Month: March 2011

Wieża jaskółki (Saga o Wiedźminie, #4) by Andrzej Sapkowski (RC2011 #9)


Предполагам, че каквото и да кажа за поредицата на Анджей Сапковски ще бъде малко. Една наистина страхотна серия от разкази и романи, които проследяват съдбата на едно момиче, което е предопределено от за нещо велико, за нещо голямо… и един вещер, който трябва да се погрижи за нея, като част от неговото предопределение.
Самият стил на автора е същевременно изключително простичък и лесен за четен, а от друга страна толкова увлекателен и не Ви оставя докато не стигнете до последната страница. “Кулата на лястовицата” е четвъртата и предпоследна книга от пенталогията от романи и по един майсторски начин разказва историята от няколко различни гледни точки, по няколко различни начина. Именно това лично за мен е една от най-силните страни на книгата. Гледната точка винаги се променя и никога не става еднообразно или скучно. Дали е най-добрата книга от поредицата до момента не смея да кажа, защото вече не помня първите толкова добре, но определено повече ми допадна от четвъртата.
Сапковски е изградил едни простички и в същото време изключително сложни и интересни персонажи, които няма да Ви оставят намира докато не научите съдбата им до самия край – било техният или на книгата 🙂
Силно препоръчвам. Много любима поредица като цяло.


Сумеречный Дозор от Сергей Лукьяненко (RC2011 #8)


Продължаваме с третата книга от поредицата за патрулите на Сергей Лукяненко. Не е много ясно дали Инфодар някога ще издадат и четвъртата с твърди корици, но нека за момента се средоточим върху номер 3, а именно “Сумрачен Патрул”.
Историята отново е разбита на 3 на пръв поглед самостоятелни истории, които обаче имат много повече общо по между си отколкото читателят може да предположи. Това обаче става ясно чак към края.
Лично аз страшно много харесвам предните две, начинът на поднасяне на действието, стилът на писане на автора. На моменти философските разсъждения ми идват в повече, но за щастие (мое; нещастие, може би, за други) тук те са сравнително по-малко от предходните части. Причината не е ми е известна, но не ме и вълнува особено. Лукяненко прекарва главните герои през интриги и уж случайни събития, които оказват огромно влияние върху живота им. През цялото време действието Ви държи в напрежение и очаквате какво ще се случи на следващата страница.
Силно препоръчвам поредицата и се надявам рано или късно Инфодар да пуснат изданието с твърди корици и на четвъртата книжка, че не ми се чете от нета 🙂


Monthly Rage

“Любимият” ми месец март… Никога не закъснява да ме “изненада”. Никога не успява да ме разочарова. От една страна това е толкова хубаво – винаги знаеш, че трябва да очакваш нещо, че нещо ще се случи. От друга страна обаче не е особено приятно, защото знаеш, че това, което трябва да очакваш, че това, което ще се случи, е гадно. Формата, размерът, събитието, действието… винаги са различни; факторите никога не се повтарят (което не е толкова зле, защото едно и също всяка година ще доскучее :Д), но отенъкът им е винаги отрицателен. Само една година имаше изключение от това правило и се случи нещо хубаво, но в последствие то се оказа замаскирана катастрофа и просто е било като бомба с много дълъг период на закъснение и подлъгващо начало.
Разбира се, моя милост всяка година очаква гадния март месец с надеждата, че тази година ще бъде различна и няма да последна някой готин “катаклизъм” (тука малко двусмислено се получи заради японския такъв, но… той не беше част от предвиденото). Всяка година оставам напълно разочарован в това отношение.
Тази седмица ще бъде и връхната точка на този месец. Още от днес ръцете ми започнаха леко и постепенно да набират сила, треперейки все по-силно и по-силно от засилващите се нерви и притеснение. Причините са две – всяка, сама по себе си, с огромно значение и с възможност за адски силен отенък в и без това скучното ми ежедневие. Утре една много скъпа приятелка влиза в операция, от която, както се оказа, заради ниското си тегло, може и да се събуди. Шансът бил около тридесет процента, но и един да беше… си остава шанс. Не е нещо, с което да може да се шегува човек… Особено на фона на няколко минали преживявания… определено няма да мога да заспя докато не чуя, че всичко е приключило успешно и тя… се е събудила от упойката.
От друга страна (това, на фона на предното, бледнее, но…) петък в София имам предварителен разговор, от който – ако ми харесат условията, а и мен ме харесат работодателите – може да последва и смяна на работата, а и на мястото на живеене. Всичко започна на майтап – това за смяната на работата и прочие, а и местенето ми в София, което си беше направо като виц – но ето, че сега нещата започнаха да придобиват все по-реална и по-реална форма и… шегата може да се превърне в реалност. От няколко месеца вече сериозно се замислям за смяна на работата, но… От една страна не очаквах да е толкова скоро, но и от друга не ми минаваше чак толкова мисълта за София. Признавам, че в Пловдив вече няма накъде. Стигнал съм достатъчно високо стъпало тук, а място за по-нагоре май няма. От друга страна не съм чак толкова възрастен, че да искам да се установя на едно място и да се кротна спокойно (колкото и добре да ми е на това място… в някои отношения)…. Идеята е, че, ако там вземе, че ми хареса и ме харесат, ще се наложи да взема сигурно най-сериозното и трудно решение в живота си до този момент (буквално)…
Гадният рожден ден след две седмици дори не го броя :Д

Толкова…


Rubber (2010)

Запознайте се с Робърт! Не може да Ви подаде ръка, нито да Ви кимне учтиво с глава, защото е… гума. Не някаква специална или скъпа гума, а просто гума. Събужда се един ден насред пустинята и може да се движи свободно наоколо. Освен това владее и специални умения, като телекинеза и обича да взривява разни неща (като човешки глави) с… мисълта си.
В интерес на истината началният монолог на полицая към зрителите, които уж трябва да наблюдават историята на мнимата гума, обяснява най-перфектно цялата идея на лентата на режисьора Quentin Dupieux.
No reason!
Филмът от началото до финала протича точно под това мото. Всичко, което се случва на екрана, е лишено от логика и ако някой се опита да намери такава, мисля, че ще остане силно разочарован. Няма да се впускам в подробности и да се опитвам да давам примери, защото ще се наложи да преразкажа буквално целия филм. Един от най-големите плюсове обаче е, че авторите са напълно наясно с това и силно иронизират сюжета още от първата секунда до самите финални надписи. Като цяло да наречем действие случващото се е малко пресилено, защото какво действие може да се очаква от една гума, която се ядосва наляво и надясно и взривява хората. Поне в това отношение са се постарали хората и са показали няколко “приятно” пръскащи се “гледки”.
Определено не е филм за всеки, дори точно обратното – много малко хора мисля, че ще харесат Rubber. В началото започва бавно, а към края въобще не забързва темпото си, защото и гумата не е като да се е разбързала нанякъде. И все пак, ако внимателно се загледа човек, може да открие интересни аналогии с реалния живот и няколко изключително драматични момента. За пример може да се посочи когато Робърт минава покрай мястото, на което горят гуми. Мисля, че в онзи момент човек можеше да усети тъгата, примесена със злоба и ярост, в погледа на изтормозеното създание (ако имаше очи, с които да гледа).
“This is what our killer looks like!”
Гума! Не са много филмите, които могат да се похвалят с една оживяла автомобилна гума, която щъка наоколо и избива всеки, който се отнесе зле с нея. Точно така, и тя (той всъщност) си има чувства. И всичко това подплатено с едно огромно чувство за безсмислие.
Определено обаче мога да похваля човекът, който е снимал гумата, защото през повечето време Робърт е централен кадър в кадъра 🙂 Операторът се е постарал да покаже главния герой в една епична светлина и ъгъл – както се полага на една гума. Всеки един от останалите актьори бледнее в сравнение с протагониста.
Финалните кадри освен това подсказват, че ни чака още по-епично продължение. Чакаме го с нетърпение.
Лична оценка: 6/10, защото прекалено лесно победиха гумата накрая 🙂


Song of the Month – March

Знам, че казах, че песента на този месец ще е “Faster” на Within Temptation, но… февруари месец беше отвратителен, а март също се очертава да е противен (а както съм казвал и преди, мразим март месец по ред лични причини ;Д). Та в този ред на мисли, нужно ни е нещо по-агресивно и… злобно ;Д
Не съм особен фен на метълкора (Пламене, това тука си е твоя територия :Д), но това парче ме кефи определено. Затова и то печели приза за песен на месеца 🙂 Можете да гледате клипа по-долу

Thank You Pain се казва песента, а групата – The Agonist и са канадци.


Guardian of The Gate by Michelle Zink (RC2011 #7)


Мързел, мързел… Много жесток ме е налегнал тези дни, затова и четем смотани книги :Д (Голямата логика, да).
Втората книга от трилогията за пророчеството на сестрите може да се каже, че е доста по-различна от първата. Не знам защо, но тук много на фентъзи ме избиваше… Те през повечето време пътуваха към едно мистериозно място, скрито сред морето, сред едни мъгли, а после пак пътуваха, но към някакъв град. Въобще много пътуване пада в тази част, а и в същото време девойките биват преследвани от зли създания. Няма да правя сравнения, защото от една страна няма да са на място, но и от друга ще ме изкарат баси и некомпетентния тип (аз не че не съм де, но все пак)… За съжаление обаче дори тази промяна не прави историята кой знае колко по-увлекателна, а и този начин на разказване, през подобна гледна точка и лице, хич не ми допада.
Пророчеството на сестрите си остава една сравнително посредствена поредица, която има интересна идея, но реализацията й и начина на писане, не са както трябва. Поне не и за моя вкус. Мишел Зинк се опитва да преплита различни идеи и тематики, но сякаш се оплита сама.
Третата част от поредицата трябва да се появи в началото на втората половина на годината, но аз лично не изгарям от желание да я чета. Ще го направя от чисто любопитство, за да видя как ще завърши всичко, но от сега съм донякъде убеден във финала 🙂 Не е книга, която бих препоръчал определено. Ако не друго, поне краткостта й прави чест :Д