Като се замисля, май от доста време не ми се беше случвало да отида на концерт и да няма нито един познат, ама буквално нито един, с който да мога да „споделя” усещането. Не ме разбирайте погрешно, просто не е особено забавно да си седиш съвсем сам и да няма поне един познат, който също да се наслаждава на групата както и ти.
По принцип концертът беше обявен за осем часа, вратите отваряха в седем, но… Имайки предвид „репутацията” на залата (Blue Box) и вече натрупания опит с предишни концерти в лицето на Haggard и Pain, мислех, че няма начин да започнат според обявения си график. Оказа се обаче, че много съм грешил. С автобус в шест, бях в София в осем и пет, а пред залата към и десет. Голяма част от хората все още не бяха влезнали. Все пак се наредих на опашката и към осем и половина бях във фоайето на сградата. За моя изненада се оказа, че Amoral – първата подгряваща група, тъкмо приключваха изпълнението си (явно са им отпуснали само половин час). Завъртях се измежду хората, но познати никакви не се мярнаха. Да живее обаче черната раница, в която успях да събера не само суичера си, но и дългото кожено яке, с което бях. Направо бездънна се оказа :Д
В последствие започнах да срещам разни познати (като Люси, Боби, Мария, Дума, Вера), но повечето бяха на принципа „здравей”, „здрасти”, „ние ще влизаме” и прочие. С други думи продължих да се размотавам сам наоколо. Before The Dawn – втората подгряваща група започна някъде десетина минути след Amoral и направиха сет от малко над час, което си беше доста. Реших да се пробвам, но… Още с приближаването си до вратата установих, че организаторите са направили брутален over-sell този път. На всички сигурно са им известни изрази като „къса се по шевовете” и “като сардини в консерва”. Хората нямаха място да размърдат ръцете си, да не говорим да се опитват да куфеят или да се забавляват максимално. Някои се опитваха и сигурно успяваха до известна степен, но част от удоволствието се губи по този начин. А за самата атмосфера няма какво да говорим – тежка, лепкава, задушна, пот се лее с литри – не е особено красиво, но това е неразделна част просто :Д
В крайна сметка реших, че Before The Dawn не си заслужават жертвата и се върнах във фоайето, където се застоях по-дълго на лаф с Люси. И без това на тази група съм слушал само първия албум, които не ми харесва особено. Нищо, че го водят за най-слабия им и казват, че после ставали по-добри. Не успях да разбера дали това е така.
На няколко пъти ми мина мисълта, ако Amorphis успеят да започнат около десет часа, да гледам 2-3 песни и да се насоча към гарата, за да си хвана последния влак, който беше малко преди единадесет. С всяка следваща минута идеята узряваше все повече и повече.
Точно в десет се появи и Милен, който, горканчо, се борил с наводнение в къщи, но пък той и без това за Amorphis само искаше да дойде и за тях дойде. Като по часовник групата започна своето изпълнение (добре де, не точно по часовник, но има-няма пет минути след десет секстета от Финландия излезe на сцената).
Идеята все още се въртеше из главата ми. Казах си, че и без това няма да виждам кой знае колко, няма да мога да се наслаждавам кой знае колко, поне да се прибера до Пловдив и да се напия като хората ;д
Насочихме се към залата и успяхме да се проврем цяллллл метър от вратата :Д И в този момент, за мое щастие, се появи малко място, което ми позволи да се кача двадесет сантиметра над главите на хората, давайки ми пълен изглед към сцената и всичко ставащо там :Д Вътрешно засиях. Но идеята си остана…
Групата не губеше времето на никого и откри концерта с последния си хитов сингъл Silver Bride от последния страхотен албум Skyforger, за който можете да очаквате кратко мнение тази седмица (ако остане време). Последва малко дългата за вкуса ми Sampo от същия албум. Казах си, че след още една песен и ще си заминавам. Но докато се усетя и то стана и 25. По мои спомени влакът тръгваше в и половина, което значеше, че трябва да си счупя краката от тичане, което не ми допадна. Казах си, че каквото ще да става, ще го мисля после…
Пренебрегнах изтръпването в дясната си ръка, която здраво стискаше раницата. Нямах много място около себе си, затова се задоволих само с усилени движения в частта на главата и тактуване на музиката с крак :Д
Сетлиста няма да изброявам, защото не помня целия така или иначе, но мога да каже, че групата заби час и половина като направи бис с 3 май (трябва да погледна наистина сетлистата аз :Д) и разходи публиката из почти цялото творчество на Amorphis.
Ако носех шапка с най-голямо удоволствие бих я свалил на Tomi Joutsen. Изпълнението му наживо са просто страхотни. Пичът има невероятен глас, който звучи супер добре и истински не само в студиото, а и не сцената. Направо все едно слушаш студиен запис (човек може да си каже, че пее на плейбек :ДД). Освен това превключването му между чисти и „мръсни” вокали ставаше с такава лекота, че чак може да му завиди човек, а и борави еднакво добре и с двата типа. Което, от още по-друга страна, въобще не го затрудняваше при изпълненията на старите неща на групата. Знам сега, че много от старите и заклети фенове на Amorphis биха спорили с мене, но по мое скромно мнение, Tomi Joutsen се справи много по-добре с Divinity, че дори и с Black Winter Day отколкото Pasi Koskinen.
Разбира се, групата не пропусна да изпълни почти всички по-големи свои хитове и сингли като The Smoke, House of Sleep, Silent Waters от последните си два албума преди Skyforger заедно с Tomi Joutsen, но без да забравя и старите си фенове, които зарадва с Alone, вече споменатите Divinity и Black Winter Day, My Cantele и други. От Skyforger бяха изпълнени Majestic Beast, From The Heaven of My Heart, Sky is Mine, Silver Bride, Sampo. Много исках да чуя и заглавната песен, но, уви, беше ни спестена (само интрото й, в началото на концерта).
Цялото представление не мина и без технически бъгове в лицето на микрофона на вокала, който явно нещо правеше номера и прекъсваше от време на време и на няколко пъти на техниците им се наложи да тичат по сцената да го оправят.
За финал (че доста дълго стана, минах вече 1000 думи) искам да кажа, че това не беше най-добрият концерт на който съм бил, дори не попада в челната петица по усещане, но не заради групата този път. Самата група даде всичко от себе си, но просто организаторите сякаш се изгавриха с хората. Едва ли има смисъл да казвам, че билети в деня на концерта не се продаваха, но, както каза Люси, и да бяха продали още сто, едва ли щеше някой да усети разликата. Толкова се бях подтиснал по едно време, че се отказах да изпълня станалото вече традиционно закупване на нещо от мърчандайза на групата – било то тениска, било то диск.
И като един послепис… Tomi Joutsen много ми се издигна в очите. Този човек притежава невероятни вокални способности 🙂 Евала му!