Първо искам да си призная, че на Шекли не бях чел нищо друго освен съвместната му работа със Зелазни по “Донеси ми главата на принца”, но това не мисля, че е чак толкова важно. Благодарение на преиздаденото от Колибри книжле, и аз най-после стигнах до този толкова хвален ми автор. Дали е било основано? (Хваленето имам предвид) Това все още не мога да кажа. Не искам да си вадя изводи за даден автор от 1-2 книги. Още повече, че това, което прочетох, въобще не беше лошо.
Историята ни запознава с протагониста Блейн в неговия час на смъртта. Но за него това е само началото. Той се събужда малко над 150 години напред в бъдещето, където всичко може да бъде продадено, в това число и осигурено място на живот след смъртта.
Няма да се впускам в подробности, но искам да кажа, че за книга писана през петдесетте години на миналия век, има много яки идеи. А стилът на Шекли е толкова семпъл и лесен за четене, като в същото време е доста комплексен. Идеята ми е, че се чете много бързо и лесно, а в същото време не дразни и дори е увлекателно, а такава комбинация е адски рядко срещана. (Макар това да може и да се дължи на прекрасния превод на Любомир Николов.) Имаше няколко места, на които сцените ми се видяха прекалено удължени и изкуствени, но в крайна сметка, имайки в предвид краткия обем на произведението, не дразнят кой знае колко и бързо се минават. Цялата структура леко ми напомняше на някой сериал тип “Зоната на здрача”. Бързо и без прекалено много глупости авторът стига до завършека и без проблем тегли чертата – без намеци за продължения, без неотговорени въпроси.
Сега ми се иска да се докопам до кратките разкази на Шекли, за които слушам дори по-силни суперлативи. А аз, който не е наясно, съм фен на краткия разказ 🙂
В заключение ще кажа, че “Корпорация “Задгробен живот”” е една интересна малка книжка, която няма да Ви затормози и ще убие няколко часа бързо и неусетно.