Month: December 2007

‘Chasing the Dragon’ by Epica

 epica.jpgFree my mind
Heal my scars
Erase the past
Dark days to forget
And memories to last
In my heart

Free me now

Make me forget
And forgive
There’s no use
To go on and live
Show me a way
To the sun

Heal my scars

Nothing will be forever gone
Memories will stay and find their way
What goes around will come around
Don’t deny your fears
So let them go and fade into light
Give up the fight here

Let my eyes take in
The beauty that’s here
That’s left on this earth
My ears long to hear
A melody

Give me sight

Nothing will be forever gone
Memories will stay and find their way
What goes around will come around
Don’t deny your fears
So let them go and fade into light
Give up the fight here

Poison is slowly seeping through my veins
Stealing the only dignity in me

I pick them up and let them fall
To cause your pain and hit them all
[grunts]

One more life to live is what I want

I’ll take the joy away from them
See to it, they will all be damned

One more chance to heal what I have harmed

The dragon is wreak havoc in my brain
Plays my emotion, a never ending game

Nothing will be forever gone
Memories will stay and find their way
What goes around will come around
Don’t deny your fears
So let them go and fade into light
Give up the fight here

One more life to live for me

I want the night just to colour the day
The morning to chase all my nightmares away
Don’t you deny that we’re all human beings
We all have our flaws that can make ourself obscene

Obscene…

Give me what I want
Give me what I need right now
That’s what I want
That’s what I need, get it!

Dolendo novit mortalis vitam

Tell me what I want
Tell me what I need right now
That’s what I want
That’s all I need, cure me

Dolendo discit mori mortalis
Losers

Nothing will be forever gone
Memories will stay and find their way
What goes around will come around
Don’t deny your fears
So let them go and fade into light
Give up the fight here


The Wake of the Angel

Не харесвам семейните празници и това е… Жалко, че всички искат да са си със семейството… С удоволствие бих излезнал някъде с някой, който също не му се седи в тях… Но, уви, няма с кой 🙁
Поздрав с по-долното парче.


Indians in Dusseldorf

Мда, свърши “ваканцията” в столицата на NW в Германия и вече сме си в къщи. Спомените бавно биват отмивани от времето и тежестта на ежедневието се спуска като снощната мъгла на заледения град. Три дълги и доста изморителни дни, изпълнени с доста случващи се неща и много липса на такива в известен смисъл. С други думи, сякаш времето на беше достатъчно за всичко, което човек би искал да направи в място, което за първи път посещава.
То като се замисля много неща бяха за първи път. Искаше ми се да напиша този пост по-късно, за да мога да прилагам снимки към повечето абзаци (просто аз снимах основно и предимно на самото парти – за това и там почти ме няма хехе – и все още не разполагам с много от снимките), но пък от друга страна колкото повече се бавя, толкова повече ще съм забравям и самото желание да пиша ще отшуми. Затова с каквото разполагаме такова 🙂
Да тръгна да разправям подробно и в някакъв хронологичен ред не е интересно. Но пък ще се опитам… Малко по-хаотично ще бъде, но точно така е и по-хубаво… Първото и най-важно нещо, което трябва да спомена е, че за първи път през живота си пътувах със самолет. Разбира се не можем да не отбележим факта, че бях доста развълнуван от това. Все пак е нещо ново… знае ли човек, може и да е интересно. Самият полет закъсня само с някакъв си час и половина, което за малко да превърне нощното ни пристигане в Дюселдорф в сутрешно, защото имаше опасност да изпуснем влака за Кьолн (пояснявам – полетът беше до Франкфурт, от там с влак до Кьолн и след това пак с влак до Дюселдорф). За щастие закъснението на влакове го има и в Германия и именно това закъснение от 20 минути ни помогна да си го хванем :Д
Пътуването със самолет не беше чак толкова очарователно колкото може да си представи човек (поне колкото аз можех да си представя). Отделно, че Боинг 737 е доста… хм… тесен самолет и на моменти на човек може да му стане доста неудобно от гледна точка на това, че се чуди къде да си сложи краката така, че да го болят по-малко. Като оставим това на страна обаче самото чувство по време на излитането (самото кацане не е толкова забавно поне за мене) е невероятно. Усещаш как всичко в тебе се надига и спуска и преобръща и… якоооо :Д Определено ми допадна… После вече няма нищо интересно 🙂 Два часа си летиш (беше и тъмно за да се види каквото и да е през прозорците) съвсем нормално и без никакви проблеми. Даже една турбуленцийка нямаше, че да внесе малко разнообразие в полета.
Това, което също прави огромно впечатление е, че огромността на летището във Франкфурт в сравнение с това в София (то даже не бих казал, че има каквото и да е място за сравнение). Просто летището в Германия си е като един малък град на няколко нива, в които има всичко, което може да ти потрябва. Буквално можеш да си живееш там. А като го комбинираш с автогарата става брутално… Огромни и масивни лабиринти от ескалатори, коридори и табели, от които може да ти се завърти главата (особено ако не знаеш къде трябва да отидеш и се луташ като дрогиран). Красота от където и да го погледнеш. А пък за експресните немски влакове няма как да говорим. Машината се движеше с има-няма 300 километра в час и разстоянието от Франкфурт до Кьолн (което както разбрах било около 300 километра) го взе за около час.
Но както и да е. Да речем, че вече сме в Дюселдорф. По принцип трябваше да съм в една стая с колегата (няма да му споменавам името, че ми писна да търсят това име в гугъл и да отварят блгоа ми ;Д), който имам чувството, че е най-омразната личност във фирмата (има защо, има защо), но пък той си е партия там с един от програмистите (горкото момче е толкова лековерно и наивно, че се води по чуждия акъл), та се взеха в една стая двамата и ние с господин Кръстев (неуморната денс машина, но за това по-късно) останахме да делим стая 🙂 И тук започват индианските изпълнения. Кога ние сме били в такъв хотел (все пак се води един от по-евтините хотели де)… То вече сигурно почти всички хотели работят с магнитни карти, ама това не пречи ние да не сме употребявали такива неща :Д Самото отваряне на стаята беше лесно – пъхаш картата, вадиш, то светва зелено и чиста работа… Проблемът обаче дойде с осветлението. Аз от къде да знам, че трябвало да сложиш същата тази карта, с която си отваряш врата, в един слот още като влезнеш, който ти дава достъп до всички лампи :Д
До тук добре… това го намерихме как става. Проблем номер две – как се работи с врътките за водата в банята. Кога ние сме се сблъсквали с такъв поточен бойлер? М? Искам да отбележа, че това е една просто гениална идея и си беше много яко. С едната врътка се пускаше водата, а с другата се регулираха градусите. Просто си нагласяш колко градуса искаш да ти е водата и я пускаш. Няма настройване на два крана докато нацелиш някаква подходяща температура и да се надяваш тя да се задържи. Много доволен от това :Д (жалко, че забравих да направя няколко снимки 🙁 )
И това остана зад нас и след като се преоблякохме дойде време за кратка разходка до някоя кръчма ;Д В крайна сметка след бърза визита до Бъргър кинг (ужасни сандвичи, каквото и да ми разправят :Д) се отбихме до съседната (буквално – врата на кръчмата беше в съседство на тази на заведението за бързо хранене) ирландска кръчма, където пихме не особено хубава по мое мнение бира. Колкото и Жоро да го хвали този Гинес като бира, на мене не ми хареса (а и не само на мене). В последствие разбрах, че вътре имало кафе и карамел, което придаваше хубавия вкус на пяната (много добра пяна имаше, за първи път пия бира, в която да предпочитам да има повече пяна :Д), но самата бира просто не ми хареса. Пробвах и още някаква, която беше комбинация от бира с кола, ама то пък там въобще не се усещаше бирата :Д С други думи не останах очарован от ирландската тъмна бира :Р Но пък е къде къде по-хубава от наште бози ;Д
В последствие няколко човека отидоха до съседната дискотека (мда, пак буквално, вратата беше в съседство :Д), но аз лично се прибрах да поспя…
С това приключи първия ден.

Ден номер две започна рано, но пък и приключи рано, защото първата му част – свободната – траеше до времето до самото тържество, което беше от 4 часа местно време. С други думи докато се събудим, докато ядем и се приготвим, то стана 11 и имахме около 3 часа да обикаляме така наречените магазини. В интерес на истината бяхме основно в един огромен мол, който по площ предполагам, че мога да сравня с тази на метро, с малката разлика, че този беше на 5 етажа (все едно пет метрота едно върху друго :Д). Вътре имаше абсолютно всичко – от храната и коледните играчки, до дрехи, домакински неща и техника. Но пък нямаше нищо, което да не си виждал и да не можеш и да си купиш тук. Може би с малката разлика, че там е малко по-скъпичко (все пак си говорим в евро). Но пък красотата му е, че всичко е на едно място и няма нужда да обикаляш десетки магазини, за да напазаруваш всичко, което ти трябва. Отделяш няколко часа и си готов :Д За съжаление аз не си купиш нищо от Германия. Просто всички тези дрънкулки и безполезни неща не са ми по вкуса (още повече, че на много от тях имаше надпис “Made in China”). Едва ли хората ще ми се обидят чак толкова ако не им купя подарък (пък ако се, много им здраве). Пари за глупости просто не ми се даваха. Много имах желание да посетя някой готик шоп, но уви, оказа се, че в тази част на града въобще няма такива неща. А аз като един виден гражданин на това място мога да се оправя там :Д И с това надеждата да си купя нещо на мене приключи 🙂 Просто пообикалях с няколко от колегите 3 часа и се върнахме в хотела, за да се приготвим за действителната причина заради, която бяхме там.
Самото парти започна някъде около четири като беше дадено на хората около час-два да се видят, да се запознаят (които не се познаваха) и да си поговорят общо взето. След това последва час близо реч на тримата шефове, които разказаха (дали го правят всяка година и ако е така представям си как на всички по-стари служители им е писнало сравнително сходното начало :Д) историята на фирмата до края на тази година, като разбира се бяхме похвалени и ние за добрата работа, която вършим. За съжаление всичко беше на немски, затова си нямам идея какво са плямпали толкова време, но поне на заден фон вървяха разни картинки, та подсказваха за какво горе долу става дума. Имаше и други глупости като част от програмата, но и те бяха на немски, затова реших да ги пропусна. След края на всичко това се започна и самото парти с DJ, които пускаше сравнително хубава музика – основно ретро де, но от време на време и нещо от старите рок парчета, които са влезнали отдавна сред класиките. Както вече отбелязах, мене ме няма по снимките от партито, защото аз бях единственият, който снимаше и е нормално да липсвам :Д Обаче към 12 ми свършиха батериите и язък за голямата карта от 2г където бях взел с мене.
Искам да отбележа, че ние (българите) бяхме най-подвижните хора на дансинга (на моменти бяхме единствените) и общо взето обирахме всички точки. И в този ред на мисли трябва да отлича два души :Р
Моят “съквартирант” в хотела, най-добрият ни програмист, а именно Иво (познат на хората от еврокомския уарез като Карамана), който просто беше неуморна денс машина. Почти не се спря цяла вечер и само вършееше по дансинга.

dsc00707.jpg dsc00742.JPG

Ето го по-горе в действие :РРР
И вторият човек е Ина, която просто беше най-красивата жена на дансинга. Тя също не се спря цяла вечер. С тази лъчезарна усмивка нищо чудно, че немците искаха да се запознаят с нея :Д

dsc00725.JPG dsc00698.jpg

За съжаление обаче (мое де :Д) някъде към 2 ми стана нещо тъпо и разни мисли успяха да си пробият път през обърканото ми съзнание и в един момент вече не ми се купонясваше. За мое щастие (този път) няколко колеги решиха да се прибират та и аз с тях се върнах в хотела.
Толкова за партито :Д

Третият ден вече не е кой знае колко интересен. Процедурата беше като първия, но в обратна посока. Пак имаше кратко обикаляне в същия мол (така и не разбрах защо пък точно същия трябваше да е ;Д), но аз пак нищо не си харесах. Все пак не съм и очаквал за един ден да си променят цялата стока. След това чакане на гарата, влак до Франкфурт. Редене на опашки и още чакане и летене до София. От там в Пловдив. Пихме по една водка в офиса в 2 часа сутринта и се прибрахме да спим :Д

Като цяло не мога да се оплача от разходката до Германия. Коренно различна страна от България, в това спор няма. Целия стандарт на живот е друг, но и самата атмосфера няма нищо общо с тази тук. И с други думи е много по приятно за живот (макар, че сигурно и тук важи принципа, че като си някъде за малко, няма как да не ти хареса; въпросът е да не живееш там :Д).
Но като цяло толкова за тази година. Сега следват два работни дни и после…. после скука. Нямам идея какво ще правя на Нова Година и кой знае дали ще изникне нещо.
Просто от известно време се чувствам все по-самотен и по-самотен като това чувство расте пропорционално на количеството хора, които са около мене – колкото повече, толкова по-самотен. Странно, макар да не мисля така :Д Както се казва, сам сред тълпата.
Дано новата година донесе повече хубави неща… и да се надяваме, че проклятието ще бъде прекъснато (но то на това се надявам всяка една година през последните пет :Д)….

Весели празници на всички!

PS. Баси… това сигурно е най-дългия пост, който съм писал някога :Д Обаче гледам как започва доста подробно и в един момент съм започнал да съкращавам и да ставам по… кратък. Но не е лесно да пишеш пост един час 🙂


Back into the Wild

Мда, вече сме си обратно в България и отново ни залива същата скука, която и преди… Скоро малко по подробен пост за последните 3 дена, но сега искам да поспя 🙂

dsc00756.JPG
Една хубава маса, след почистване на празните чаши :Д


One way to go…

По-малко от пет часа до полета.
Весело изкарване на празниците на всички, които четат този блог (има ли такива въобще?) и ще се видим след коледа, когато ще разказвам за престоя си в Германия 🙂


Eternity

Прекарвайки време с някого; наблюдавайки всеки негов жест, всяко негово движение; заслушвайки се във всеки звук, всяка сричка, дума… изречение… Изучавайки някого с времето нещата може да се променят. Може да го намразиш, да го обикнеш, да ти стане безразличен. С времето можеш да научиш дори неща, който е по-добре да си останат скрити. Тялото може да те издаде по толкова много начина, за които дори не си и подозирал. И ако си добър наблюдател и слушател и ако човекът срещу тебе е естествен и не се опитва да се прикрива или да играе някаква роля, то… истината няма да остане скрита.
Но колко време е необходимо? Може би дни, седмици, може би дори години… А защо не и часове? А това, което научиш, ако ти хареса, ако не си и предполагал, че наистина може да те впечатли чак толкова? Тогава какво?
Хм…


S.O.S by Apocalyptica (feat. Cristina Scabbia)

Bound to your side and
Trapped in silence
Just a possession
Is the sex or only violence

That feeds your obsession
You send me to a broken state
Where i can take the pain
Just long enough
That i am numb
That i just disappear

So go on and fight me
Go on and scare me to death
Tell me i asked for it
Tell me i’ll never forget
You could give me anything but love
Anything but love

Does it feel good tonight
Hurt me with nothing
Some sort of sick satisfaction you
Get from mimd fucking

Oh stripped down to my naked core
The darkest corners of my mind are yours
That’s where you live, that’s where you breathe

So go on and fight me
Go on and scare me to death
Dare me to leave you
Tell me i’d never forget
You could give me anything but love
Anything but love

Without any faith
Without any light
Can dare me to live
I’m living a lie
Inside i am dead

So go on and fight me
Go on and scare me to death
I’ll be the victim
You’ll be the voice in my head
You could give me anything ..
But love
Anything but love

От адски много време не съм бил впечатляван до такава степен от песен, че да не спра да я слушам в продължение на часове. А тази песен (за която между другото дори нямаше и да разбера ако не беше един човек да ме образова :Р) е точно такава. Някак си ми напомня за старите песни от първите албуми на Lacuna Coil. Сякаш връща спомени от едно старо и отминало време, което никога няма да се върне.
Точно по този начин ми се иска да звучи Lacuna Coil днес, а не по гадния си чиизи начин, по-който звучи в Karmacode (и да си призная нямам никакви надежди за подобрение в новия албум, който се предполага, че трябва да се появи догодина към края.
СОС навява една адски силна тъга (напълно се абстрахирам от текста в случая) именно благодарение на страхотния глас на Скабиа, който толкова силно ме грабна навремето с The Ghost Woman and the Hunter. Изпълнен с чувство и… гррр… Просто това не може да бъде описано. Ако човек не може да го усети, то значи няма и да разбере думите, които се опитват да го обрисуват. Няма смисъл.
Нямам какво повече да кажа… Само ще продължа да си я слушам 🙁


Top 10 Best Albums 2007 Part 3

Тъй като нещо ми се гади от една манджа тука, явно ще карам по кратката процедура 🙂

7491131.jpg
10. The Birthday Massacre – Walking with Strangers
Доста приятен албум, макар и да беше на косъм и се чудих между него и този на Pain, но в крайна сметка десетото място е ясно 🙂 Има какво още да се желае, но след няколко слушания този албум определено има с какво да изпъкне.. лек, приятен и без да претендира с нещо революционно застава на последното място.

coro_lux.jpg

9. Coronatus – Lux Noctis
Това си признавам, че ме изненада доста приятно и може би и затова е под номер 9. Музиката на тази немска готик група от една страна не е нищо особено, защото предлагат най-класически готик метъл с два женски вокала (единият оперен). Но пък някак си тези песни ми допаднаха доста. Дали тогава съм бил в такова настроение или наистина са толкова добри… Въпрос на вкус предполагам.
Някои от по-добрите парчета са “The Scream of the Butterfly” и “Hot & Cold”.

51h5u4txkl_aa240_.jpg
8. God Module – Let’s Go Dark
Признавам си, че слушам тази група от има-няма 3 месеца и изслушах цялата им дискография на веднъж. Именно поради тази причина не мога да кажа толкова добре как се е развивала кариерата на тези хора и как са прогресирали с времето, но едно мога да кажа – адски добър албум. Сякаш му липсва част от агресивността, която се усеща в старите албуми, но пък си остава все така мрачен и обсебващ.
Като по-добри песни мога да посоча: “Corpses (A Zombi Love Song)” (любимата ми), “Let’s Go Dark”, “Spooky”…

folderys6.jpg
7. Catafalque – Dialectique
Още една много приятна изненада от тази турска група. Това им е втория албум и докато в предишния предлагаха доста типичен готик метъл, който беше приятен, но нищо особено… то този път са се опитали да по експериментират малко с музиката си, в резултат на което се е получило нещо красиво и определено по-добро във всяко едно отношение 🙂 Просто си заслужава слушането…

meta.jpg
6. Assemblage 23 – Meta
И още един албум, който ме изненада с това колко е добър всъщност. И тъй като скоро писах за концерта… Не ми се пише повече за този албум и песните 🙂 Просто е добър и това е…

И тъй като работното време свърши… по-късно и последните 5 албума :Р


Top 10 Best Albums 2007 Part 2

Ето и обещаното класиране на албумите, изброени тук
Първо да започнем с тези, които не достигнаха до челната десятка. Като цяло са разделени на пет категории, като разбира се последната е самият топ 10.

=Unknown=
С други думи това са албумите, които не съм имал възможност да преслушам достатъчно добре и не бих искал да поставям никъде другаде. Просто не искам да ги ощетявам по някакъв начин и след време (като наистина получат заслуженото време) да ме е яд, че съм ги поставил в грешна категория 🙂

Dave Gahan – Hourglass
Amorphis – Silent Waters
Ava Inferi – The Silhouette
Marilyn Manson – Eat Me, Drink Me
:wumpscut: – Body Census
Elend – A World in Their Screams

Няма какво повече да добавя за тях 🙂

=Bad=
Следват онези албуми, които или са си просто лоши, или са ме разочаровали по един или друг начин. Отново подчертавам, че това си е моето лично мнение и хич не очаквам то да съвпада, с който и да е от тези, които случайно попаднат на този пост 🙂 Обаче има и още нещо – хич не ми и пука :Р

Nightwish – Dark Passion Play
Очакван от много хора, албумът на Nightwish се появи тази година и беше заобиколен от огромен хайп и разнообразни мнения. Повечето разбира се бяха по адрес на новата вокалистка, което се и очакваше. Че не е нищо особено момичето като глас, ще се съглася, обаче не е това причината, поради която поставям този албум тук. Това, че групата донякъде загуби своето уникално звучене в лицето на Таря, не ги прави чак толкова лоши. Все пак не вокалистката беше тази, която се грижеше за музиката и текстовете на песните. Именно в това отношение Nightwish са си абсолютно същите и дори имат няколко доста добри попадения като Bye Bye Beautiful или Whoever Brings the Night, но… Това, което лично на мене не ми допадна, е зациклянето на едно място. Ако някой се опита да съпостави Once и този албум… ами не мисля, че ще открие чак толкова голяма разлика. Сякаш повече ми допадаше когато във всеки следващ албум, в музиката на Nightwish се долавяше доста приятна промяна в цялостното звучене и прочие… Просто сякаш са направили песните, за да представят новата вокалистка или да изкарат пари 🙂

Macbeth – Superangelic Hate Bringers
Някъде прочетох, чe групата просто извадила още от същото или пък, че този албум бил адски добър… и така нататък 🙂 Ами аз пък смятам, че е ужасен в много отношения. Някак си ми липсват прекрасните композиции в стил Crepuscolaria или The Dark Kiss of My Angel. Но след втория си албум, групата пое по един коренно различен път и звученето им доста се промени. И макар в Malae Artes да имаше доста добри парчета, то в този вече не ми харесаха. Точка 🙂

Lake of Tears – Moons and Mushrooms
За този албум де да знам какво да кажа.Просто не ми допадна и това е. Някак си прекалено отнесено звучи и нещо ме дразнеше почти във всяка една песен.

Imperia – Queen of Light
За този пък аз мога да кажа “още от същото” 🙂 И толкова…Нищо особено, нищо съществено… Явно ще трябва да чакам другия проект (Angel) на мацката, който не е чак толкова метъл ориентиран и определено повече ми допада от Imperia.

Autumn Tears – The Hallowing
Ето това вече мога да нарека голямо разочарование за мене. Още с предния си албум групата показа, че се е насочила и ще продължи все повече и повече към класическите елементи и едва ли не планира да загърби почти всички gothic/darkwave елементи, които бяха неизменна част от творчеството, но чак пък толкова. Определено очаквах много повече от този албум и това звучене ми идва “далечно”…

=Common=
Тук не мисля да се задържам на всеки албум по отделно. Тук са поставени албуми, които са добри като цяло, но не предлагат нищо ново или не са кой знае какво. Въпреки всичко в определени моменти ми доставят удоволствие да ги слушам и ще продължа да си ги слушам.
Някои групи вече преминаха прекалено много към mainstream-a и това си личи в песните им, но пък това въобще не ги прави лоши.

Xandria – Salome
Within Temptation – The Heart of Everything
Nemesea – In Control
The Cruxshadows – Dreamcypher
After Forever – After Forever
(само няколко думи за този албум; попадна в тази категория просто защото за мен е половинчат :Д, в смисъл, че първата половина му е супер, но втората е ужасна. Ако и втората половина беше като първата… кой знае, можеше и да е в топ 10 дори :))
Type O Negative – Dead Again
Sirenia – Nine destinies and a downfall
Tarja Turunen – My Winter Storm

=Good=
Следните пет албума бяха на косъм от челната десятка, но по една или друга причина не успяха да се класират там 🙂

Octavia Sperati – Grace Submerged
Paradise Lost – In Requiem
Eyes of Eden – Faith
Virgin Black – Requiem
Pain – Psalms of Extinction

В следващия пост и самият топ 10, че да трябва да свърша малко друга работа 🙂


Assemblage 23 live in Sofia

finalinternetcmykjpeg10na13_2-1.jpgПросто за пореден път се убеждавам, че човек не трябва да си прави абсолютно никакви планове и да си мисли от прекалено какво ще прави и как ще си организира времето… Та в този ред на мисли искам да благодаря на Силвия, че ме посрещна на автогарата, беше с мен през цялото време и дори ме подслони за през нощта 🙂 Едно голямо благодаря! {} Сигурен съм, че ако не беше тя, нямаше да си прекарам толкова добре като цяло този уикенд…
Но да минем по същество… А именно самото парти – концертът на Assemblage 23 (което беше и идеята на моята разходка до София :Д). Не знам точно кое кога и как се разви, защото не си гледах телефоните, но мисля, че Том Шиър и “помощникът” му излезнаха около 12 и приключиха в 2 точно.
Подгряващата група в лицето на “Войвода” си признавам, че не бях чувал преди това, не си направих труда да ги проуча и няма да си ги търся в бъдеще 🙂 Както се изрази Силвия – ок са, но нищо впечатляващо. Просто звуците минаха през ушите ми и си заминаха… имаше там 1-2 по-запомнящи се парчета, но де да ги знам даже кои са били 🙂
След тях последваха няколко минути ДиДжей пауза и започна самият концерт с Binary, след това следваха Naked, Sorry, Madman’s Dream, моят фаворит от Meta, a именно Raw, Damaged, I am The Rain, Decades, You Haven’t Earned It и друго не се сещам в момента, но сигурно имаше и други. С други думи почти всичко от новия албум беше изпълнено без 2-3 песни макс. След това последва бис от три парчета (Let the Wind Erase Me, Let me be Your Armor и Disappoint ако правилно се сещам) и уж всичко трябваше да приключи. Но явно таз прословута българска публика много се харесва на чужденците, защото Шиър се върна обратно на сцената доста… хм… очарован (звучеше искрено, знае ли човек… Може и наистина да е така :Д) и изпълни още едно парче – Purgatory.
След това раздаваше автографи и аз успях да се промъкна да ми подпишат билетчето ;Д
Но това беше от фен страната погледнато, а от по критичната… е няма какво толкова лошо да спомена, защото не ги разбирам много тези работи. Само ми се струваше, че на моменти вокалите лекооооо “потъваха” в мелодията и сякаш се опитваха да заглъхват бавно и постепенно, за да не бъдат усетени 🙂 Но мисля, че нещата се подобриха в последствие или просто аз вече свикнах и спря да ми прави впечатление, което е по-вероятно :Д Сигурен съм, че ако човек се зарови ще намери и още много гадни или дребни недостатъци, защото просто такова нещо като съвършенство не съществува. (Освен концертът на Депеш може би :Р Ама то там беше различен случай :Д)
С други думи останах адски доволен от това, че гадното ледено време не успя да ме разубеди да отида в София и си изкарах прекрасно, което разбира се се дължи и на някои хора, без чиято помощ това нямаше да се случи :Р
За тази година май приключихме с концертите… остана една разходка до Германия и всичко започва отначало от първи Януари. 🙂