и се изнесох. Не ми харесаха и толкова.
На Jack Daniels сцената забиваха Last Hope, а след тях и Vendetta, на които останах цял концерт. Не си падам по този стил музика, но нямам нищо против да ги слушам по фестивали и подобни. Още с приключване на последните акорди, цялата сцена се изнесе към мейн-а, където всеки момент се очакваше появяването на основното забавление. Както казах вече, не съм някакъв фен, но като малък и аз ги слушах (то кой ли не ги тогава :Д). Определено групата направи яко шоу и мисля, че всички останаха доволни от което.
След тях се затътрих обратно към Jack сцената, за да присъствам на емблематичното появяване на “най-добрият r’n’b изпълнител” Бичето. Честно казано не беше нито забавен, нито шокиращ, нито нищо. Дори в един момент стана досаден с тоя лаф за потта между всяка песен. Едва ли ще търча към следващия му концерт, когато и да е това, с голям интерес :Д
Малко преди края най-после успях да се намеря с Явор и брат му и след кратка визита на На Тъмно сцената и последните две песни от изпълнението на Q Check, седнахме за заслужена почивка на пясъка :Д Пламен и компания се отправиха да слушат някакъв дръм енд бейс, но ние тримата, като едни видни антифенове на тази музика, се забихме на пейките отвън с по една качествена бира, че след тая помия вътре…

Day 2 – 14.08.2010

Посетени концерти: Уикеда, Unkle, Svetlio & The Legends

Очудващо, но факт – този ден имам само три посетни реално концерта. Просто по-голяма част от времето прекарах само на main stage-а, където бяха Уикеда и Unkle. Също така смея да твърдя, че това беше и най-якият ден от трите, поне за мене. Още преди да влезнем, се подкарахме на бира, а и успях да се наям като хората. Минах през Jack Daniels сцената, на която забиваха Urban Grey, които дори не искам да споменавам повече :Д
Никой от нас не беше влизал в сайта на феста, за да види, че Уикеда са обявени като заместители на Everlast и се отправихме към главната сцена, за да видим кой ще запълни дупката. На всички ни беше ясно, че ще е българска група, защото за това кратко време няма как да намерят някоя чуждестранна, която да е достойна за изпълнител на main stage-a. Самите Уикеда просто изкъртиха. Един от най-силните концерти на феста просто. Заредни с толкова много положителна енергия, те успешно я предаваха на публиката и привличаха все повече и повече хора от съседните сцени в този сравнително по-празен втори ден.
Това, което лично мене успя да ме изненада, се оказаха Unkle, които не бях слушал до този ден, а чух само 1-2 техни изпълнения преди да тръгнем. И те, като много други групи, на живо звучат много по-тежко отколкото на запис. В тези китари и барабани, песните им имаха сила и красота. Не бих си ги свалил да ги слушам в нас, но определено най-ми хареса изпълнението им.
След тях се насочих към Jack сцената за Svetlio & The Legends, за които поне знам, че ще направят шоу, а и са си яки ;Д За съжаление не успях да ги излушам до края, защото хората, с които бях, решиха да се прибираме, но поне се радвам, че най-после чух версията им на Ace of Spades и наистина къртеше :Д

Day 3 – 15.08.2010

Посетени концерти: Serj Tankian, Smallman, Kuln, Ревю, Ерекция

Този ден като цяло вече ме изтощи на макс. През деня успях да слънчасам супер зверски и още преди да тръгна ми се спеше и бях изморен. Още с влизането, се насочихме към Jack Daniels сцената, на която точно започваха група Smallman, за която толкова време бях чувал само хубави неща, а все се разминавах, че реших задължително да ги преслушам. Какво да кажа? Не бяха зле момчетата, но доста копираха. Напомняха ми на доста други групи, начело с Tool и Deftones примерно 🙂 Но пък имаха хубави попадения определено. Не мога да кажа същото обаче за друга група, за която бях слушал – Kuln. От много време не бях чувал така липса на синхрон между музика и вокали. Ще ме извиняват феновете им, ама тази група беше много зле :Д След 3-4 техни песни се изнесохме и потеглихме към главната сцена, за да наблюдаваме изпълнението на Serj. Тук искам да вметна, че на фона на всичко, и оса успя да си забие жилото в мене, точно долу на крака :Д
За бившия вокал на SOAD какво да кажа. Не беше зле, но не беше и нещо особено. Човекът поне беше ентусиазиран и непрекъснато се опитваше да говори на публиката и да се вживява в изпълнението си. А и феновете искрено му се радваха. За пример мога да дам трите петнадесет годишни девойки (с майката на едната), които подскачаха точно до мене. Тези момиченца крещяха и се впечатляваха от всеки жест, от всяка дума на изпълнителя. Чак ми стана смешно по едно време.
Поне тази вечер беше най-прохладна от трите, доколкото това е възможно, за разлика от деня, който пък сигурно беше най-топъл.
След края се насочих към на На тъмно и до приключване на изпълнението на Ревю почти не мръднах от там. Само за малко отидох да видя Fyeld на рок сцената, за да видя дали случайно не са подобрили от преди 2 години като ги гледах, но уви, дори бяха станали по-зле. Тук вече умората успя да ме налегне и спрях да пия от противната бира. Опитах с кола, но тя пък беше :/ Седнах кротко пред пънк сцената и наблюдавах изпълнението на група Ерекция, които явно от доста време не бяха свирили. Ставаха като цяло. Не съм кой знае колко компетентен в тая област, но ми хареса изпълнението им.
Разбира се, опитвах се да оставя последните ми останали сили, за гвоздея на вечерта, а и на целия фест за мене – група Ревю. Тях поне си ги знам. Знам какво могат, какво пеят, какво да очаква човек. И те не ме разочароваха. Съвсем заслужено отнеха и последните ми останали капчици живот и в края вече бях готов да легна на пясъка и да умра. Не ми се слушаше и присъстваше на нищо друго. Тотално игнорирах всичко останало по сцените и се опитах да намеря другите, за да си ходим, но без късмет. Хората се бях забили на главната сцена и Grandmaster Flash, който им миксираше популярни денс и рок парчета с по 30-40 секунди дължина и много говорене между тях. Успях да срещна доста познати, които се изнасяха през това време, някои, от които дори не подозирах, че са там :Д
След това, като видях, че има над час до края на дискотечницата, се отправих бавно към пейките в морската и се плюснах изнемощял там, чакайки останалите. На няколко пъти замалко да заспя :Д Дори ме домързя да отида и да си потърся ядене, макар да бях доста гладен.

И, като за финал, нека пак обобщя. Този беше най-слабия от трите феста до момента. Адската жега, високите цени, гадната бира, преебаните гейски тениски, личните фактори са само някои от аспектите, които допринасят за по-слабото ниво на забавление този път. Но не са само те, разбира се.
Ще видим какво ще е следващата година…
(Мързи ме да проверявам за грешки… :Д)


Spirit of Burgas

Here we go! Нека подразним някои хора още малко :Р Не знам дали ще мога да опиша всичко, което се случи през трите фестивални дни, но колкото толкова… Не съм и напълно сигурен дали ще си спомня всичко сега, докато се опитвам да пиша.
Държа да отбележа, че това е нещо като “пътепис” за преживяванията ми през последните дни и изразява моето си мнение. За всякакви хора, които достигнат до този пост чрез гугъл, и на които не им харесва нещо написано тук… Проблемът си е техен 🙂 Прочетох много глупости относно този фестивал и мисля, че повечето са породени от чиста и проста доза завист. Както се казва, гроздето е кисело… А и глупави хора колкото искаш. Най-вече тези, които не са били, но говорят убедено. Ще кажа само едно… беше НЕВЕРОЯТНО изживяване.
Накратко за използваните термини за концертите.
Full концерти са тези, на които съм бил от началото до края и не съм пропуснал нищо.
Посетени концерти са такива, на които съм бил поне половин час, но съм се преместил на някоя друга сцена.
Минати и подминати концерти пък са тези, които съм видял, слушал съм 1-2 песни и съм се махнал, защото не ми е допаднало.

Day 1 – 15ти август
Full концерти: The Sisters of Mercy, Animassacre, Alien Industry
Посетени концерти: Gravity Co., Fyeld, Pendulum
Минати и подминати концерти: Odd Crew, fault

За тези, които не са разбрали от предния пост, моя милост си спечели две покани от mtv за трите дена на фестивала. Бързо бяха проведени няколко телефонни разговора и посещението за петък беше уредено (thank you; спаси ме, че иначе не знам с кой щях да ходя :Д). Много набързо се изнесох от работа без да давам много много обяснения и дори не си пуснах отпуска :Д Дано няма много сериозни последствия от тази моя волност, но е хубаво да си шеф на отдел. Можеш да правиш каквото си искаш хаха…
В Бургас пристигнах в пет часа. Имах предостатъчно време до началото на феста. Опитах се да си взема поканите (че да съм сигурен, че ще присъствам поне :Д), но още нямаше кой да ги раздава и да проверява списъка. Видях се с разни хора от София. Срещнахме се с други хора – познати. Времето си течеше, но малко след шест успях да си взема поканите, сложиха ни гривните за три дена и влезнахме.
На Рок сцената точно започваха Odd Crew, които не ни впечатлиха с нищо и след кратка разходка по плажа и запознаване с обстановката, се преместихме на пейките пред латино сцената с бира в ръка и кроене на планове :Д Ако кажа, че плановете се промениха поне десет пъти през тази първа вечер, няма да сгреша :Д Но след размишляване, се стигна до извод да се остане и трите дена (все пак имаме безплатни пропуски и за трите, срамота е да не останем там). И след като това беше решено, се насочихме към musicspace сцената на мтел за първия от чаканите концерти, а именно Animassacre. Опредлено един от най-силните и яки концерти първия ден от фестивала. Направо се смазах. Трите нови парчета бяха изпълнени, както и някои стари (предимно тези, които са из сайта на мтел) като Eye For Two, Mecha Tremors и други. Варненската агитка също беше на линия и самата музика явно привлече вниманието и на случайни хора, защото по едно време се посъбра доволно количество народ. Жалко, че имаха само 45 минути на разположение. Определено можеше още 🙂
След тях обаче се получи една гадна дупка без нищо интересно до Sisters of Mercy, която беше запълнена с малко Gravity Co. Честно казано на тази група харесвам само Empty World и нищо друго. И това, което чух по време на концерта, също не ми допадна особено. А и този вокал ми беше леко смешен. Какво да се прави 🙂
Концертът на Sisters of Mercy започна по график, но феновете вече нямаха търпение. И с първите акорди се появиха някои лоши неща в лицето на ужасно бучащия звук и прекаления бас. Не знам дали от мястото, на което се намирах, но първите редици на main stage-а се радваха на ужасен звук. Трябва да се изтеглиш доста по-назад, за да можеш да чуваш както трябва. И сега ще последват няколко неща, които сигурно няма да се харесат на най-върлите им фенове. Просто на мене изпълнението на Андрю Елдрич ми се видя малко студено. Имаше няколко опита за комуникация с публиката, но те сякаш бяха заучени и усъвършенствани от множеството концерти. Просто сякаш пичът се пазеше за някакъв много по-голям концерт веднага след този и не искаше да хаби силите си. А иначе изпълниха доста от познатите хитове, както и няколко непознати за мене песни (вероятно нови). И, разбира се, бис с Temple of Love. И макар да не останах чак толкова очарован от изпълнението на групата, все пак ги видях на живо, което едва ли ще се случи скоро пак (ако въобще се случи ;д) и съм доволен, че чух някои от любимите ми техни песни.
След края на последната песен на сестрите се преместих на рок сцената, където хванах последното парче на fault, които не ми направиха някакво впечатление преди половин година, така и сега.
Alien Industry доста се позабавиха с излизането на сцената, но поне благоволиха да дарят феновете си с присъствие. Тях мисля, че ги коментирах в поста за ministry, на които подгряваха. Който е слушал Ministry, значи може да придобие представа за звука и на тази група. Близо час бяха на сцената и отново ми показаха, че предната ми (преди менсън) представа, която си бях изградил за тях, е била грешна. Групата си е яка и макар да не бих ги слушал нонстоп, пак са доста добри.
Общо взето това беше последното нещо, което ме интересуваше въпросната първа вечер. Решихме да се разходим до денс сцената, но бързо се върнахме за началото на изпълнението на fyeld. Дори не помня дали седяхме до края, но имам спомени, че се позадържахме доста. За групата няма какво да коментирам. Слушал съм ги и преди, но не са моя стил музика и не ми направиха някакво впечатление.
И стигнахме до големия проблем – нямаше къде да се спи тази първа вечер. Именно това породи смяна на плановете още поне 1-2 пъти и много “ако” изплуваха на повърхността. Умората от ранното ставане и дългото пътуване си казаха думата и дори редбул-ът не помогна (даже напротив, още повече ми се доспа от него). Седнахме на плажа за последните 30-40 минути от изпълнението на Pendulum, които честно казано не бяха също хич лоши. Но за съжаление и това не помагаше. Направо щях да умра на плажа. След кратко обсъждане се стигна до извод, че ще се ходи до Варна да се спи. 6;30 успяхме да хванем автобус и с това приключи първия ден от феста. Честно казано, добре, че не бях само за един ден, защото и другите дни предложиха адски много (да не казвам дори повече) емоции от този.

Day 2 – 16ти август
Full концерти: Asian Dub Foundation, PistaMashina, Gangsta Gangsta Production, Breakpoint, O.H., Уикеда, Черно фередже
Посетени концерти: Kozza Mostra, Ъпсурт
Минати и подминати концерти: Adibas, Frontero, D-2, Pharoahe Monch

Надявам се, че не изпуснах нещо. Както се вижда този ден беше най-силен от към посещения спрямо предния (а и следващия даже :Д). Успяхме да си уредим място за спане, затова и планът вече твърдо остана да се посетят и трите дена.
Пламен много искаше да посетим “култовите” бургаски рапъри със звучното име Gangsta Gangsta Production. Честно казано на сцената сигурно имаше повече народ отколкото пред нея. Не знам какви са били едно време (започнали са доста малки, доколкото разбрах), но това, което чух, с нищо не се различава от повечето рап групи като тях. Това, че пеят различни хора на почти всяка песен е отделен въпрос :Д Сигурно бяха над 10 пича на сцената и три мадами, а крюто им наброяваше поне още толкова хора :Д Адски ми бяха смешни и няма как аз да приема една такава… хм… група сериозно. Но това си е мое мнение. Имаме обаче две клипчета и няколко снимки, които по-късно ще кача във facebook-a 😀
Виж, групата, която последва обаче, беше доста… странна. Първо зад пулта застана една… нинджа :Д След малко я последва друга нинжда, и още една, и още една. Май общо пет излезнаха. И това всъщност представляваше група PistaMashina, които имаха доста интересен сценичен имидж и поведение (на вокала най-вече де). Музиката им е някаква странна комбинация между jungle и drum’n’base или поне на мене на такова ми прилича, но аз не слушам такава музика и не смея да се изказвам особено компетентно по въпроса. Като цяло не бяха толкова лоши, а и именно странния и интересен имидж и поведение ги правеха толкова добри.
След нинжда крюто се отправихме към рок сцената, за да видим какво твори групата с име Adibas, но бързи се отказахме от идеята :Д Слаба работа бяха. Къде къде след това? Решихме да пробваме мтелската сцена и да чуем Frontero, които обаче също не ни допаднаха особено и се насочихме към главната сцена отново, за да погледаме малко Ъпсурт. Никога не съм харесвал особено рапърите, а и те самите с нищо не са променили каквото и да е. Виждал си ги веднъж… виждал си ги всичките пъти :Д Но пък нямаше друго по-интересно и се застояхме там близо половин час, докато стане време за Черно Фередже.
Когато за първи път ходих на техен концерт (като подгряваха Kultur Shock) бях доста скептичен. Просто смятах, че едва ли просташките им песни могат да бъдат особено интересни на живо. Друго си е да си ги пеете по купони. Но тогава те доказаха, че греша. И сега не беше по-различно. Супер весела група са си на живо и правят шоу. След тях няма как да не си тръгнеш весел :Д
Решихме да посетим Pharoahe Monch след това, но бързо се изнесохме към мтелската сцена – просто не е музика, която може да ми хареса. Ама пък двете негърки бяха доста едри :Д
Минахме и покрай Д2, които тъкмо изпълниха първото си парче с новия вокал, та се застояхме само за него. Нямаше нужда от повече :Д
Kozza Mostra правеха някаква регe музика струва ми се, но и те не ме грабнаха особено. Просто нямаше какво друго да се гледа, та поседяхме малко на пясъка в очакване на най-големия хедлайнер за вечерта – Asian Dub Foundation.
Е това вече беше луда работа. Пичовете скачаха, викаха, надъхваха публиката. По едно време просто исках да свършват вече, защото едва ли седях на краката :Д И точно Пламен каза, че ако решат да изпълнят Fortress Europe, ще се дават жертви от страна на публиката, и последен бис точно това парче. Няма смисъл просто да описвам какво беше и какво се случи с хората (то не че и преди това не се случваше, ама на тази песен…)… Който е ходил по концерти и е наблюдавал какво прави екзалтиралата тълпа, ще ме разбере :Д Невероятен концерт! Макар и да не слушам особено тази група (че и такава музика :Д), не мога да си крива душата и да не кажа, че това беше един от най-яките концерти на целия фест въобще. А и отделно изпълнението на Asian Dub Foundation съвпадна с лунното затъмнение, което сякаш надъхваше публиката още повече, а и групата не забрави да го спомене между песните :Д
След тях, напълно смачкани, се отправихме към мтел сцената за концерта на Уикеда. Той се позабави малко, но в крайна сметка и тази група направи доста силен концерт. Доста попрекалиха обаче и отнеха от времето на другите групи, което беше малко гадно от тяхна страна. Но пък и те се опитваха да комуникират с публиката, да се шегуват и изпълняваха някои от песните си в два варианта. Як концерт се получи като за завършек на вечерта.
Последваха hardcore групите O.H. и Breakpoint, на които се поклащах леко и небрежно, защото вече бях доста изморен. Мнения за тях няма да изказвам, защото съм адски далече от подобен тип музика. Изнесохме се точно 1 песен преди края на вторите. Много исках да чуя Smallman, но просто нямах сили за повече. А като знаех, че вече имаме и къде да спим и утре ще спя повече… Просто не издържах на изкушението :Д
С това приключи ден две.

Day 3 – 17ти август
Full концерти: Cradle of Filth, Kosheen, Нова Генерация, Collapso, Automatic Flowers, Skre4
Посетени концерти: Балканджи
Минати и подминати концерти: Пропаганда, Gita, Awake, Bonobo

Този ден май премина предимно пред главната сцена, а след нея мтел сцената.
Запътих се сам към фестивалното градче заради доста любимите Нова Генерация, но пък отпред срещнах Ангел и неговата приятелка, та поне не бях сам де :Д. Само едно ми е чудно. Защо тази група не си смени името и не прави каквато си иска музика? Но просто явно разчита именно на това име, за да продава. Старите неща, изпълнени почти изцяло от мъжки вокал не звучаха толкова зле, но не беше същото просто. А новите… те просто вече нямат нищо общо с групата, с идеята, която тя се опитваше да прокара и въобще с каквото и да е. Звучаха повече като някакъв чил аут, но с по-тежко звучене. И девойката, която пя, имаше такъв глас. Но все пак това са си Нова Генерация :Д (даже тениска си купих малко по-късно :Д)
След тях се насочих към рок сцената, където имах среща с Пламен. Звучаха Пропаганда, които май бяха дет метъл, ама не съм много сигурен. Не ми допаднаха особено и се отправихме към мтел сцената да видим какво има там. Пееше Gita, на която седяхма около 30 секунди и отидохме до главната сцена да чуем Bonobo. Тях пък изтърпяхме 2 песни. Сигурно са много яки, ама мене ми звучаха скучно и приспивно. Затова се отправихме да гледаме Балканджи, които никога не са ме впечатлявали особено, но поне има приятни и доста добри мелодии.
Следващата цел отново беше главната сцена и в частност Kosheen, които закъсняха ужасно много и чак започнахме да се изнервяме от този факт. Все пак най-после се появиха. Мацката ми се стори бая напълняла в интерес на истината, но поне се раздаваше максимално на сцената. Звукът, както винаги, беше ужасен, а и самата тя имаше някакви проблеми с устройствата в ушите си, защото непрекъснато говореше нещо на озвучителя. В крайна сметка хората се радваха, групата изпълни някои от най-големите си хитове като Hide U и Catch.
Както казах, групите на главната сцена претърпяха доста голямо закъснение и самите Cradle of Filth излезнаха някъде към един сигурно (а не в предвиденото 11 и половина :Д). Поне за мене групата направи много яко шоу и предполагам, че феновете, които още от Нова Генерация, бяха заели челните места пред сцената, са останали доволни. Видяха любимците си все пак. Дани Филт си пищеше доста доволно и си представям какво е било преди да скъса гласна струна. За моя радост изпълниха и доста любимата Nymphetamine, макар и с едва чуващи се женски беквокали в лицето на Сара Джезабел Дева (Angtoria). Отново звуците бяха доста зле тук, но то пък и не са нужни чак толкова хехе 🙂
Много се забавлявах и на повечето хора, които бяха дошли от чисто любопитство, за да видях блек метъл величията. Още след първата песен доста народ малко по малко се изнизваше към другите сцени. До средата на концерта дори аз останах сам и всички, които познавах наоколо, се насочиха към другите сцени :Д
След кредъл се отправих към мтел сцената, където общо взето прекарах останалото време от вечерта. Дойдох точно за последната песен на група Awake, a изпълнението на Skre4 прекарах на пясъка в пълна почивка и подготовка на врата (че след кредъл адски ме болеше :Д) за последните две пловдивски метълкор групи. Самите Skre4 правеха някаква комбинация между рап и хардкор, което винаги ми е била странна комбинация. Още от първите ми опити да слушам подобна музика в лицето на Body Count, която беше проект на един от любимците ми навремето Ice T.
За Automatic Flowers и Collapso, от който познавам половината група, не знам какво да кажа. По принцип не слушам подобна музика и не се кефя особено, но вторите имат интересни интерпретации на някои песни :Д Че и ново парче представиха, да не повярва човек :Д А и опасенията им, че няма да останат хора за тяхното изпълнение, не се оправдаха. Получи се идеално закриване на мтел сцената и с това сложихме край на престоя си на Spirit of Burgas.
Последваха два часа и половина сън и потеглих към Пловдив.

Най-силен/добър концерт – Asian Dub Foundation / Animassacre (просто не мога да преценя, и двата бяха адски добри, и на двата се размазах максимално :Д)
Най-странен концерт – PistaMashina
Най-забавен концерт – Черно Фередже (ама много ясно :Д)
Най-смешен концерт (ама в доста лош и отрицателен смисъл) – Gangsta Gangsta Production
Най-разочароващ концерт – Нова Генерация (няма смисъл да си кривя душата, просто не е същото вече)

И в крайна сметка като заключение мога да кажа, че беше един невероятен фестивал и дано да става все по-добър и по-добър. Има дребни проблеми за изглаждане, но като цяло е един много добър опит като за първи път.
От сега мисля смело да заявя, че догодина пак сме там (пък ако пак спечелим покани, още по-добре :Д)
И, тъй като вече го пиша близо два часа този пост, мисля да приключа до тука… Надявам се, че не съм изпуснал нещо…