За по-запознатите, да, това е книгата, върху която е базиран и филм със същото име (то обложката е тази на летната на Ди Джей Карузо). Все още не съм гледал въпросния кино “шедьовър”, какъвто не се и съмнявам, че е. Нарочно. Исках да прочета първо книгата, а след това да направя хубаво сравнение (за Versus категорията, примерно). Е… прочетох книгата. И искам да кажа, че въобще не съм кой знае колко впечатлен или очарован. Действието ни запознава с млад извънземен и неговия “настойник”, които са избягали на нашата планета след като тяхната е била унищожена. Преследвани са, естествено и всичко води до кулиманционната развръзка и битка с лошите. Няма да се впускам в подробности, но само ще кажа, че за книга от 300 страници, първото реално случващо се нещо е около сто и петдесета. След това имаме 50-60 страници финална битка и… толкова.
Да, правилно ме разбрахте, скукаааааааа. Първата половина от книгата ни занимава с вътрешните и житейски проблеми на главния герой, за неговото влюбване, за начините му да се справи с побойниците и развиващите се у него сили. Всичко е поднесено по един адски скучен, клиширан и много познат начин.
Книгата има още един аспект, който аз не харесвам, а именно начина на предаване на действието. Тук то не е в минало време (отидох, да речем), а в сегашно (отивам). Няма значение дали е в първо или в трето лице, миналото време винаги ми е допадало като начин на поднасяне на историята. Това тук просто ми е… неестествено. Но знам, че за много ще е все тая или дори ще го харесват. Въпрос на вкус, предполагам.
Определено книга, която няма да препоръчам и бих избягвал, ако не я бях прочел вече :Д