Преди седем години, като попаднах на дебютния албум (When Lust Evokes the Curse) на групата, останах доста приятно изненадан и доста време си въртях някои от песните, които обаче не бяха особено добре приети от повечето фенове, може би заради основната тема зад тях – рицари, Камелот, Екскалибур и прочие. Две години по-късно обаче последвалият Summer’s End не ми допадна въобще. Може би аз не бях го слушал достатъчно, но просто не ми харесаха нещата в него.
Още две години по-късно обаче групата се завърна с My New Time, който реално си беше ново време за тях. Промяна в стила, промяна в идеите, промяна към по-добро. Въпросът беше дали четвъртият им албум от тази година може да достигне и дори подмине успеха на My New Time, особено като се има в предвид, че групата е и с нов глас.
Altitude обаче разбива на пух и прах всякакви негативни мисли. Гласът на Marjan Welman, която заменя Nienke de Jong, сякаш винаги е бил част от музиката на Autumn. Разликата между двата гласа на пръв поглед почти липсва и ако не сте слушали скоро нещо от старите неща на групата, даже няма и да ви направи впечатление.

Траклист:
1. Paradise Nox
2. Liquid Under Film Noir
3. Skydancer
4. Synchro-Minds
5. The Heart Demands
6. A Minor Dance
7. Cascade (For A Day)
8. Horizon Line
9. Sulphur Rodents
10. Answers Never Questioned
11. Altitude
Бонуси:
12. One Word Reminder
13. Closure

Още с първото парче групата показва какво трябва да се очаква от албума и не забавя темпото нито за момент. Разчупено, бързо и модерно темпо, съчетано с прекрасни вокали – това поднасят Autumn с новия си албум. С My New Time те поставиха едно ново начало за себе си и сега твърдо и уверено се движат в правилната посока. Някои от по-добрите парчета в албума са Liquid Under Film Noir, Synchro-Minds, The Heart Demands и най-любимото ми в духа на Epilogue Answers Never Questioned. Въобще, който е харесал третият албум, ще хареса и този. Още една стъпка нагоре за Autumn. Може да поднасят още от същото, но го правят по един прекрасен начин.
Лична оценка: 8/10