Month: December 2008

Top 10 Best Albums 2008 Categories

Така и така си нямам друга работа…
Отново разделям албумите на различни категории, както и предната година:

==Unknown==
In My Rosary – 15 (този албум даже не го помня вече… което ще рече, че не ми е направил никакво впечатление, но може и да греша… Просто трябва да си го припомня… Но затова в unknown ще си остане)
:wumpscut: – Schaedling – Албумът на :wumpscut: и тази година попада тук, но неговите неща вече просто не ме впечатляват и след едно слушане не предизвикват у мене желанието да ги чуя отново… внимателно
Gothminister – Happiness In Darkness – този албум успях да го чуя само 2 пъти и макар да не звучеше зле, не ми се иска да го поставям където и да е

==Bad==
Pain – Cynic Paradise – след толкова хубавия преден албум… този просто беше голяма крачка назад в моите очи… Слаба работа…
Voyvoda – The Confederacy – уви, след 4-5 лайв-а, на които съм бил на тази група, амбиентният им албум честно ме изненада. Нищо общо с това, което правят на живо 🙂 Именно затова смятам този албум за лош. По принцип слушам амбиент, но това ме разочарова заради предварително съставеното впечатление.

Брех, тази година няма чак толкова злета като предната 🙂 Явно повечето са съвсем обикновени.

==Common==
Албумите, които не се отличават с нищо съществено… Добра музика, която става за слушане, но не прави почти никакво впечатление.
Ladytron – Velocifero
Midnattsol – Nordlys
The Cure – 4:13 Dream
Theatres Des Vampires – Anima Noir
Unshine – The Enigma of the Immortals
Veljanov – Porta Macedonia
Forever Slave – Tales of Bad Girls
Dark Princess – Stop my Heart
Virgin Black – Requiem – Fortissimo

==Good==
Ето ги и албумите, които са точно под десетте най… но малко не им е достигнало да се класират там 🙂
Bella Morte – Beautiful Death – след наистина невероятния Bleed The Grey Skies Black, очаквах нещо поне на неговото ниво. Но уви… Все пак албумът е добър, но не колкото на мене ми се искаше… Иначе можеше да си спечели място по-нагоре 🙂
Miss Construction – Kunstprodukt – дебютния албум на новия проект на Крис Пол се оказа доста добър, въпреки малоумните си и безсмилени текстове. Вероятно ако беше излезнал към края на годината щеше да застане и в топ 10, но… След близо година слушане (премиерата му беше някъде Февруари, ако не се лъжа) установих, че писва с еднообразието си…
Tiamat – Amanethes – изненадващо добър нов албум, след близо пет години почивка…
Anathema – Hindsight – този албум нарочно няма да го сложа в топ 10, защото не предлага нов материал реално. Надеждите са ми в Horizons, който трябва да се появи следващата година 🙂
Angelspit – Blood Death Ivory – това е може би албумът, който се бореше за десетото място, но малко не му достигна, за да застане там 🙂

Е, останаха още десет албума… Но тях или по-късно… или утре 🙂


Top 10 Best Albums 2008 Preparation

Отново идва краят на годината и е време да видим кои бяха десетте най-добри албума за мене 🙂
Както и миналата година, ще започна с изброяване на всички албуми, които съм успял малко или много да чуя през изминалите 12 месеца… и се надявам да не пропусна някой…

Bella Morte – Beautiful Death
Doom:VS – Death Words Speak
Flowing Tears – Thy Kingdom Gone
Girugamesh – Music
Oomph! – Monster
Gothminister – Happiness In Darkness
Ayria – Hearts For Bullets
In My Rosary – 15
Ladytron – Velocifero
Miss Construction – Kunstprodukt
Midnattsol – Nordlys
Opeth – Watershed
Pain – Cynic Paradise
Silentium – Amortean
The Cure – 4:13 Dream
Theatres Des Vampires – Anima Noir
Tiamat – Amanethes
Unshine – The Enigma of the Immortals
Veljanov – Porta Macedonia
Voyvoda – The Confederacy
Anathema – Hindsight
L’Ame Immortelle – Namenlos
Draconian – Turning Season Within
Haggard – Tales of Ithiria
Forever Slave – Tales of Bad Girls
Dark Princess – Stop my Heart
Angelspit – Blood Death Ivory
:wumpscut: – Schaedling
Virgin Black – Requiem – Fortissimo

Както казах, има и албуми, които не успях да слушам, но то не може всичко 🙂 Скоро още 🙂


Resident Evil: Degeneration (2008)

Известен още като Biohazard: Degeneration

Дори не знаех за съществуването на този филм до преди около месец. Ех, като си спомня навремето каква мания бяха resident evil игрите… първите две части най-вече. Третата май така и не я доиграх, а четвъртата не съм я и започвал (както сигурно ще стане и с петата). Наскоро се опитах да играя Survivor (ps1 порт за psp-то), но тя вече изглежда прекалено остаряла и прекалено праволинейна…
Но да се върнем на темата – Resident Evil. Историята на този компютърно генериран филм се развива седем години след събитията във втората част на играта и края на Ракуун Сити. За всички фенове на играта имената Клеър Редфийлд и Леон Кенеди не са неизвестни, но все пак за незапознатите ще кажа, че това са двамата главни герои от втората част (диск 1 и диск 2 хехе). Действието започва с нападението на добрите стари зомбита над летище и… .всичко излиза извън контрол. Клеър, Леон и още една мацка от отряда за бързо реагиране трябва да се справят със заплахата и да разплетат кой стой зад терористичния акт.
Сюжетът си е съвсем стандартен за поредицата, като има много екшън, интриги, предателство и дълбоки връзки между героите. Но не това е най-силната страна на лентата. Всъщност през цялото време филмът ми създваше усещането, че гледах кът сцена от поредната част на играта. Толкова добре беше пресъздаден атмосферата на игрите, че чак ставаше плашещо на моменти :Д Авторите сякаш са играли с месеци и са изпипали всеки един детайл до съвършенство. Определено това няма да се усети от хора, които не са играли поне една част и дори смятам, че те не биха могли да оценят максимално достойствата на този филм, но това не е сега тема за обсъждане.
Мене лично много ме радва фактът, че са се върнали към добрата стара идея за бавните гадни зомбита, които искат само да ви… изядат. Няма излишни глупости… имаме си T и G вирус, арогантни и тъпи полицити, амбициозни и алчни корпоративни акули. Едни правят нещата за благото на света, а други – за неговото унищожение. Бруталната мутация на G вируса също беше много добра и хората са се постарали да го направя максимално гнусен и детайлен. Гадно само, че в един момент цялото действие се пренесе само и единствено върху този монстър и зарязаха останалите зомбита…
Едва ли има смисъл да говоря още и още суперлативи. Филмът е страхотен и събужда едни такива прекрасни спомени хехе… Но, както казах, един от най-големите му плюсове е прекрасната атмосфера, която е пресъздадена едно към едно с тази на играта.
Просто е задължителен за всеки Resident Evil…
Лична оценка: 8/10


Day Ahead

Остана още един час до края на днешния осми декември. Благодарим на Елито, че се сети за мене, както и за смс-а :Р Тази година обаче моя милост реши да си остане в къщи, заедно с новото GTA, и новият анимационен Resident Evil (за него утре)… Причините са две (не че някой го интересува, ама аз да си кажа :Д) – утре съм на работа (това обаче никога не ме е спирало и този път нямаше да ме спре :Д) и едва ходя :Д (нямам идея защо, но и двата крака – особено десният – адски много ме болят – и по-точно в областта на прасците – и буквално не мога да се движа много много). Точно втората причина беше и основна да ме накара да си остана тази вечер вкъщи пред компютъра :Д (а и брата го няма, голям рай е :Д).
Сега, като се замисля, нямам кой знае какъв спомен за добре изкаран осми декември така или иначе. Всъщност, може би само един, но то хубавото се случи първата вечер (на седми), та и това може да не се брои :Д
Но както и да е… Време е да насочим вниманието си към Нова Година, която се надявам да бъде добра (за разлика от предната, която си беше доста… катастрофална), както и седмица след това, когато летя за Германия за фирменото новогодишно парти 🙂
(А да, да не забравяме и концерта на Clan of Xymox след дванайсетина дни)……….
Flatline…


Song of the Month – December

Сега съм сигурен, че всички са си мислели (някой мислел ли си е въобще хаха), че този месец ще сложа песен на Silentium. Съвесем нормално е да си мисли така човек. То даже аз си го мислех до преди седмица…. Но… писна ми да съм толкова предсказуем :Д
Затова… песента този месец ще бъде:

Blue Alice на Ayria

От последния албум е, за който от половин месец се каня да драсна няколко реда, но не е много ясно дали ще го направя въобще 🙂


Няколко албума…

… за които ми се иска да спомена по няколко думи, колкото да не ги забравя 🙂 Няма да им правя цели постове, но просто да ги има…

Cynic Paradise by Pain
Много слаб албум този път. Очаквах нещо далече по-добро, а получих доста посредствени парчета, които за съжаление ми звучат скучно и клиширано. Има едно-две, които хващат ухото, но е слабо като цяло. Четох как се бил връщал към корените си, как не бил доволен от предния албум бла бла и други такива. Аз пък много го харесвам предния албум и като цяло ми допадаше посоката 🙂

4:13 Dream by The Cure
Това също ми беше скучно. Има няколко наистина добри песни, но като цяло групата вече няма с какво да ме впечатли мене. Сякаш се опитват да звучат като старите си неща, но в същото време да имат и по-модерно звучене, което въобще не им се получава. Жалко е, защото The Cure са доста голямо име, но то и този албум сигурно ще се хареса на много хора.

Amanethes by Tiamat
Този албум сигурно ми седя половин година (че и повече) на харда, преди да реша да си го пусна. И честно казано се изненадах, и то приятно. Групата значително (е добре де, не чак толкова значително) е променила звученето си и сега звучат доста по-тежко от предишните им два-три албума. Като цяло е доста добър албум, без да впечатлява с нещо.

Nordlys by Midnattsol
Скука, отново. Но то тази група и без това не ме е впечатлявала… и сега не успя 🙂

Watershed by Opeth
Това вече определено ми хареса. Чудех се дали да пиша цял пост и още не съм решил, но все пак нека го споменем 🙂 Прекрасен албум с прекрасна промяна на темпото на повечето песни.

Velocifero by Ladytron
Това даже не помня как звучеше вече :Д Явно не ми е направило някакво впечатление горкото. Само помня, че повечето песни имаха кратки и не особено интересни текстове, които се повтаряха нонстоп. Но Versus имам спомен, че беше много хубава песен :Д


Bulgarian Lullaby Update

Както вече повечето, които четат този блог, знаят, днес във Финландия излиза новият албум на готик метъл групата Silentium. А на 26ти следващия месец е премиерата и за останалата част от света.
По този под сметнах, че точно днес е моментът да направим няколко запланувани промени по сигурно единственият функциониращ фен сайт на Silentium в света като цяло (да, може да ви се струва странно, но поне аз не съм успял да намеря друг такъв… имаше един френски преди, но той отдавна вече не е активен). Amortean беше добавен към дискографията, а в близките седмици се надявам и текстовете да добавя. Нови концерти също бяха добавени, както и линк към официалната facebook страница…
Запланувани са леки козметични промени, за да сме в крак с новия албум 🙂 А паралелно с това планирам да пусна и английска версия (както казах… все пак сме единствени в света или поне така си мислим :Д)… Тези неща като цяло са предвидени за версия 3, която ще види бял свят някъде в началото на следващата година (вероятно със световната премиера на албума – добре де, това сега го измислих, но звучи добре :Д)…


Anathema Live in Thessaloniki, Greece

Дори нямам идея как да започна. Но едно нещо е сигурно, няма да мога да предам дори една стотна част в тези редове от това, което преживях тези два часа и половина в Солун в неделя вечерта 🙂
Дълго време се чудех дали въобще да ходя на този концерт поради ред фактори, като най-големият беше недоспиването (все пак в събота вечерта бях на един концерт, не мога да спя много много във влакове и така нататък), но в крайна сметка адски много се радвам, че отидох. Дори останах изненадан как неделята не ми се спеше и чаках с огромно нетърпение да се добера до въпросния клуб, който се намираше на около 19 километра извън Солун. Тук искам да спомена, че организацията им беше на много високо ниво. Автобуси ни взеха от центъра на града и след концерта си ни върнаха обратно (даже ние се възползвахме от по-специално отношение, но за това малко по-надолу), имаше списък с имената на всички, които си бяхме запазили билети по мейла и не чух да е станала нито една грешка (може и да има, но аз поне не чух за такава) с тази приемане на доверие – запазване на билети процедура.
Подгряващата група не искам въобще да я коментирам. Представиха се по-добре отколкото си мислех, но пък свириха малко повече отколкото ми се искаше хаха… Направиха кавър на Teardrop на Massive Attack и мога да кажа само, че вокалистката им има още доста да тренира докато изглади гласа си и достигне висотата на Елизабет Фрейзър.
Вече пет минути минаха след като написах горното изречение и се чудя какво да напиша сега. Нима мога да кажа нещо, с което да предам красотата в музиката на Anathema? Групата направи просто уникално шоу от близо два часа и половина, след което останах буквално без крака и чак се задушавах към края от викане и подскачане 🙂 Изпълниха много повече песни, отколкото очаквах, като в това число и доста стари неща като Sleepless да речем. Песните на Anathema са наситени с огромна доза емоционалност, която на сцената си личеше. По време на Angels Walk Among Us имах чувството, че Винсент щеше да се разплаче направо… очите му сякаш дори се насълзиха на няколко пъти. Във въпросния клуб сигурно имаше над 100 българи (от около 600 човека), което си беше много солидно число и повярвайте ми усещаше се хаха 🙂 Или поне в нашия ъгъл (леко в дясно от средата, на половин метър пред сцената) се усещаше адски много, защото всички (към 10-15 човека) викахме, пяхме и скачахме повече от гърците около нас. Самите гърци наоколо не си даваха чак толкова зор, макар да имаше няколко изключения, но повечето се наслаждаваха по друг начин на музиката. Но като цяло публиката си се представи повече от подобаващо. И все пак… българите сме друго племе просто. По едно време басистът на групата обърна микрофона точно към нас, защото въпреки силния звук (който беше доста добър в интерес на истината… нищо общо с нашите клубове :Д), се чувахме адски силно… А и ако бях на мястото на гърците, определено бих се почувствал тъпо ако в края на концерт групата, която гостува, отправи специални поздрави към феновете… от друга държава :ДД А Винсент направи точно това след последния бис… Имаше специални поздрави за всички български фенове в залата и обещание, че ще дойдат в София (дали ще го направят е друг въпрос :Д)… Как да не се почувстваш яко просто?
Сет листата ми е доста размазана и не помня вече какво точно изпълниха и какво не, какво на мен ми се е искало да чуя, но не съм… Но те и като цяло доста я размиха сами и не мисля, че изпълниха нещата точно в реда, в който бяха по листчетата пред тях. Имаше и доста вмъкнати неща между и в песните, които придаваха доста интересно звучене на познати неща (като например краткото изпълнение на Another Brick in the Wall в стил Closer – в смисъл вокалите). Това, което си спомням на прима виста са Lost Control, Fragile Dreams, Angelica, Sleepless, Angels Walk Among Us, Closer, One Last Goodbye, Flying, Panic, Judgement, A Natural Disaster, Far Away, Parisienne Moonlight, Deep и още и още (последния бис беше Confortambly Numb).
И тъй като на мене Anathema са ми една от любимите групи (а след този концерт се издигнаха много по-нагоре в класацията ;Д), няма как да ви опиша всичките емоции, цялото това изживяване. Ако си имате много любима група и сте били на техен концерт (и те са се представили невероятно), ще ме разберете за какво говоря. В противен случай ще е трудно. Защото това не беше просто концерт, това си беше незабравим спомен, това беше уникално изживяване, което въпреки жестоката умора и липсата на сън, не исках и не исках да свършва 🙂
Определено искам пак!!!! Винсент беше просто невероятен на сцената!
Не мислех, че след Diary of Dreams ще посетя по-добър концерт толкова скоро, но ето, че и това се случи. Концертът на Anathema беше един от най-уникалните, най-незабравимите и най-страхотните концерти, на които съм бил. Това беше КОНЦЕРТЪТ! 🙂
И тъй като за нас нямаше места в трите автобуса, които трябваше да ни върнат обратно в Солун, се наложи да чакаме един да се върне. Това ни даде златната възможност да забележим, че Даниел Кавана е излезнал (само той) и раздава автографи. Снимахме се с него и той се подписа на билетите. Какво повече да иска човек? 🙂
Мисля, че още дълго ще слушам Anathema 😀


Psyche Live in Sofia

Признавам си, че на този концерт не отидох с каквито и да е очаквания. Особено като знаех, че на следващата вечер ми предстои да слушам Anathema, това беше просто един вид запълване на времето, защото така или иначе нямаше да има какво да правя цяла вечер до влака в седем без пет сутринта.
Може би точно поради тази причина се получи толкова приятен концерт. Направи ме впечатление, че групата изпълни доста парчета от последните си два албума, но явно не й се рискуваше чак толкова с песни от началото на своята кариера. Малкото публика (сигурно нямаше повече от 50 човека в клуба) в този случай беше един огромен плюс поне според мене, защото по този начин групата сякаш беше част от тях и всеки един можеше да почувства отдадеността, с която двамата братя пееха за тях. Съвсем отворено и открито те се шегуваха със себе си между песните и много добре разведряваха атмосферата. Аз, който бях чувал само последните им два албума, както и една компилация с клубни миксове, останах повече от доволен, защото, както вече споменах, направиха солидно количество точно от тези споменати албума (е, исках и Defensless да чуя, но какво пък). Свириха малко над 2 часа (половин час бяха бисовете) и оставиха цялата публика повече от доволна.
На последвалото афтърпарти хората се забавляха, снимаха с групата, говореха си, купуваха си техни дискове и плочи (!) и като цяло прекрасна атмосфера. Чак аз успях да се снимам с вокала, да си поговорим, че и диск си купих, който той лично ми подписа :Д (Какво повече да иска човек :Д)
Както казах, много приятен концерт, който ме остави с доста приятни впечатления от групата като цяло, а и като се има в предвид и колко евтин беше билетът… няма за какво да съжалява човек. Кофти беше, че приключиха нещата малко по-рано от желаното, защото ми се наложи да кисна 45 минути пред гарата докато я отворят и после още два часа вътре до влака за Солун, но това са малки кахъри 🙂
И тъй като сега адски много ми се спи, няколкото думи за снощния концерт на Anathema… утре. Само едно нещо ще кажа за него преди това… GOD DAMN IT! 🙂