Сега като гледам този файл, в който записвам постовете (в момента на писане на този пост датата е 24.12.2009, малко след 3 сутринта, но… най-вероятно ще се появи, ако се появи, в блога на четвърти януари догодина – причината е ясна на тези, които знаят), забелязвам, че постът от осми декември не е видял бял свят. Но като се замисля това си е съвсем нормално. Беше един много сдухан и отчаян пост и най-вероятно ще го кача в блога, но private при всички положения. Този пост също не е много ясно дали ще види бял свят в отворен вариант, но нищо не се знае.
Идеята е, че от много време не съм бил в по-лошо настроение. Сигурно в толкова жалко и нещастно състояние не съм изпадал от лятото на първи между втори курс (какво се случи тогава май никой не знае, ама и аз няма да кажа :Д).
Едва ли някой го интересува, но днес (тоест вчера вече) беше коледното парти на фирмата. Цялото Lavo заведение (зад спирката, до бившата Азия) беше резервирано за нас и си признавам, че ако не беше Гришата, който седя до мене през повечето време и си говорехме, сигурно и по-рано щях да си тръгна. Просто ми беше тъпо. И не казвам, че хората си виновни, ни най-малко. Просто аз се чувствах ужасно. По едно време реших да мина през пиано бара, който е мястото, на което мога да отида винаги и да знам, че ще има познати (собствениците) и не е нужно да водя някой с мене. Дори там обаче не се почувствах добре и след едно малко, изпито много набързо, се насочих към спирката, от която да си хвана такси. За съжаление спирката е точно пред заведението, в което беше партито. Отиваше три часа и си мислех, че всичко е свършило, но… Оказа се, че греша и точно човека, който не исках да срещам, беше там… Не е ли това просто късмет? И аз не знам. И освен това не направих най-логичното нещо, което трябваше да направя, а… Но това не е важно. Винаги съм се смятал за особено глупав идиот (ни най-малко в положителен смисък) и днес това ми убеждение беше напълно потвърдено. Все пак в един момент здравия разум в мене надделя. Но май вече беше прекалено късно… май…
Има граници, които просто не трябва да бъдат престъпвани.
Има неща, за които човек не трябва да си помисля.
Знаеш, че не е правилно; знаеш, че не трябва, но въпреки това… И аз не мога. Не мога да се сдържам повече. А трябва! А какво ще правя след четиринадесет дена? Фък!
Всичко е толкова объркано! И не е честно!
Ако можеш да спра да мисля, щеше да е перфектно, но с всеки изминал ден нещата стават все по-зле и по-зле… и нищо не помага… Споменах ли за фък!?