Започваме с първата книга за тази година, а именно петата поред от поредицата “Академия за вампири” на Ришел Мийд. Мисля, че в предните мнения за книгите, посоката стана достатъчно ясна и колкото и странно да звучи тук тя няма да се промени.
Споменах, че това беше една от малкото поредици, които започнаха добре, но… Авторката просто му изпусна края след първата или втората книга. Знам, че много биха спорили с мен по този въпрос, но това е без значение.
“Духовна връзка” връща главната героиня Роузмари обратно в академията, тя отново става част от учебния процес и защитава правото си да стане пазител. Обаче тя си е втълпила, че има “лек” за превръщането на стригой обратно в морой и точно това се опитва да постигне тук. Дали успява или не, няма да разказвам, че все пак някой може да се излъже да прочете книгата. Роуз продължава да се развива в една мега досадна посока, да върши все повече и повече алогични простотии и по никакъв начин не печели симпатиите ми. Интересното, което искам да спомена и на, което да обърна внимание, че тук някои от персонажите, като Кристиан, остават много на заден план и не само, че не се развиват, а дори и деградират в почти всяко едно отношение. Други пък, като Ейдриан, започват да се държат неестествено на фона на предните книги и сякаш вече не са същите герои, а просто някои, които носят името им. Смели постъпки от страна на Мийд? Не мисля! Тя сякаш не е знаела какво да прави с натрупалите се персонажи, не е имало достатъчно действие за всички, и поради тази причина се е наложи да превърне много от тях в толкова поддържащи, че чак тя е забравила за тях. Което от друга страна не е чак толкова лошо, защото предполагам щеше да настане прекомерен хаос и да води само до объркване.
Стига толкова, защото тази книга и това не заслужава. Освен ако не Ви гони някакъв книги-мазохизъм (като мен, явно), не си струва да се докосва човек до “Академията…”