Corny рулз. Особено малките с шоколад или ягода и кисело мляко. Пакет от шест блокчета се продава за около два и нещо в Метро. Страхотно изкушение. Но, да не се отплесваме.
Официално вчера превърнах секцията си в място, изцяло посветено на книги и дискове. Горните два шкафа и на двете части (всяка от по един метър широка) бяха внимателно изпразнени (единият си беше празен де) и почистени и в него намериха място книгите, които не се събират на долните рафтове, всички дискове с филмови колекции и игри (това в ляво) и мангите, с които тепърва набирам скорост (това в дясно).
Но не и затова ми беше мисълта, но просто исках да споделя колко ми е малка секцията, а как си мислех, че ще е повече от достатъчна, но, както се оказа, купувам книгите по-бързо отколкото си мислех (хубаво е човек да има пари и да може да си позволи подобни глезотии).
Идеята беше, че в десния шкаф, пълен до дупка, се намираха всички кутии с компютърни части и всякакви други боклуци, които съм пазел през годините и, които, както се оказа, не са били нужни. Имаше и няколко изключения, разбира се. Но именно това разчистване, което ми отне близо два часа, ми помогна да разбера какво се крие из тези кутии – някои от тях не са били отваряни сигурно от години ;д Като оставим настрана купищата гаранционни карти, книжки с ръководства за най-разнообразни части (в това число и монитор Тарга 14 инча от преди 12 години, Teac CD-ROM 8x8x32 на горе-долу същата възраст, и прочие), фактури от Хеликон, Инфодар, Озоун (+ разписките от Еконт за товарителниците), имаше и две дъна (едното над близо 8 години сигурно), неработещо флопи (което се срещна от близо с кофата за боклук), защитен екран за 14 инчов монитор (и той се срещна с горе споменатата вече вещ), един брой процесор, охлаждане, четири IDE кабела, четири флопи кабела, 4 или 5 SATA кабела, както и толкова на брой свръзки за охлаждане, един процесор (за него дори не знаех, че съществува :Д), няколко кабела с незнайно действие, три захранващи кабела, над дузина разнообразни болчета, звукова карта, която си бях купувал в 10ти или 11клас (Sound Blaster Live 5.1 канала – със сигурност вади по-хубав звук от тази вградена боза, ама заради видето няма къде да я сложа :Д), най-първата видео карта – gForce MX200 (с прецакани цветове за съжаление), две платки рам (PC2100 128MB и DDR 333 256MB), 120GB хардиск, разни торбички и пластмасови кутии за хардове, оригинален сериен номер на Windows98 OEM (:DDD), който си откраднах по време на краткото работене в CyberZone… снимки от завършването и морето след това, албума на класа и… едно писмо.
Именно всъщност това писмо е идеята, с която седнах да пиша този пост. Вероятно горния списък с неща дори не е пълен, но и едва ли някой се интересува кой знае, а и на голяма част (от хората, които знам, че четат този блог; не говоря за случайно попадналите тук) дори няма да са им ясни някои. Снимките и албума си бяха интересни придобивки, защото тотално съм забравил за тях, в това спор няма. Кой знае по кое време съм ги поставил в кутията, от която снощи ги измъкнах. Но писмото… Ех, писмото…
Въпросното писмо, което всъщност е и единственото писмо, което някога съм получавал, ми беше пратено от Мег през далечната 2004та заедно с един плакат (доста голям и хубав плакат си беше) на Cristina Scabbia, който аз подарих така или иначе на други хора, на които държа… Това писмо реално погледнато няма никаква стойност и представлява просто един лист пожълтяла и стара хартия (леко скъсана в долния си край; кой знае какво е преживяла) и всеки би изхвърлил. Може би стойността му е сантиментална, може би банална или просто глупава. Но каквато и да е ми напомни за Мег. Последният път, май преди три години, не се разделихме особено приятно, но предполагам сам съм си виновен, за което. Но така или иначе тя от тогава не се е връщала в България. Ех, спомени, спомени. Хубави времена бяха тогава. (И на някой да не му минат сега грешни мисли – тя не ми е бивше гадже :Д)
Та, хубаво е от време на време човек да изкара прашните кашони и кутии. Никога не се знае какво ще изкочи от там и какво ще го изненада. Определено не мога да кажа, че беше особено хубава и приятна изненада, защото Мег ми липсва, а едва ли скоро ще се върне в България, но поне тези неща подсещат. Не е хубаво човек да забравя приятелите си :Д