Едно ново начало.
Един нов край.
Или просто някъде по средата.
Остана само още един ден. Един последен ден във Вискомп. Има моменти, в които се чудя защо или какво по дяволите правя. Тези дни на няколко пъти ми се случи, като кажа, че напускам работа и не съм си намерил нова, да ме гледат странно хората и обикновено да задават: “Ама как така?”. Не е толкова трудно, всъщност. Имам пари, смятам, че ще оцелея известно време без работа. Малко почивка един вид. Колко и докога ще издържа зависи от една камара фактори, но не е сега нито времето, нито мястото да мисля за това. Само знам, че това е една крачка, която се налагаше да направя. Крачка, която обмислях от близо половин година. Няма вече връщане назад. Единственото нещо, за което най-много съжалявам, това са проектите. И да сме още по-точни, един голям проект с няколко подпроектчета. Сигурно звучи странно, но това е проект, за който се грижа от началото си в тази фирма; проект, който израстна и се разви заедно с мен. През последните две години аз отговарям изцяло и за него и всички (почти) нововъведения са мое дело. Сякаш оставям едно малко дете на произвола на съдбата. А то ще пострада, сигурен съм в това. Глупакът, с който движим нещата, в Германия съм убеден, че ще се възползва максимално от моето напускане и ще опита да наложи идеите си, които категорично съм отрязал през последните месеци. Познавам го и знам, че ще е неизбежно. Ще опита пак :Д
Какво следва? Нямам никаква идея. Дори не искам да се замислям в момента. Още нещо, което хората около мен не могат да проумеят е, как мога да се махна от работа с подобни свободи и толкова хубава (да се чете “висока”) заплата… особено за Пловдив. Ами много е просто – писна ми. Нямам нерви да се занимавам повече с тези глупости. Дори най-малките неща започнаха да ме дразнят и в даден момент човек осъзнава, че е дошъл момент, в който е по-добре просто да… отсъпи. Ако не го направи… кой знае какво може да последва. А последствията ще навредят най-много на него.
Но стига толкова философски размисли. През следващите месец-два мисля да се отдам активно на steam/ps3 gaming и да не си подавам много-много носа от нас. А след това… след това ще го мислим отново. Може пък да се появи предложение за работа точно в най-неочаквания момент. Може да намеря нещо на място, на което не съм и предполагал.
Времето ще покаже 🙂