След като предната книга, една от най-слабите в поредицата, се разказваше от гледната точка на селско текла момче, тук действието се води от Кийра Крадлата, която посредством писма пресъздава живота на Влад до неговата бивша любов. На моменти имаме и разказ в разказа, когато Влад разказва на Кийра и тогава гледната точка си е негова. Самият сюжет се върти около опита на вече бившия убиец да върне разума и живота в тялото на Савн, като за целта моли някаква знахарка за помощ, а тя от своя страна иска нещо в замяна. Така Влад се забърква до уши в проблеми и с хора, с които не иска да има нищо общо по принцип.
След шестата книга бях леко казано разочарован и подходих към тази без каквито и да е очаквания. Още като видях, че отново нещата ще се въртят около проблемите на Савн и… ми, сметнах, че ме чака още една скучна и безинтересна книга. За щастие това не се оказа точно така. Въпреки, че е далече от нивото на Джерег и Йендри, Орка до известна степен е силно отдалечаване от гадната Атира. Гледната точка отново не е през погледа на Влад, но това не е толкова фатално и отблъскващо, колкото беше тогава. Разказите на Кийра са доста по-интересни от тези на Савн, изпълнени са с повече действие, по-малко страх и объркване и достатъчно сарказъм и шеговит тон. Случващото се също така е достатъчно интересно, че да държи читателя в напрежение или поне да поддържа интереса му, а не да се чуди кога ще свърша вече тъпата книга. Единствено мога да посоча като по-неприятен недостатък прекаленото преразказване на случилото се, вместо да се разказва за него в “реално време”. Това, което искам да кажа е, че даден герой извършва поредица от действия и след това разказва на другия какво точно се е случило. Вярно, че цялата книга е един голям разказ от герой на герой, но тези допълнителни тип ала “Inception” някак си отдалечават четящият и той може прекалено много да се дистанцира и да загуби интерес. Освен това и всички тези банкови простотии също ми дойдоха малко в повече, но те бяха чак в края или поне там са най-осезаеми.
Единствената ми най-силна и реално негативна забележка е последната глава. Това, което се разкри там (няма да споменавам какво, за да не Ви развалям удоволствието в случай, че решите да я четете тепърва), си беше мега излишно. Не знам дали Бруст е искал да вкара някакъв супер завъртян и неочакван финал, но лично на мен ми се стори прекалено. Вярно, постига споменатата цел, но все пак… Нямаше нужда!
Та така… в заключение искам да кажа, че книгата не е лоша. Не е в топ три за най-добрите книги в поредицата, но все пак е достатъчно интересна и си струва четенето.