Добре ве, защо точно днес трябваше да ме налегне такова безсъние? От половин час си блъскам главата с надеждата ако не ми се доспи, поне да изпадна в несвяст :Д Уви, нищо такова не се случва и не се появяват признаци на сън. А точно сега много искам да заспя. Просто прекалено много мисли ми се въртят из главата, които водят до все по-гадни последици – мисли за това, което беше; мисли за това, което можеше да бъде; мисли за това, което няма да го бъде; мисли за това, което ще бъде. И колкото повече си мисля, толкова повече в мене се загнездва едно такова предварително чувство за утре (вече днес всъщност) вечер – 31ви. Мисля си, че ако не друго, най-малкото атмосферата ще бъде адски напрегната и тягостна, заради нещата, които казах онази вечер. С други думи ми се струва, че няма да бъде много забавна вечер. Искрено се надявам да греша, но просто…