Month: August 2008

Hunger (Awakening)

Бавно отворих очи. Силна болка пронизваше почти всяка една част от тялото ми. Спомените опитаха да ме затрупат в опит да ми припомнят какво точно се случи предната вечер, но реших да не бързам. Исках да се съвзема малко. Всичко около мене сякаш беше замъглено и рамазано едновременно. Очите ми напълно отказваха да ми се подчинят. Нещо не беше наред тук. Опитах да ги разтъркам и тогава установих, че ръцете ми са приковани към земята с метал, вероятно белезници или пък окови, съдейки по звука. Определено нещо ставаше. Втори опит. Ръцете продължаваха да не ми се подчиняват, но пък и острата болка около китката ми подсказа, че възможността за белезници не е плод на въображението ми.
Рязко затворих очи. Исках да проясня погледа си по-бързо, за да мога да огледам помещението, в което се намирах. Дали това беше някаква игра? Дали бях загазил? Бях ли направил нещо нередно? Опитах се да си припомня. Толкова неща се случиха вчера. Исках да си спомня. Но за момента нямах особен успех. Сякаш спомените ми се сърдеха, че ги отблъснах по-рано. Нищо, по-късно отново ще опитам. Сега трябваше да се фокусирам върху ситуацията.
За втори път отворих очите си и сега положението беше значително по-добре. Внимателно се огледах. Бях здраво прикован към пода на нещо, което много наподобяваше мазе. Четири метални скоби бяха здраво вкопани в пода, а за тях бяха хванати в капан моите крайници. Предположението за белезниците се оказа правилно. Самото помещение не можеше да се похвали с каквото и да е друго. Явно аз бях единствената атракция. Стените изглежда бяха от пръст, което затвърждаше теорията ми, че е някакво мазе. Таванът обаче беше от някаква странна метална плоскост и седеше адски неестествено на фона на мръсната кафеникава почва.
Трябваше да си спомня. Какво точно се случи вчера – на десетия ми рожден ден?


Secured

Този път никакви сватби и събития (освен ако не умра, както вече споменах, но къде ти този късмет :Д) няма да ме спрат да посетя тези концерти 🙂 Защо ли? Заради ето тези неща:

Както казах, няма вече връщане назад. Периода около именния ден ще бъде запомнящ се :Д


Son of a Thief by Diary of Dreams

So sick of being friendly
So sick of being nice
So sick of being thoughtful
You think i hate my kind

So sick of all the liars
So sick of all your words
So sick of all you cherish
You think i hate my kind

I fall down on my knees
And kiss your holy feet
You noble majesty
I end here in defeat
I beg you to forgive
I, son of a thief
Have to confess a sin
I stole the skin i’m in

So sick of explanations
So sick of revelations
So sick of your disease
You think i hate my kind

So sick of what i feel
So sick of compromises
So sick of how you look
You think i hate my kind

And life goes on…

Кликнете по-долу, за да чуете песента


Multiverse

There shall be blood!

Някои хора се женят… Някои хора умират. Беше един дълъг и доста странен уикенд, който се радвам, че все пак най-после приключи. Имаше както хубави, така и лоши неща.
1. Животът е нещо адски крехко и тялото толкова чупливо. Нима си мислите, че ще живеете вечно? А дали ще доживеете утрешния ден? Хубаво е човек да си дава надежда и да се самозалъгва по някакъв начин, иначе няма да има причина за много неща.
Някак си новината от преди няма и пет минути дойде доста… изненадващо. Особено когато се отнася за млади хора, които имат толкова много пред себе си. Но никой не е застрахован от движението по улиците и от катастрофите. Изведнъж се изсипаха едни стари и много дълбоко погребани спомени. Изпадаха като торба кости, които са били скрити на тавана. Не е особено приятно усещане. Колкото и грубо да прозвучи (макар, че не влагам никакви лоши чувства, просто чист егоизъм си е), този път не е чак толкова близък и скъп човек. Но все пак смъртта, когато настъпи в толкова ранен период от живота – било то желано (страхлива работа!) или нежелано (шибан лош късмет!), си е нещо ужасно.  Не съм вярващ, не следвам някаква религия или разбиране на който и да е, затова и не вярвам в Рай, Ад, задгробен живот и прочие, но пък нямам нищо против да си мисля, че все пак става нещо и след смъртта.
И все пак никой не е застрахован. Понякога думата “инцидент” звучи толкова… мръсно и подло. А за Антония не знам как би звучала отстрани… Почивай в мир!
2. И в пълен контраст с точка 1, следва точка 2. Сватба! Един от първите братовчеди на майка ми е решил да се ожени и то точно на 14ти септември. Може ли сега такова безобразие. Защо, да му се невиди, от толкова дати, трябваше да избира точно тази? И защо в неделя? Кой прави сватба в неделя? Какво стана с добрата стара събота? Но то като си знам късмета, въобще не съм изненадан… Обаче за 25ти октомври нищо няма да ме спре (освен ако не умра)… Отсега го заявявам. Утре си купувам билет и край!
Възмутително! Не искам да ходя на тъпа сватба пък!
3. Изненадващо, но факт! Брата реши да приеме предложението ми да делим по равни разходите за ъпгрейд на домашната машина. Още повече, че той е този, който я ползва основно и на него му трябва по-мощна конфигурация. И за по сто лева на човек се сдобихме с едно ново атлонче 64 х2 на 5000+ (около 2.6 гигахерца работна честота), дъно за него (разбира се) и още едно гигче рам, с което той стана 2 гигабайта (за съжаление се простихме с дуал опцията, но това е докато не си купя още една такава платка :Д). И първото нещо, което моя милост направи след като всичко беше монтирано и уиндоуса прилежно инсталиран начисто, беше да си инсталирам добрия стар gothic 3, който въпреки огромното количество бъгове, си остава една от най-любимите ми модерни ролеви игри (под модерни имам предвид последните 2-3 години :Д). Друго си беше да погледаш как играта върви на макс детайли с всички екстри 🙂 Следващ ъпгрейд сигурно след 2 години поне хаха.
Освен тези неща, аз си поръчах и един прекрасен външен хард със скромния капацитет от 1тб, който мисля да напълня с музиката (около 100гб за момента) и аниметата (около 300гб), пък и някои от по-добрите и качествени хоръри 🙂 Обаче ще трябва да почакаме до края на месеца за този хард, че явно трудно се доставя :Д
4. Петъка, след малко над 4 литра бира, установих, че адски много неща, които преди само ме караха да потръвам от раздранение, сега са започнали ужасно силно да ме дразнят и честно казано, чак започвам да завиждам. Мисля, че доста се поизложих (пред себе си де, не че Шугов и Силвия толкова ми е объръщаха внимание, те бяха заети с други работи :Д) с глупостите, които говорих тогава… И все пак нещата не вървят в добра посока и трябва да направим нещо по въпроса. Когато се събуди нещо и няма как да бъде приспано обратно, никога нещата не свършват добре :д
5. И за капак снощи, някъде около 2 часа вечерта, след като успях да вкарам мухата на Тинко за Бургас, прибирайки се след бирата, установих, че и двата ми телефона липсват :Д Скапан панталон, скапани широки джобове… Разбира се, първото нещо, което направих като влезнах в нас, беше да звънна на таксиметровата компания, която ме прибра. Слава богу, таксито се върна и си взех телефоните обратно. Но в първия момент, като бръкнах в джоба и установих, че новия ми телефон за 500 лева липсва… като се замисля май само си казах едно … по дяволите… Явно съм станал прекалено студен и безчувствен или просто твърде спокоен :Д


Movie Night 06.08.2008

Това всъщност е комбинация от предните три вечери, но тези дни имам адски много работа и не ми оставаше време да напиша нещо…

Pathology (2008)

Филмът разказва за група студенти, които учат за съдебни лекари и… са решили да си поиграят като убиват хора и после се опитват да познаят как е била умъртвена жертвата.
В главната роля се изявява познатия от Heroes сериала Мило Вентимиглия. Това, което ми хареса в този филм, беше идеята за въпросната смъртоносна игра и хладнокръвието, с което героите приемаха нещата. Макар, че едно е да режеш всеки ден трупове и да разглеждаш вътрешности, но друго е да убиеш и после да разискваш направеното. Повечето персонажи са доста надменни и високомерни, което предполагам е била и целта. Доста наблягат и на самите “дисекции” на телата. Филмът не е чак толкова зле, а и друго хубаво е, че тук няма главен герой, които да ви стане симпатичен. Всички те си имат тъмна страна и са зли дълбоко вътре в себе си, независимо какво показват на повърхността.
Лична оценка: 6/10

The People Under The Stairs (1991)

Не мога да кажа, че Уес Крейвън ми е особено приятен като режисьор, макар и да има няколко добри филма за гърба си. Този също не е връх във филмовото изкуство, но за разлика от предния, който гледах – Deadly Friend – този поне гради някаква атмосфера и не отегчава зрителя.
Историята се върти около малко чернокожо момче, което иска да помогне на майка си като намери достатъчно пари, за да платят наема (иначе остават на улицата). За целта той и още двама души влизат с взлом в къщата на откачени брат и сестра, за които се знае, че са богати, и не могат да се измъкнат от там. И чернокожото момче трябва да се пребори с ужасяващата тайна, която се крие в тази къща.
На моменти филмът а малко забавен отколкото страшен, но пък двойката брат-сестра са изиграни доста добре като откачени психопати, които са готови на всичко, за да постигнат целта си. Момчето се съюзява с мнимата им и наплашена до смърт дъщеря, за да спаси кожата си и да намери парите.
Става за гледане, но не предлага кой знае колко напрежение или стряскане.
Лична оценка 4/10

Invasion of the Body Snatchers (1978)

Римейк на класически филм от 1956, който има още два опита – 1993 и 2007 (последното с Никол Кидмън в главната роля). Не съм гледал нито един от другите три филма, а и нямам особено намерение. Този филм ми беше изключително скучен от началото до края и не знаех как да се завъртя на стола, че да се наместя по-удобно докато свърши. Актьорската игра си беше перфектана, но действието се точеше толкова бавно и мудно за двучасова лента, че чак дразнеше. Поне финалът, който си беше логичен, ми хареса :Д
Лична оценка: 3/10

Mermaid Forest (高橋留美子劇場 人魚の森) (2003)

Според древна японска легенда, който яде от плътта на русалка, ще живее вечно. Но плътта на русалката е и силна отрова, която може да уби човек или да го превърне в ужасно чудовище. Юта обаче е ял и е оцелял и сега броди по света в търсене на друга русалка, която да ми каже как може да заживее като преди.
Анимето се върти около главния герой и Мана, която той спасява в първите две серии. Двамата са безсмъртни и в своето пътешествие се сблъскват с други себеподобни, които обаче по един или друг начин са покварени – били то завист, алчност, лудост. Не е лесно да живееш сам в продължение на векове и да криеш мрачните си тайни. Това е едно аниме без реален край, което може да продължава докато авторите могат да измислят приключения за двамата главни герои. Но явно са решили да се ограничат до 13 епизода. Разказ за любов, предателство, взаимоотношения, завист, смърт… Има си всичко, което да го направи интересно и да държи вниманието на зрителя. А и 13те му епизода го правят идеално, че да свърши точно преди да доскучае :Д
Лична оценка: 5/10

Fear Itself Episode 6: New Year’s Day (2008)

Шестата серия на наследник сериала на Masters of Horror е режисирана от Дарън Лин Босман, който е отговорен за Убийствен пъзел 2 до 4 включително. И мога да кажа, че това е една от най-силните серии до момента. Като цяло е зомби филм, който разказва за младо момиче и нейните перипети около нощта на нова година. Действието паралелно следи първите часове от първи януари и последните от 31ви декември. Прекрасно заснета серия, която представя един мрачен и паникьосан свят след избухването на завод за опасни химикали. Но и краят му придава един неподправен чар, обяснявайки странните действие на останалите герои по време на серията, както и някои събития.
Просто си личи, че този човек знае как да заснеме филм, който да държи в напрежение и да изненада накрая. Евала! 🙂
Лична оценка: 8/10


Idea-less

Вчера се чудех какво да правя по едно време във офиса и тъй като нещо ме налегна лекккк мързел, реших, че няма да започвам работата за следващия ден, а просто ще си… почивам. Започна да се ровя из харда на лаптопа с идеята да поподредя някоя и друга папка и да вкарам малко ред сред хаоса (много мразя да са ми неподредени папките и да се чудя кое къде е ;д). Но като се загледах във всичките директории със снимките и забравих за останалото.
Толкова много снимки (малко над 10гб) и толкова много спомени – купони без причина и с причина, рожденни дни, нови години… просто събирания. Но май като цяло най-интересни ми бяха да разгледам снимките от 2004та година. Като ги гледам и направо не мога да се позная. Толкова смешен и мизерен съм изглеждал тогава. Изключваме тогавашното ми тегло от 60 килограма с мокри дрехи (няма да кажа сега колко съм, но е доста над споменатото :Д). Просто съм имал смешен вид като цяло. Поне с това, което поглеждам сега в огледалото. Явно последните четири години много неща са се променили. Имал съм един добричък и наивен вид, един топъл поглед, ако мога така да се изразя :Д Нищо общо със сега :Д Сега, дори и проявявам някой от споменатите признаци, то те вече не са толкова естествени и неподправени като тогава; сега всичко е внималтелно премислено :Д
Но не това ми беше мисълта де. Просто си припомних доброто старо време от преди 4 години – напиванията по тепетата, престоят при Мег в София. Хубави времена бяха. Но и никой от хората от тогава вече не е същия и никога няма да бъде, което си е нормално 🙂
Затова имаме снимки. За да можем, когато поискаме, да се върнем за момент в онези хубави времена и да си припомним какво е било. Сега… сега времената са по-различни и човек търси хубавото под друга форма. Всичко опира до самоконтрол :Д


Claymore (クレイモア) (2007)

Ето, че отново ми провървя с аниме. От доста време не бях започвал сериал (и то от 26 серии), който да нямам търпение да изгледам. След като свърши едната серия да искам да си пусна следващата и следващата и следващата… и тн…
Предполагам, че няма как да изразя точно колко ми допадна Клеймор, но поне мога да се опитам :Д
Исторята, която се развива в измислен фентъзи свят и покрива доста дословно първите около 60 издания на мангата, раказва за група жени, чията съдба е да се бият с чудовищата населяващи въпросния свят. Известни са като Вещиците със сребристите очи и са смесица между човек и йома (както се наричат чудовищата). Анимето следва Клеър, която е малко по-специална и единственото, което я движи напред, е отмъщението… Тя се сприятелява с момче, което губи семейството си и заедно те трябва да се справят с всички препятствия, с които съдбата ще ги сблъска.
Просто не бях гледал друго аниме, в което главните герои да понасят толкова много удари, разрези, дупки и прочие и да продължават да се бият. Човек би се зачудил колко кръв има в тялото си като гледа колко бой ядат Клейморите. Но все пак те не са точно хора де. Самата история е достатъчно интересна и напрегната, за да държи в напрежение от началото до края като постепенно разкрива миналото на Клеър и мотивацията и да стане това, което е. В началото се бие предимно срещу обикновени Йома, но от един момент нататък врагове са основно “Събудилите се”, които всъщност са Клеймори, които са преминали своя лимит на възможности и са се превърнали в чудовища. Както можете да се досетите, те са много по-силни и трудни за убиване 🙂
В това аниме има кръв на тонове (било то червена или лилава – тази на демоните). Битките също не са малко и след всяка героите стават все по-добри и по-добри. Персонажите (не само Клеър, а и някои от останалите Клеймори) се развиват със самото развитие на историята и човек може да надникне дълбоко в душата им.
Наистина го препоръчвам на всеки, който обича подобни анимета и макар да не спада към хорър жанра, спокойно може да застане и там 🙂
Това, което мене лично ме подразни и въпросното момче, което се явява нещо като човешката страна на нещата, защото сигурно е и единствения човешки персонаж в анимето (не броим селяните). Но той просто прекаляваше на моменти. Но може да бъде преживян някак си.
Лична оценка: 8/10


Movie Night 31.07.2008

Shutter (2008)

Поредният от започналата с The Ring драма да се правят римейкове на успешни азиатски хоръри. И най ми е чудно защо действието все трябва да се развива в Япония, но героите да са американци :Д
По принцип оригиналът е Тайландски, но това не е толкова важно сега. Историята следва горе-долу тази на оригинала. Двойка младоженци, след инцидент на пътя, при който блъскат млада жена, започват да сънуват кошмари и странни “призрачни” фигури се появяват по фотографиите на мъжа. И разбира се всичко опира до отмъщение и минало, което не прощава.
И макар този филм да има някаква атмосфера (като изключим малоумния финал без всякакъв смисъл от страна на главния герой), той е на светлинни години от предшественика си четири години по-рано. Просто американската версия не може да накара зрителя да подскача от страх както го правеше тайландската. Става за гледане, но човек не трябва да подхожда с големи очаквания.
Лична оценка: 5/10

Mother of Tears: The Third Mother (2007)

Mother of Tears е третата и последна част от трилогията на Ардженто, която започва с Suspiria и Inferno, и за която той чака близо 30 години, за да приключи. Честно казано никога не съм бил фен на Дарио Ардженто и този филм също не може да ме причисли към хората, които го харесват. Това, което обаче може да се каже е, че не си спестява кървищата, насилието, секса и всичко останало в тези граници. Сцените на насилие са повече от брутални и кръв и черва има в изобилие, както и някои наистина брутални сцени.
Историята се върти около третата и последна “майка”, която, след като бива събудена, всява страх, паника, разврат и смърт сред улиците на Рим. Главната героиня, дъщерята на Ардженто, трябва да се изправи срещу това зло и да го спре преди светът да е потънал в мрак и перверзия.
Но освен сцените на насилие и смърт, май нищо друго няма интересно в този филм 🙂
Лична оценка: 5/10

Lost Boys: The Tribe (2008)

Някой помни ли доста добрата лента на Джоел Шумахер от далечната 1987, която разказваше за двама братя, които попадат на банда вампири и трябва да спасяват кожите си? Продълженито, което излиза директно на видео, меко казано ме изненада. Признавам си, че подходих много скептично към него и очаквах доста голяма боза. Е, не стана точно така.
Историята донякъде повтаря оригинала, но този път имаме брат и сестра и сега вампирите са група сърфисти. Героят на Кори Фелдман се завръща като ловец на вампири Едгар Фрог, за да помогне на младежите да се изправят срещу злото.
Съвсем нормален филм за вампири, които не се опитва да представи нещо ново, а просто лежи на лаврите на своя по-стар батко и се опитва да го имитира. Резултатът е приличен филм, който става за убиване на времето, но нищо повече.
Лична оценка: 5/10

Явно този път са само петици :Д


Song of the Month – August

Този месец имаше доста парчета, които се бутаха да бъдат песен на месеца, но в крайна сметка само един може да спечели :Д
То не бяха песни на Ministry, то не беше KMFDM, също и Combichrist има доста добро ново EP. Но мисля, че този път заслужено мога да поставя една песен, която е изцяло българско производство…

Победител този месец е:

Animassacre – Ignore It

Песента може да бъде свалена безплатно както от линка по-горе, така и от musicspace.bg и vampirefreaks, чрез които се разпространява цялото EP, от което и песента 🙂


Unbroken by Silentium

Една красива и тъжна песен 🙂

Was there a time, when I was feeling
The time for shade of hope or fear
Sometimes I wonder, am I breathing
When was it when we were dreaming

When did the sun, stop from shining
Remember when I felt the rain
Sometimes I wonder, am I fading
When we were hurting

Did I need the pain just to feel alive
Did I get this numb just to survive
Did I need the pain just to feel alive
Did I get this numb just to survive

Was there a child, who was dreaming
When did I lose the sense of me
Sometimes I wonder, am I sleeping
When stopped I desiring

Did I need the pain just to feel alive
Did I get this numb just to survive
Did I need the pain just to feel alive
Did I get this numb just to survive

Would you please, could someone please
Could someone make me unbroken again
Is there someone I could reach
Could someone make me whole again

Was there a time, when I was feeling
The time for shade of hope or fear
Sometimes I wonder, am I breathing
When was it when we were dreaming
…we were dreaming

Кликнете по-долу, за да я чуете 🙂