On/Own

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Това си е един от онези “мои” постове, просто да преупредя 🙂
Всичко си има начало и евентуално (за да има начало) достига до своя логичен (или неизбежен) край (а може би завършек звучи по-добре). Ако всяка мисъл можеше да изказва собствено мнение и имаше свои мисли, нямаше ли да настане хаос тогава? (като всяка нейна мисъл ще си има свои мисли, те от своя страна също ще си имат свои, и така до безкрай). Но този въпрос е без значение когато никой не се интересува от него. Всъщност не е ли така с всяко едно нещо? Ако никой не се интересува от него, то има ли някакво значение? 🙂
И все пак има мисли, които по принцип са ненужни, никой не ги иска и не се интересува от тях (по-скоро ги избягва, да си кажем истината), но въпреки всичко те правят невъзможното, за да привлекат вниманието върху себе си. Заспали за известно време, те се събуждат като зверове в търсене на плячка, гладни и свирепи. Опитваш се да ги изгониш, да не им обръщаш внимание, но някои неща не могат да бъдат победени (или просто ти си прекалено слаб?). Наистина бяха погребани за известно време, сякаш завинаги, но нищо не е вечно, както се казва. Мисля, че точно онази разходка до Котел успя да ги събуди… Curse you, demons! 😀
Dark times await us!

Поздрав за всички с My Dying Bride – The Deepest of All Hearts 🙂

Етикети:

This entry was posted on Thursday, October 16th, 2008 at 5:11 pm and is filed under day/night, thinking.... You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
2 КОМЕНТАРА


October 17th, 2008 at 12:06 pm

Нали знаеш, Мите – за всичко, което се случва си има причина. Понякога ние така и не разбираме причините, но това не означава, че те не съществуват. И мислите се появяват с някаква причина ;о)

October 17th, 2008 at 2:09 pm

А, то аз причината я знам… Просто ми се иска да не я, че би било по-интересно :Д




КОМЕНТИРАЙТЕ