Признавам си, че в последно време нямам много свободни минути, в които да седна и да пиша в блога. На настоящата ми работа положението е много по-сложно и общо взето през целия ден съм сравнително зает. А в къщи просто нямам желание вечерно време да се занимавам с това. Поради тази причина няколко поста си останаха само като идея (като този за творчеството на Лъвкрафт), а някои написани до средата и вероятно никога няма да бъдат завършени (като ревютата на новите Grendel и Oomph!).
Но стига толкова с оправданията. Все пак сега успях да заделя няколко минути и е време за книжно ревю (те тези май в последното време преобладават).
Темата днес е “Мрачни дни” на Дерек Ланди в прекрасното издание на Арт Лайн, които продължават да ме очароват с прекрасно оформените си книги. Но това е друга тема. Въпросното книжле се пада номер четири от поредицата за детектива скелет Скългъдъри Плезънт и неговата вече пораснала партньорка Валкирия Кейн.
Историята продължава близо година след края на третата книга. Скългъдъри е все така заточен в зловещото измерение на Безликите, а Валкирия не спира да търси начини да го освободи. В крайна сметка успява, но в същото време от затвор с максимална сигурност се измъква един стар враг, който е прекарал прекалено много време в кроене на планове за отмъщение и сега е жаден за кръв. А залогът е съвсем простичък – светът. На групичката ще им се наложи да се изправят срещу познати и нови врагове, за да спасят не само невинните, но и реда на нещата. Във финала, разбира се, имаме сериозна предпоставка за следващата книга, в която явно нещата ще станат още по-лични и объркани.
Това беше накратко казано сюжетът. Няма да се впускам в повече подробности, за да не Ви развалям удоволствието от четенето, ако решите да се пробвате. Всъщност, ако досега не сте се докосвали до нито една книга от поредицата, едва ли четвъртата е най-доброто начало, защото има доста персонажи, които ще са Ви непознати, няма да Ви бъдат представяни кой знае колко подробно и ще се чувствате като риба на сухо. От друга страна старите фенове не би трябвало да останат разочаровани. Книгата ще им предложи всичко, което прави и предишните толкова интересни и увлекателни. Вярно е, че са с доста детска насоченост, но Ланди явно ги е писал с идея за по-пораснали деца. Просто всяка следваща част става все по-мрачна, брутална и засяга, макар и леко, по-сериозни и по-сериозни теми. Още повече, че Валкирия, която в първата книга си беше малко момиченце, вече е с над три години по-голяма и макар като реална възраст това да не е много, вътрешно тя претърпява доста промени и се държи все по-зряло и по-зряло, смея да заявя, доста над възрастта си. Обаче май само тя търпи подобни драстични промени. Повечето герои, в това число и Скългъдъри, не се развиват особено във времето и си остават едни и същи. От време на време имат някакви криви на промени, но това са по-скоро проблясъци, които бързо избледняват. Но пък много от тях не получават и чак такова поле на изява, че да се променят кой знае колко.
Както казах, Ланди не си губи времето и действието не спира нито за момент. Героите се впускат от една сцена в друга без никакви излишно загубени страници в обяснения и прахосване. Казано с по-прости думи, екшънът не спира нито за момент. Освен всичко, си имаме и няколко интересни обрата и промени, както и доста интересен нов персонаж, който се надявам да се появява и в следващи книги.
В заключение ще кажа само, че ако сте харесали предните книги, и тази ще Ви допадне. Ако ли не, дори не си правете труда.