Отдел И от Петър Тушков

   Пуснато от: Silentium   в books



отдел иТръгнах да пиша, че това сигурно е първото ревю на българска книга в моя блог, но после се сетих, че преди години бях ревюирал “Грешният квартал” на Лора Лазар. За една бройка беше 😀

Но това не е важно сега. Днес ще си поговорим за дебютната книга на един от основателите на “Сборище на трубадури” Петър Тушков. В последните години желанието ми да пиша каквито и да е ревюта позамря доста осезаемо (имам 3 започнати, които сигурно ще си останат в драфтовете завинаги). Все пак исках и аз да оставя 3-4 реда от мислите си, не само защото името ми фигурира в последната страница с благодарностите (не че не се радвам де, но не е като да съм направил кой знае какво аз лично). Просто този роман го заслужава. Но нека караме по ред.

Признавам си, че не бях изцяло запознат със сюжета и действието на книгата. Бях чел отделни откъси много преди да се появи физическото издание, даже май го имах и цялото електронно (или май се бъркам със сборника разкази, не че има значение в момента), но… Не съм чак такъв почитател на този тип четене (даже нямам електронен четец още), а и очаквах да се докосна до финалния продукт, да се насладя максимално на нещо, в което знам, че е вложено много любов и старание да се появи в тези формат и форма.

Но пак се отплеснах.
Отдел И има зомбита, но не е книга ЗА зомбита.
Отдел И има много сняг и студ, но не е апокалптичен трилър за края на света.
Отдел И се развива в една алтернативна комунистическа България, но не е книга за комунизма.
Отдел И се занимава с убийство, но не е криминална или детективска драма.
Въобще, с горните изречения исках да подчертая, че Отдел И е много неща, без да се опитва да бъде нито едно от тях натрапчиво. Повечето идеи служат за подпомагане и задвижване на историята, за нейното по-добро развитие и дори обяснение. Няма да се впускам в преразказ, защото не искам да Ви развалям удоволствието сами да го прочетете, а и ще ми е много трудно така или иначе без някои масивни спойлери.

Сега ще направя една малко странна аналогия, но на много места ми се стори адски сходно. Главният герой Кригер много ми напомня на голяма доза Антон Городецки с щипка Марлоу. Не мога да го обясня. Ще оставя на Вас да прецените. Героите на Тушков са изключително колоритни и много живи, а алтернативната реалност, която ни представя е толкова истинска, че за момент човек може да повярва, че точно така са се развивали нещата по време на Студената война. Авторът смело променя историята в полза на повествованието без да му пука за последствията. Всяка една страница е истинско удоволствие за четене и постепенно разкриване на мистерията около убийствата, действията и решенията на персонажите и всички замесени страни.
Може би една по-силна забележка би било прекалено бързото развитие към края, но като се има в предвид, че всичко се случва в рамките на една седмица, нещата трябваше да се ръшнат малко към финала, за да се стигне до логичен завършек. Някои от заключенията в последната глава, колкото и смислени да бяха, дойдоха малко изненадващо, или поне аз пропуснах как се получиха.

И точно като си помислите, че книгата е приключила, получавате един отделен разказ – предистория на един от основните катализатори на случилото се преди това. Лично за мен най-добрата част от Отдел И, колкото и абсурдно да е. Предисторията на обречения и нещастен Паганини беше много повече от черешка на тортатата. Но отново, ще избегна ненужните спойлери.

Стилът на автора е много лесен за четене, като в същото време е изключително приятен и подробен. Страниците вървят бързо и ангажират читателя със случващото се. Едва ли е книга за всеки вкус, но я препоръчвам с три ръце на всеки, който търси нещо хубаво, различно и… българско. Няма да сбъркате.

Етикети: , ,

This entry was posted on Monday, February 1st, 2016 at 12:14 pm and is filed under books. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.



1 Trackback/Ping

  1. Шпионски игри в “Отдел И” от Петър Тушков | Аз чета    Apr 19 2016 / 8am:

    […] тук), “Първи впечатления от последно прочетеното”,  “Darkstories” и при Мира […]

КОМЕНТИРАЙТЕ