Архив за месец: January, 2011

One more…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Човек не е добре да се заканва. Както казах предната година, че може и да ми е за последно посещението в Германия, се оказа, че съм сбъркал. Разбира се, ако нещата се бяха запазили както и дотогава, щеше да стане, но… доста се промени ситуацията. Този път не ми се описва подробно, както правех предните години. Някак си вече трябва да се повтарям твърде много пъти и да опитвам да използвам едни и също думи, но да се опитвам да ги употребявам по различен начин.
Една от най-съществените разлики този път (четвърти поред) е, че посетихме Дюселдорф един ден по-рано, за да… работим :Д
Всички проект мениджъри във фирмата (три от България и двама от Германия) се събрахме и пред ръководството представихме какво е свършено последните три месеца и какво предстои следващите. Мисля, че добре минаха нещата и да се надяваме, че ще успееш да спазим дадените срокове :Д
Съботата, колкото и малко време да имаше, бе използвана за шопинг из магазините на Кьолн и моя милост успя да се сдобие с четири книжки (Folklore of Discworld, The Fall (на Дел Торо и Хоган, която кой знае кога ще бъде издадена в България), сборник с разкази на вампирска тематика (да се запознаем с някой нов автор, никога не се знае, може да има нещо интересно) и една полу-документална книжка за вампирите като реалност и измислица, и за Дракула като реална личност), един суичър от комбиниран готик магазин + разни неща за енфие (който беше супер евтин, но се оказа бая… спарващ поради подобната си на найлон материя :S), една просто невероятна риза от готик шоп с адски скъпи неща (хич не беше евтина, но пък е адски яка :Д), както и няколко други дрънкулки, които смятам да подаря :Д.
Партито за поредна година си следваше своята формула и си беше сравнително скучно. С колегата обаче решихме да останем и… се позабавлявахме като всички почти си тръгнаха (и се понапихме де :Д)… Но пък е яко да си говориш с някой, който ти казва, че не знае английски и да ти говори на немски, а ти да му говориш на английски… и да се разбирате хахах :Д
Обаче за тези 3-4 дена престой там ядох повече отколкото последните три седмици преди това :Д
Също така от много време не се бях чувствал такъв парцал. Всичките ми сили и желания са погребани за известно време. Поне една седмица сега ще ми трябва да се възстановявам и да си наваксвам съня :Д
Както се очертава, посещенията до Германия ще се увеличат на две в годината, но едното сигурно ще бъде изцяло работно и едва ли ще остава време за подобни разходки и покупки. Но времето ще покаже… ако още съм служител 🙂


UltraVioletFly by I:Scintilla

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Днес малко по-комерсиална музика :Д Като за лека нощ 🙂

I sense the night bending towards me
The rhythm is slowed but deep
Blackened tips of desire
Cannot keep out of my reach
Orchid covered deadwood breeze
Wakes the sickness from the leaves
I laid back and counted stars
Didn’t stop my violent seed

Intoxication pollen
Begins to swim around me
The bitter taste of temptation
Evokes a slow sweet ecstasy
The guilt of self-destruction
Beads up and rolls off of me
And sinks into the earth and
Takes with it my purity

From breaking free

Swallowed down resistance growing from the innate drive to rise
Rise like a street steam night spy mixing with the sky

Ultraviolet

Ghost whispers burning my ears
I’m wrapped in words like wire
Appearing to disappear
Like a small dying fire
My hands shake the sting escapes
Heated hearts must expire
And slowly regenerate
The lust for this peace won’t tire

I’m breaking free

Descending from thunder
Fixed in your eyes in mine
Now Let go eternal wanting
And I run into your mind

Етикети: , ,


A Year in Books 2010

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Преди няколко дена Узи отправи “предизвикателство” към моята особа и вместо типичните глупости за това как Ви е минала годината и какво Ви се е случило, нека кажем какво сме прочели. Не си бях у дома и нямах много достъп до компютър, затова ето (с кратко закъснение) и моя отговор на неговия пост.

Едва ли ще изненадам хората с вкусовете си към литературата, защото, както съм казвал неведнъж, аз съм комерсиална личност и почитател на ужасите 🙂 Затова и книгите, които успях да разлистя през изминалата 2010та не са кой знае колко жанрово различни и/или разнообразни. Много от тях се оказаха и пълни боклуци (визирам разните му там “вампирски поредици”), но пък не можеш да кажеш за нещо, че не струва, ако не го провериш лично. Хората, които твърдят, че нещо е глупаво или безинтересно, без да са го прочели или гледали, са чисто и просто малоумници (или предубедени по една или друга причина, което не ги прави по-малко малоумни).
Но да се върнем на темата. По принцип какво чета в момента и какво съм прочел, може да се види ето тук (от началото на 2010та съм регистиран там и не съм въвел всичко, но просто ме мързи). Сега, като прелиствам прочетените книги, гледам, че бройката им минава четиредесет, което хич не е малко. Постоянно съм из класациите за прочетени книги, я за месеца, я за седмицата, та… не е зле :Д
Нямам желание, а и не виждам смисъл, да се опитвам да запознавам читателите на този блог (малкото, които го посещават; и още по-малкото, които ще прочетат този пост) с дори и половината от заглавията. Както казах, една голяма част от тях не струват – като “House of Night” поредицата, “Метро 2033” (на Глукховски), “The Metal Monster” (на Мерит), и, разбира се, едно от най-големите ми разочарования – третата книга от поредицата за Декстър (нямаше такава тъпотия просто, на фона на предните две страхотни включвания).
Държа да отбележа, че, поради нарастването на книгите, които чакат да бъдат прочетени на рафта, за първи път тази година започнах да зарязвам книги, които до сто-сто и петдесета страница не са ми харесали дори и малко. Това сполетя третата книга от първата трилогия за Шанара на Тери Брукс – мега скука за трети пореден път; не помня вече коя книга от “House of Night” – свършиха ми нервите и към тази поредица; “Американски психар” – може и да става по-интересна нататък, но аз просто едва издържах до стотната страница. Просто не е за мен тази книга.

Ето и няколко по-интересни заглавия – кои нови за нашия пазар, кои нови по принцип, кои преиздадени или просто пропуснати до този момент от моя милост.

“Покани ме да вляза” на Линдквист е една от най-добрите книги, които прочетох през изминалата вече година и силно я препоръчвам на всеки. Абстрахирайте се от идеята, че става дума за вампирски роман, защото това е толкова вампирски роман, колкото е и “Здрач”, но в добрия смисъл на думата :Д
Радвам се, че най-после се запознах с книжната версия на обичания “Боен клуб”. Книжката беше просто страхотна.
Успях да попълня дупките в “Books of Blood” на Баркър, сред които се оказа, че има големи такива и се радвам на лимитираното си издание на първите три, както и на антикварното такова на последните.
Постарах се да попълня малко дупки и сред романите на Кинг, които бях пропуснал, като там чувствата ми са смесени – имаше както добри (“Гробище за домашни любимци”, новелите от “Особени сезони”), така и прекалено дълги разочарования като “То”.
Продължих с творчеството на Джон Конъли, който дори успя да ме изненада с “Книга за изгубените неща”.
Не можем да не споменем и поредицата за “Вещерът”, която наскоро Инфодар най-после завършиха и вече можете да си намерите всичките книги на пазара ни.
Със смесени чувства останах след “Дракула – Немъртвият”, но като цяло ми допадна.
И за последно, точно преди няколко дена, приключих с “Никога, никъде, никой” на Нийл Геймън, която също се оказа страхотна.

Толкова от мене. Аз не се сещам кой да предизвикам, защото не е като да имам кой знае колко читатели, които биха се отзовали, но все пак… Който желае, да се чувства “предизвикан” и той да напише няколко реда. А иначе намигам на Lammoth-a 😛 (ако ти се занимава)… и на всеки друг с достатъчно желание и спомени :Д