Month: May 2011

30 Days Movie Challenge D11

Ден 11: Любим детски филм

Тука си нямам идея. Май нямам точно любим филм, който да е детски, ама… наистина детски. Има разни заглавия, които ми харесват, но чак да ги нарека любими… Не бих казал… Хм… Повечето игрални ленти, които са насочени към детската аудитория, са толкова жалки и непоносими, че… чак ми се повръща от тях. Предполагам, че по-скоро тук мога да поставя някоя наивна анимация… Ако някой има предпложения, да си каже, че нещо не мога да се сетя. Може да има нещо любимо, но точно в този момент да не ми идва…

Shrek (2001)


Song of The Month – May

Пак забравих. Но то в последно време не слушам и много нова музика, че не мога да се средоточа. Затова този месец ще пусна нещо старо, което случайно винампа ми припомни наскоро. Не бях слушал групата от много време. Като цяло не ги харесвам, но… Имат няколко много добри попадения.


30 Days Movie Challenge D10

Ден 10: Любим чуждоезичен филм

Тук предполагам, че става дума за филм, различен от моята държава, ама то… всичко е чуждоезично за мене. Малко са българските филми, за които мога да кажа, че харесвам така или иначе. Затова тук ще си позволя един филм, за който е трудно да бъде поставен в точна и ясна жанрова категория, защото и той самият не е много наясно с това. Но е много любим 🙂

Moon Child (2003)


The Killing Dance by Laurell K. Hamilton (RC2011 #16)


Ще си го кажа директно – разочарован съм от шестата книга за Анита Блейк. Дали защото толкова дълго време я чаках да я издадат от Инфодар. Съмнявам се. Вярно е, че сред първите пет имаше както силни, така и слаби моменти, но като цяло нито една от предните книги не ми беше толкова скучна и безинтересна.
Историята тук се завърта около двете гаджета на главната героиня – вампир и върколак – и двамата много силни, и двамата много могъщи, и двамата обичащи я… блабла. Малко в много ми дойде това “искам го, не го искам”, “обичам го, искам да го чукам, ама няма да го чукам”. Освен това дерзанията на вълка и проблемите му също бяха мега безинтересни и всичко, което се случваше (а то беше в основата на целия сюжет) по никакъв начин не възбуди интерес в моята особа.
Също така тук за първи път успях да видя защо всички разправят как в един момент нататък поредицата се превръща в евтини порно романи. Макар и тук нещата да се случват в последните 100 страници, са доста описателни и подробни и 3-4 такива сцени в една книга биха отегчили читателия до смърт, особено когато (това е само гадаена на този етап) са между едни и същи персонажи (щях да напиша хора, но Жан-Клод е всичко друго, но не и човек).
Друго особено важно нещо, което искам да изтъкна (предполагам, че трябва да е нормално, но все пак за мен беше дразнещо), е развитието на Анита. Тук част от тези bad-ass идеи, които се прокрадваха в първите книги, постепенно се разпадат и тя поема в една ала “Здрач” посока (Ето още едно място, от което Стефани Майер е крала идеи явно :Д) – иска нещо, получава го, не може да го понесе, реве, плаче, прави друго, което пък не иска да направи… и това в много страници, много подробно, много… досадно. Както казах, личните проблеми, с които героите започват да се заобикалят, леко излизат от границите на необходимото. Хубаво е да ги има, хубаво е да бъдат показвани, но всичко си има граници.
Единствено развитието на Едуард тук ми хареса. Персонажът до този момент се появяваше за много малко и никога достатъчно. Тук показва вече дори повече от колкото би ни се искало, но не дразни чак толкова.
Все пак не е книга, която бих препоръчал. Все още надеждата ми е, че ще е само в тази част, но… Ще видим. Това беше и последната книга, която Инфодар пуснаха (след дълго закъснение) от поредицата. Още две книжки, но под знака на Колибри, очакват своя ред. След тази не особено приятна среща ще се наложи да почакат малко повече.


30 Days Movie Challenge D9

Малко го позаебах това, ама продължаваме 🙂

Ден 9: Любим мюзикъл

Това си е един стил в киното, който не обичам особено. Ако искам музика, ще си пусна някой видеоклип. Именно затова не са много този род филми, които мога да посоча така или иначе. Затова без повече да го мисля, ето Ви нещо, което ми е любимо и e… мюзикъл :Д

Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007)


Mimic by The Provenance

Много голяма песен, много силен текст. Жалко, че се разпаднаха.

There’s only so much I can take, yes, I’ve set limits.
Don’t even think you can escape, you’ll never make it!
No way I can let this slide, never when you’ve hurt me so bad inside,
never will I leave this be, I’ve had it up to here with your lies,
your schemes and deceptions, now, this will end!
Make no mistake, I’ve questioned you all from the start,
analyzed all your moves, every last part
but what I’ve recently seen doesn’t measure up
to the standards set up by me.

So hear me out, you are all mimics
you might not know it but yes, you are.
Mimic, will you turn when I turn, bend when I bend,
brake when I brake, will you follow me?
One twists, bends and turns
and blinded the others just follow.
Mimic, will you trip when I trip, fall as I fall,
crack when I crack, follow as I lay dead?

Have I opened some doors yet, in your minds?
Have I opened them wide enough?
Some may slam them in my face, I really don’t care,
just as long as one of you don’t, I’ll be satisfied…


30 Days Movie Challenge D8

Ден 8: Любим трилър

Хех, трилър. Това сигурно е най-разтегливият жанр в киното. Имам чувството, че на всичко слагат етикет “трилър”, просто ей така за цвят. Винаги ми е било трудно да определя дали дадено нещо е трилър или не. По дефиниция трилърът е стил, който гради действието на базата на напрежение, съспенс и възбуда. Е да де, ама тези елементи може да ги има едва ли не във всеки филм :Д

Трудно ми е определено. Де да знам какво да посоча като любим трилър. Затова отново ще посоча 2 заглавия. Явно повечето постове ще са на този принцип :Д Колко са трилъри, нямам идея… Първото си е. Ама второто не знам :Д Но все тая… И двете са много любими 🙂

Se7en VS Memento

VS

Малко ли любими филми имам :Д


Duma Key by Stephen King (RC2011 #15)

Последните 2-3 седмици спрях да чета книги, че нещо нямах желание, но тази най-после успях да я завърша, та да я отбележим 🙂

Едва ли Кинг има нужда от представяне. Ако случайно сте попаднали на този пост и не знаете това име… По-добре веднага затворете браузера си и… се разходете навън в, и без това, това мрачно и дъждовно време.
Историята разказва за строителен предприемач, който претърпява тежък инцидент, губи едната си ръка и има сериозни мозъчни увреждания; жена му го напуска и животът му започва да губи смисъл. Човекът отива на сравнително изолиран остров и започва да практикува нещо, което не е правил от години – да рисува. Постепенно обаче започват да се случват странни неща и скоро… героят разбира, че притежава странна дарба, но и бавно дълбока тайна изплува на повърхността.

Блаблабла… и така нататък. Първо, искам да си призная, че не съм чак такъв фен на Кинг. Харесвам ужасно много кратките му разкази и някои от новелите, но… щом се стигне до някой роман, имам определени резерви. Не ме разбирайте погрешно, имам и доста любими сред тях (като Сейлъмс Лот, Гробище за домашни любимци), но има и книги, които определено не харесвам (като То). Причината е най-вече в обема. Кинг на моменти прекалява с подробностите и разтяга действието до такава степен, че ми се приспива и предпочитам да премина на нещо по… бързо и леко. Дума Ки е отново подобен пример за скучна първа половина. Книгата е близо 700 страници и сами можете да си представите как всяка малко подробност от живота на протагониста лъсва и става публично достояние. Кинг много добре пресъздава съзнанието и разбиранията (и несгодите) за живота на Едгар, но… можеше да ни спести едно 200-250 страници. Особено от началото. Предполагам, че това е начина на автора да гради съспенс и да кара читателя да се чуди какво точно става и на какво се дължи, обаче… аз се отегчих… и то на няколко пъти.
Последните 100-150 страници обаче си бяха страхотни и представят един Кинг в пълен блясък. Драмата, психотрилърът и ужасът се смесват в една перфектна симбиоза… Но това става в последната четвъртина. Началото е една мудна и скучна драма с леки проблясъци от време на време. Определено Дума Ки не е лека книга и още по-трудна за четене, но все пак ако сте фенове на Кинг, то и това ще Ви хареса, предполагам.
Аз лично никога не бих я прочел отново.


3O Days Movie Challenge D7

Ден 7: Любима анимация

Тук вече отговарям без да се замислям:

Final Fantasy VII: Advent Children

Няма нужда да коментирам. Сигурно един от най-лесно измислените постове след любимия филм хаха :Д


30 Days Movie Challenge D6

Ден 6: Любим ужас

Е, може ли такова нещо сега. Точно от този жанр имам толковаааааааааааааааааааааа много… И нямам идея кой точно да избера. Всички са ми еднакво любими. Като се почне от Interview With The Vampire и Dracula (на Копола), премине се през стари “класики” като Army of Darkness и се стигне до азиатски ужаси от типа на A Tale of Two Sisters.
Толкова много, от които да избере човек… Толкова многоооо….
И тук, подобно на драмите, ще си позволя да изброя две заглавия… И двете съчестват в себе си комедията и ужаса, но… както и да ги погледне човек, ужасът преобладава 🙂

From Dusk Till Dawn VS Army of Darkness

VS