Подходих с изключителен интерес към тази книжка, защото от една страна много харесвам Геймън, а от друга, защото обожавам краткия разказ.
С най-голямо съжаление трябва да кажа, че останах изключително разочарован. Добре, че беше Коралайн, че да отсрами книгата. Въвеждащата повест е прекрасна наистина. Тук Геймън блести в цялата си красота и поднася една наистина красива история за малко момиченце, което се сблъсква със зло в новото си жилище и трябва да спаси целия си свят, а и родителите си между другото.
От там нататък обаче нещата се сгромолясват с ожесточена скорост и потеглям по един наклон, от който връщане няма. Не знам дали това са някакви много стари разкази на автора, от които издателството се опитва да изкара малко допълнително пари или са писани в някакво странно и експериментално настроение, но… От един на друг се опитваха да покажат колко безинтересни и скучни са. С няколко изключения, повечето наистина не привлякоха вниманието ми по никакъв начин. Може да си имат скрита (или не чак толкова) поука, може да опитват да внушат някакво особено настроение у читателя, не знам. Определено обаче може да бъдат пропуснати.

Етикети: ,

This entry was posted on Tuesday, February 8th, 2011 at 1:29 pm and is filed under books, reading challenge 2011. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
6 КОМЕНТАРА


February 8th, 2011 at 1:36 pm

Много странно… по принцип Геймън е цар на разказите. Какво точно са включили наред с “Коерелайн”?

February 8th, 2011 at 2:28 pm

Ммм, трябва да видя точно, но в момента на прима виста се сещам за Chivalry, Don’t Ask Jack, October In The Chair (този специално, не знам защо, но много ме издразни), How To Sell The Ponti Bridge…
И аз като казвам, че не ми харесват, нямам предвид стила на писане, а просто… идеите в тях. Бяха ми скучни 🙂

February 8th, 2011 at 2:40 pm

Ти ме застреля! Дори да пренебрегем впечатлението ти за останалите разкази, October in the Chair има за 2003 г награда за най-добър разказ на сп. „Локус” и номинация за Световна награда за фентъзи. Разказът е ужасно оригинален… Но пък Геймън е много особен и не се харесва на всеки. (Въпреки че ти си първия човек, който чувам да не му харесва разказите. Обикновено оплакванията са за романите.)

February 8th, 2011 at 3:56 pm

Въпрос на вкус… Идеята за това месеците да си разказват е супер, не отричам, но… това, което се разказа… просто не ме впечатли, а иначе стилът му на писане много ми харесва на мен 🙂
Neverwhere, която прочетох декември, примерно, беше страхотна във всяко едно отношение, както и Coraline де…
Но, както казах, въпрос на вкус и… моментно настроение, предполагам.

February 10th, 2011 at 3:46 pm

Това с месеците нямаше ли го и в “Чупливи неща”? Защото много ме кефеше разказа, дори бях се пробвал да напиша нещо подобно, само че за планетите, които си разказваха 🙂 В блога ми седи някъде 🙂

February 10th, 2011 at 4:45 pm

Може, нямам идея, честно казано. Иначе, както казах, идеята хубава, ама това, което се разказа, не ми хареса :Д Сигурно има някакъв скрит смисъл, ама аз не съм толкова умен ,че да го проумея 🙂




2 Trackbacks/Pings

  1. Нйил Геймън: Коралайн и други истории « Приумици    Jun 17 2011 / 9am:

    […] време се озадачих от ревюто на Silentium за този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които […]

  2. Нйил Геймън: Коралайн и други истории | Приумици    Oct 04 2013 / 10am:

    […] време се озадачих от ревюто на Silentium за този сборник на Геймън. Знам, че има хора, за които […]

КОМЕНТИРАЙТЕ