Month: January 2009

Blood+ (2005)

Кръв Плюс (много глупаво звучи преведено, май Кръв+ е по-добре като се замисля :Д) на пръв поглед разказва история за вечната битка между доброто и злото, за оцеляването на човешката раса в безкрайна битка със зловещи демонични създания, които искат единствено да убиват. Но ако човек внимателно се загледа и опита да вникне в историята, ще види, че това също така е и историята на едно напълно нормално момиче, което иска да води нормален живот със своето “семейство” и да забрави за всичкото зло около себе си. Но съдбата й не е такава. Сая и Дива са сестри, които са единствените ефективни оръжия срещу Chiropteran-ите (доста сходни с реалното име създания, които се хранят с човешка кръв), но за съжаление са от двете страни на “барикадата” – Сая иска единствено да живее нормален живот и отказва да приеме съдбата си (поне в началото), докато Дива няма никакви скрупули и единствено иска да убива. Всяка от тях има поддръжници, приятели и врагове и битката между тях е неизбежна. Няма да ви разказвам в подробности промените в сюжета, защото те не са малко за 50те епизода продължителност, а и нямам такава цел.
Самото аниме започва бавно и леко дразнещо – най-вече с отказа на Сая да приеме това, което е и да прегърне предначертаната й съдба. Но от един момент, когато по-голяма част от персонажите биват представени, и най-вече щом Дива се събужда от своя 30-годишен сън, анимето бързо набира скорост. Героите непрекъснато се променят, еволюират ако щете, променят мненията си, страните, възгледите, разбиранията си. Който има търпение да изгледа всичките 50 епизода няма да остане разочарован. Поредицата е интересна, динамична и напрегната. Почти няма герой, който да не се развива по един или друг начин и нито за момент няма да ви оставят да скучаете или да спрат да ви изненадват.
Лична оценка: 7/10


New Year @ Varna

След всичките глупости, които се случиха около и след Коледа, решението да се замине за Варна беше повече от окончателно и… със сигурност единственото правилно в случая 🙂
И макар да не се получи чак толкова добра Нова Година като 2006-та (2007ма си бях в Пловдив и от един момент нататък си беше пълна катастрофа), беше повече от задоволителна… особено частта в Ратса :Д
Заредени с прилично количество алкохол и прекалено малко разредител за него (кой да предположи, че всички ще си носят алкохол без разредител и всички ще пият кола :Д). Познатите този път бяха по-малко от обикновено и половината народ бяха приятели и познати на приятелката на Пламен, които никой от нас останалите не познаваше :Д Но в един момент на вечерта май на никой не му правеше впечатление :Д
Единственият проблем (то не може без простотии) се появи в лицето на видния “варненски гларус” Говньо, който след една цяла бутилка черен буш не знаеше къде се намира и освен, че налиташе на бой, успя да изкърти и бравата на входната врата, но… ние него си го знаем и всеки път успява да направи по някоя подобна поразия като се напие :Д
Това, което ме очуди като цяло, че този път повечето хора бяха почитатели на по-тежката и алтернативна музика и гадната такава не преобладаваше чак толкова… този път :ДД (каквото и да ми говорят всички, така си беше по-добре за мене ;Д).
В интерес на истината обаче в квартирата нещо аз лично не успях да се забавлявам както трябва по ред причини… но като отидохме в бара (някъде към 3) и смених алкохола с доброто старо черно бакарди нещата си дойдоха на място… Но пък от друга страна там малко се понапих и пак станаха разни неща, които ми се искаше да бъдат избегнати и сега ще е гадно известно време, но… всичко минава… рано или късно 🙂
Като цяло една страхотна нова година, която ще бъде запомнена с ред забавни и не чак толкова такива моменти, но едното не може без другото 🙂


Overall 08

Вече втора събота подред си оставам в къщи, което хич не ми харесва, но така и така нямам какво да правя… Та поради тази причина реших и аз да драсна няколко реда за изминалата вече 2008ма година, която смея да твърдя беше една от най-прекрасните и най-ужасните години в живота ми :Д
От една страна се запознах с ужасно количество нови хора, имаше страшно много събития и като цяло последните 12 месеца бяха изпълнени с супер много движение и незабравими преживявания (просто да спомена концертите на Diary of Dreams и Anathema, както и две от партита на Самакитките, на които аз се смазах, особено на второто :Д)…
От друга страна тази година беше временно прекъснато (не е премахнато, защото сега отново си е тук и не мисля, че скоро ще се отърва, макар да искам да не е така) така нареченото от мен проклятие, което имаше моменти, в които направо ме побъркваше… Бяха едни прекрасни три месеца, но нищо не е вечно. Именно, отново благодарение на това, последваха и няколко ужасни и много затормозяващи момента, но нещата трябва да се уравновесяват някакси… След хубавите моменти неизбежно следват и лоши такива.
Искаше ми се и още няколко неща да кажа, но стават прекалено лични и… няма смисъл да пълня главата на случайно попадналия тук посетител с глупости. Благодарности на всички, които все още се навъртат около мене, а те не са много… Просто се надявам някои от нещата, които се случиха през изминалата година, да се повторят и през тази 🙂 А през 2009та предстоят и някои радикални промени, които се надявам да са само и единствено за добро, но това… времето ще покаже 🙂