Farnham’s Freehold by Robert A. Heinlein (RC2011 #24) June 16, 2011
booksreading challenge 2011
15 Comments


Нека започнем отзад напред – с “умозаключението”. Първият ми досег до Хайнлайн, уви, се оказа много неуспешен :Д
И да се върнем обратно отначалото.
“Имението на Фарнъм”, в български превод, се оказа скучна и не особено интересна книга. Разказва за съдбата на едно семейство (плюс една приятелка на дъщерята, плюс иконома), което по време на нападение с ядрени ракети и скрито в бомбоубежището, се оказва “телепортирано” 2000 години напред във времето. Там попадат в един нов и различен свят, в който негрите са Избрани и властват на белите и… нещата са малко по арабски… Но… стойте. Ако си мислите, че това ще го разберете в началото, много се лъжете. Точно в средата на книгата героите се сблъскват с другата цивилизация. През първата част действието се нижи бавно, монотонно и по един много безинтересен начин. Семейството се опитва да оцелява в свят, в които си мислят, че са последните останали живи хора, налагайки собствени правила и закони, които да се спазват. И всичко това да бъде разбито на пух и прах през… средата.
Човек ще си каже, че ще се случи нещо по-интересно през втората половина, но уви… нещата се подобряват изключително леко и, поне за мен, не особено забележимо.
Не знам защо, но нито един от героите не ми допадна, но от друга страна не го и намразих. Всички, в това число и двамата главни герои (ако можем да ги наречем така) до самия край ми останаха изключително безразлични. Беше ми все тая дали ще живеят или ще умрат. Жената и сина на Фарнъм, след спомената втора част, потънаха почти в забвение, с много леки споменавания от време на време и Хайнлайн по един изключително лесен и долен начин се отървава от тях (не, не, не ги убива :Д). Реално ми липсваше каквото и да е развитие на персонажите. Може би единствено чернокожият им прислужник се промени малко, но… то си беше нормално… за него промяната беше къде-къде от прекрасна към велика ;Д
В крайна сметка “Имението на Фарнъм” беше скучна, безинтересна и сравнително предвидлива книга (взех да се повтарям май). Няма да се откажа от Хайнлайн, разбира се, на базата на един негов роман, но… съм разочарован. Определено съм разочарован.