И така, преди да започна, няколко думи за самите класации… Позволих си малко повече филми да извадя за всяка година, като са подредени в следния ред:
1. Самата класация с топ 3 – това е ясно
2. Една алтернативна класация с три филма, които не заслужават първите три места, но просто трябва да им се обърне внимание, по една или друга причина. В някои от годините са сравнително тематични, в други не толкова. Единствено 2008ма няма такава класация, защото… ми била е много слава от към филми явно ;Д
3. Още пет заглавия, на които просто искам да обърна внимание и, които са ми харесали лично на мене.

(Photoshop-a ми се прецака нещо точно тази вечер и няма да си играя да правя хубави картинки… може по нататък :Д)

Достатъчно празни приказки… Ето и самите филми:

Мементо е моят фаворит за 2000та година и филмът, който ме превърна във фен на Нолън. Не че самата лента е кой знае с колко оригинална история, но самото показване отзад напред и идеите вътре бяха… прекрасни.
Сигурно не са много хората, които не знаят кой е Гай Ричи, а още повече и какво е Snatch. Може би един от малкото филми, които истински обичам от този режисьор. Забавен и в същото време красиво направен.
Battle Royale си беше голяма изненада за мен като го гледах първия път и бързо се издигна в класацията ми за любими филми. Японската перверзия никога не ме е очудвала, но просто идеята да хванеш малолетни хлапета и да ги пуснеш на един остров с единствената цел да се избият помежду си… Не, всъщност не тази идея е толкова хубава, а самата и комбинация с невероятната реализация и режисура на Кинджи Фукасаки, превръщат Battle Royale в истинско зрелище.

Special: Gladiator, The Perfect Storm, American Psycho

Къде без Gladiator все пак Много се чудих между него и Battle Royale, но в крайна сметка челната тройка е само за три филма. Все пак това е един филм, който всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си.
Както казах, от време на време и аз обичам да гледам разни по-сълзливи филми, а The Perfect Storm, който съзерцавах дори на кино, страшно много ми хареса. Не знам защо, но… Мъка си беше накрая :Д
American Psycho, по книгата на Брет Ийстън Елис, пък се оказа доста сериозна изненада, както и ролята на Крисчън Бейл, който не ми беше особено познато до този момент. Много силна роля прави определено.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Final Destination, Ginger Snaps, Versus, Vampire Hunter D:Bloodlust, Uzumaki (Spiral)

Donnie Darko е филм, който не е за всеки. Един от тези филми, които или ще ти харесат адски много, или ще намразиш. Няма средно положение. И все пак, много любим.
The Others беше още една изненада. Не съм фен на Никол Кидмън и подходиш доста скептично към лентата, а то какво стана. Определено го препоръчвам силно. А и финалът много ми хареса.
Artificial Intelligence: AI – това не мисля да го коментирам. Спилбърг си знае работата, а тук е свършил повече от прекрасна такава. Всеки детайл е изпипан до съвършенство.

Special: Final Fantasy: The Spirits Within, Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door, Spirited Away

Тук мога да кажа, че тройката е сравнително тематична. Три анимации (две анимета).
Final Fantasy: The Spirits Within може да се каже, че е американската интерпретация (с японска помощ) на безсмъртната поредица на Square Enix. Аз съм достатъчно пристрастен по този въпрос и ще си замълча тактично.
Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door не е толкова добър колкото сериала, но е адски силно вмъкване, което развива историята преди последните няколко серии. А и е все така забавен
Spirited Away – не съм кой знае колко голям фен на филмите на студио Гибли, но това, както и още няколко, са адски силни. Има си всичко, за което един гибли фен може да мечтае, че и още нещо.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Amelie, Vanilla Sky, Brotherhood of the Wolf, Suicide Club, Dagon

The Ring беше причината, която превърна японските хоръри в толкова търсени и популярни. За съжаление и той беше единственият, който успя да надмине дори своя оригинал (или поне да се доближи до него). Създаде една мода, която не успя да стъпи дори на малкото пръстче на своя “създадел”.
Dog Soldiers е първият пълнометражен филм на Нийл Маршъл и какъв дебют само. Върколаци, войници, кръв…
Hero – и за да не превръщаме това в хорър трио, малко разнообразие. Красив филм във всеки един аспект.

Special: The Eye, Dark Water, Alive

Ето още една тематична алтернативна тройка. Три азиатски хоръра, които бавно трупат напрежение, за да избухнат в спектър от емоции в своя край. Първите два дори си имат вече американски събратя, които по никакъв начин не могат да се мерят с оригиналите (особено Dark Water).
Alive от друга страна може би не е толкова ужас, колкото трилър, но пък има изключително мрачна и подтискаща, “задушевна” атмосфера :Д

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Resident Evil, Cabin Fever, Solaris, Bubba Ho-tep, 28 Days Later

Ето тук предполагам, че ще изненадам четящите, защото първото място за мене печели корейският хорър A Tale of Two Sisters (римейкнат от американците като The Uninvited миналата година). Един от малкото филми, които са успели да ме стреснат и, за които съм мислел дълго след финалните надписи. Каквото и да Ви кажа за тази лента, ще бъде малко, защото това си е един шедьовър! Казах!
Moon Child е филм за вампири. Но това не е ужас. Ако трябва да го определя като жанр, бих казал екшън-драма или нещо от този сорт. Много силен и въздействащ филм, който се запечата в съзнанието ми и не иска да се махне от там. Освен това в главните роли са две от величията в японската поп и рок музика – Гакт и Хайд.
И отново, за да разнообразим с нещо по-комерсиално, любимата ми от трите части на Властелина – The Return of the King. Едва ли има смисъл да я представям.

Special: Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl, Kill Bill: Vol. 1, Oldboy

За Пиратите и Бил също няма смисъл да говоря. Нито двете продължения (подозирам, че и предстоящата четвърта част) на първия, нито това на втория успяха да достигнат оригиналите (лично мнение, разбира се), но поне първите части трябва да се гледат. Те си струват.
Oldboy от друга страна е по-различен и не е за всеки. Изключително тънък и интересен сюжет, който Ви гарантира напрежението до самия край.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Underworld, Identity, Undead, 11:14, High Tension

Какво мога да кажа за Shaun of the Dead, че да не прозвучи странно? Комедия и зомбита в едно изречение? Звучи невероятно, но факт. Вярно е, че към края нещата стават сериозни и комедийната част остава на заден фон, но… все пак си говорим за зомбита, а те… ядат хора. Колко смешно може да бъде това?
The Butterfly Effect – още един от онези странни филми, които ти похвърлят късчета от сюжета и ти се чудиш до самия край какво става… а накрая просто оставаш с отворена уста и … кимаш умно! Как да не ги обичаш?
The Machinist – поредна силна роля на Крисчън Бейл и една, която успя да го докара до топ трито. Може ли безсънието да подлуди човек и колко вярвате на собствените си очи?

Special: Eternal Sunshine of the Spotless Mind, The Passion of the Christ, Finding Neverland

В Eternal Sunshine of the Spotless Mind страшно ми хареса идеята и цялата реализация, с която тя беше постигната. Вярно, че главната цел на историята е мега клиширана, но докато достигнете до това клише, вече ще сте се влюбили във филма.
The Passion of the Christ – едно му признавам на Гибсън – когато не бие и заплашва жена си, определено знае как да режисира филм. Доказал го е и преди, а със “Страстите Христови” просто го затвърди. Филм с няколко сцени на насилие, за които и най-добрите хоръри биха му завидяли.
Finding Neverland – споменах ли, че от време на време си падам и по разни драми? :Р Няма да го коментирам това. Джони Деп прави една изключително добра роля тук.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Saw, Dawn of the Dead, Three… Extremes, Shallow Ground, Infection

Вече мисля, че Ви стана ясно, че съм фен на Final Fantasy поредицата, но най-любима ми е седмицата. Затова съвсем закономерно точно Advent Children печели първото място за тази година. Не само, че историята е супер любима (но трябва да знаете за какво става, иначе е объркващо), но и cgi-a е направо спиращ дъха.
Shinobi е поредната любовна история, но този път намесваща два враждуващи нинджа клана. Правен по новелата Kouga Ninpouchou на Футаро Ямада, това е един красив и в същото време спиращ дъха екшън филм за невъзможна любов и предателство (знам, знам). Има и аниме от същата година със заглавие Basilisk.
The Descent – и накрая да завършим с още един филм на Нийл Маршъл, който не е за страдащи от клаустрофобия. Маршъл определено знае как да държи зрителя в напрежение и тук за втори път го доказва (жалко, че следващите му два филма не бяха в подобна насока, но предполагам иска да се развива човекът :Д)

Special: Batman Begins, Sin City, The Devil’s Rejects

За първите два едва ли има смисъл да говоря – красиви, стилни, различни… Няма две мнения по въпроса (знам, че има, но другите не ме интересуват :Д).
The Devil’s Rejects от друга страна е продължение на трибюта на Роб Зомби към старите слашъри The House of 1000 Corpses. Тук рокаджията взима този поджанр на ужасите и го превръща в нещо различно, нещо безкомпромисно и зло. Главните герои са именно злодеите и тук нямате рицар на бял кон.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Corpse Bride, Land of the Dead, The Jacket, Feast, The Call of Cthulhu

The Prestige – Нолън… има ли нужда да казвам повече. (Добре, Бейл… още?) Мисля, че почти всичките му филми съм включил в класациите. И тази му лента е изключително интересна и поднесена по един страшно оригинален начин.
The Fountain – се оказа от тези филми, които си мислех, че ще прехвърля на бързо и ще затрия с удоволствие, но… И аз съм човек, и аз бъркам понякога.
Pan’s Labyrinth – една красива приказка, с леко мрачен привкус, която ще Ви отнесе на безкрайните вълни на въображението. От Гийермо Дел Торо сега чакаме Лъвкрафтовата адаптация на “At the Mountains of Madness”… Дано не разочарова

Special: Death Note, Children of Men, Underworld: Evolution

И още малко азиатско кино с Death Note (тук включвам и продължнието му, защото реално са един филм). Адаптацията по мангата е много добре направена и всеки детайл е изпипан до съвършенство. Освен това и актьорите са страшно адекватно подбрани, както и изпълнението им. Силно препоръчвам, дори да не сте фен/гледали анимето и/или чели мангата.
За Children of Men и Underworld: Evolution едва ли има смисъл да говоря.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Silent Hill, The Host, Cold Prey, 13 Beloved, Frostbitten
(Тук, държа да отбележа, се получи много разноцветна петица с един американски – така де, то си е копродукция, но все тая, един южно корейски, един норвежки, един тайландски и един шведски филм :Д)

Hot Fuzz заедно със Саймън Пег и Едгар Райт пак са на върха и тази година. Какво да се прави като са толкова добра комбинация и знаят как да правят добри и забавни филми. Предният път бяха зомбита, сега са полицаите на прицел.
Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street – признавам, че съм фен на Бъртън… Също така не отричам, че в последно време доста се е поизтъркал от към идеи и филмите му са леко еднообразни, но… Някой да иска пай?
1408 - съжалявам, но не съм фен на The Mist, който намирам за изключително дразнещ и безинтересен. За сметка на това обаче 1408, който е правен по кратък разказ на Кинг е друго нещо. Вярно, че няма нищо общо почти със споменатите писания, но какво от това. Филмчето е един прекрасен трилър, който има с какво да се похвали.

Special: 30 Days of Night, The Deaths of Ian Stone, Zodiac

30 Days of Night – като един фен на вампирските филми, няма как да пренебрегна този. Въпреки многото си недостатъци това беше един прекрасен поглед върху тези кръвопийци и определено се бяха постарали с грима им
The Deaths of Ian Stone беше изненадата на Horror Fest-а тази година. Обикновено филмите от него се отличават с клиширани и малоумни сюжети, като винаги са ниско бюджетни и това им личи страшно много. Въпросният обаче започва страшно интелигентно и през повечето време се държи на доста високо ниво. Чак в края малко прекаляват, но… може да се преживее.
Zodiac ми дойде малко дълъг и определено ми се искаше да го съкратя с час, но пък и ми хареса. Не е префектният филм, но Финчър знае как да държи зрителя в напрежение.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Planet Terror, [Rec], The Orphanage, Dead Silence, Frontier(s)

Ето я и най-хорърската тройка :Д
Без дори да се замислям Let the Right One In печели първата позиция. Писал съм достатъчно за този филм, затова няма да се повтарям.
Страхотен е!
Френският Martyrs се оказа поредната изненада за мен и… Донякъде може да бъде класифициран в експлоитейшън жанра, но не би било много точно. Защото на няколко пъти лентата ще обърне представите Ви за това, което се случва на екрана. Започвайки като съвсем обикновено желание за отмъщение, действието така се завърта, че дори и няма да предположите какво ще се случи в края.
Trick ‘r Treat - третата позиция е отредена за една антология, чието действие се развива по време на Хелоуин. Това си е най-обикновен ужас, който няма да Ви представи нещо ново или изненада, но просто е майсторски навързан и е интересен за гледане.

Тази година, както споменах, няма алтернативна тройка, затова само ще добавя още пет заглавия (по-добре така, отколкото алтернативна тройка и само две заглавия за споменаване):
The Dark Knight, Biohazard: Degeneration, Red Cliff, The Midnight Meat Train, In Bruges

Едва ли ще има изненадани тук от първата позиция. Drag Me To Hell е завръщането на Сам Рейми към хорър жанра и той се завръща с трясък. Признавам, че филмчето си има недостатъци, но въпреки всичко за мен заслужено си отнася първата позиция.
District 9 дълго време беше сред не толкова харесваните филми, но след като му дадох още един шанс, успя да се издигне доста нависоко и… заслужено застава на втората позиция.
Zombieland – Зомбитаааааа? На много хора този филм нещо не се хареса, но пък мене супер ме радва. А и Уди Харълсън показа, че си е все същият селянин :Д

Special: Watchmen, Sherlock Holmes, Inglourious Basterds

Тези три филма не мисля, че има дори нужда да коментирам. Всеки ги знае и мненията за тях са смесени, в това съм сигурен.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
9, Coraline, Ink, Blood Creek, Doghouse
(Тук пък се получи най-некомерсиалната петица, в която има две анимации, два ужаса и… един странен филм :Д)

Ами, май това беше. Сигурно е най-дългата статия в този блог и най-време поглъщатата такава. Все пак съм доволен от резултата. Разбира се, напълно е възможно след време да се сетя за някой пропуснат филм или пък да ми се смени моментното настроение спрямо някой друг… Все пак сега съм на тази вълна и тези филми съм решил, че заслужават.

Ето тук можете да прочетете някои от другите прегледи върху последното десетилетие в киното (които успях да намеря като приключвах поста… вече може да има и други):
Lammoth’s Decade
Ivo’s Decade
Drinov’s Decade
Erin’s Decade
anGelMan Inc’s Decade

Напоследък пак съм започнал да сънувам кошмари, от онези супер гадните и… Всъщност нека леко се отклоним… За мене има два вида кошмари – едините са тези, в които разни чудовища те нападат, филмовите образи от късния филм те изпровождат по улицата, мъчат те, преследват те, ядат те… (Мда, и такъв сън съм имал ;Д); въобще става дума за всякакви гадости, които стават по ужасите и всеки знае, че не са истински. Другите кошмари обаче са тези, които включват истински хора; хора, които познавате; хора, които са Ви близки по една или друга причина. Идеята на тези противни сънища е, че отношенията Ви с тези човечета там (визирам кошмара) никога не са добри… Няма значение дали се биете, дали се карате зверски. В крайна сметка разваляте отношенията си по един грозен начин и нищо хубаво не излиза от това.
Та… аз обичам да сънувам от първите кошмари. Доста често ми се случва в интерес на истината, като се има в предвид, че гледам и чета предимно ужаси. Може да се каже, че дори ми доставя някакво удоволствие цялата работа (знам, знам… казвали са ми го ;д). Вторите обаче, те са друго нещо. Тях ги мразим. Много ги мразим. В последните десетина дена сигурно съм имал поне 7-8 такива. Събуждам се като парцал и цял ден ми е криво, оставам с едно неприятно усещане, че нещо лошо ще се случи. Дали наистина е така няма значение, но психологическият елемент е вече налице и е много силен. На какво се дължи това си нямам идея, но ми се иска по-бързо да минава и пак да си сънувам как група зомбита разкъсват тялото ми (примерно).

ПП: Обнових Social widget-a в страни като добавих още два профила… Все още си търся човечета за games for windows live

Скоро пуснах песен на Тристаниа, знам, но това си е чисто съвпадение. Просто днес е премиерата на новия им албум, с новата вокалистка… И реших да го отбележа това с може би най-силната песен от албума. Скоро, ако не ме домързи, ще драсна и кратко ревю… Но за съжаление смея да твърдя, че не е толкова силен :S

There’s a way just walk the line
Keep your direction and read the signs
Just play the game or fade away
Make your confessions and book a ride

Now that your sparkling smile is outworn
Now that your famous blue raincoat is torn
Spin me a lie and we’ll slip through the haze
Just like Louise we’ll get lost in the shades

Change your name and change your face
For your protection and the new day
Believe in me you can be free
Escape the aggression and book that ride

Now you’re a rat and you can’t sleep at night
Under the spell of the following eye
This is the game there’s no getting out
I’ve seen the end and it looks like a nine

You feel the chill that just crept down your spine
This time the last surrender
The axe won’t be buried not ever not sorry
It is too late to worry

solo

Now you’re a rat and you can’t sleep at night
Under the spell of the following eye
This is the game there’s no getting out
I’ve seen the end and it looks like a nine

You feel the chill that just crept down your spine
This time the last surrender
The axe won’t be buried not ever not sorry
It is too late to worry

ooooooh ooooooh (x2)

От много време не бях гледал свестен хорър, който не само да предлага интересна история, но и да е поднесена по красив и добре заснет начин. Като цяло винаги, когато става дума за филм, който е по или вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт, подхождам с много голям скептицизъм. В последно време лентите по негови произведения са толкова плачевни, че няма накъде повече. Все пак смело пуснах лентата на испанския режисьор José Luis Alemán.
Историята започва със старото имение на семейство Волдемар и нуждата то да бъде оценено за продажба. Един мъж вече е отишъл, но е изчезнал. Работодателите му предполагат, че е намерил нещо ценно там и го е откраднал. Изпращат млада жена да свърши работата в много кратък срок, но още с влизането си, тя бива нападната от странен обитател.
Наемат частен детектив, който има за цел да намери въпросната жена, която също се води изчезнала. На влака за имението той е запознат с историята на къщата. Действието се прехвърля в миналото и ни представя семейство Волдемар, които са нещо като фокусници и лъжат хората, като им предоставят снимки на тях и мъртвите им близки. В същото време имат и сиропиталище, в което се грижат за много изоставени деца. Скоро обаче биват разкрити и Волдемар е вкаран в затвора. Запознава се с Алистър Кроули, който вижда по снимките и истински привидения и му предлага помощта си срещу нещо в замяна. В последствие нещата се объркват и групичката на Кроули, между които и Брам Стокър, освобождава нещо много зло от недрата на Ада… и семейство Волдемар плащат високата цена.
Тук идва и най-неприятната част, а именно надписът “Очаквайте продължение” :Д
Филмчето започва леко бавно, но историята на тази стара къща и случилото се с нея, е достатъчно увлекателна, за да Ви държи интереса през цялото време. Множество въпроси ще възникнат в процеса на гледане, които предполагам са предвидени за отговор във втората част, в която групичката от герои ще трябва да се сблъска със злото, което се прокрадва в къщата в очакване повече от век.
Испанците определено са се постарали, а може и аз да се бях преситил на пълни буламачи последните няколко седмици и дори лекия полъх на нещо добро, да ми се е сторило като шедьовър. Все пак нека не се залъгваме – това не е перфектен филм в никакъв случай. Има няколко доста банални недвусмислици и глупави моменти, но то кой ли филм вече ги няма. Сценарият ни запознава първо с героите, а след това подоробно ни описва историята на имението с най-малките детайли. Държа да отбележа също така, че последните двадесетина минути на филма бяха страхотни. Ефектите, колкото и малко да бяха в самия край предимно, си изглеждаха сравнително добре и не дразнеха по никакъв начин. Актьорите също се справяха с поставените им роли, с едно или две изключения, но то повечето от “настоящето” тук нямаха кой знае какво да покажат така или иначе. За тях ще видим във втората част, която нямам търпение да излезне.
Единственото нещо, за което в момента не мога да си спомня, това е музиката. Или не е била кой знае колко ключова или е била адски безлична, но то от друга страна много рядко обръщам внимание чак толкова на музикалния фон.
Определено това беше един хубав филм, който се открои на фона на останалите, предимно холивудски, гадости. Дано по-често попадам на такива хубави ленти :Д
Оценка: 7/10

Caressing the anger
Nothing will ever be the same again
At your most beautiful

This is my destination
Left behind in desolation
At your most beautiful

Leave me
You talk like you know
But you don’t and it shows
She should have outlived me
I’ve listened before but I can’t anymore
So just leave me
I tried so hard to find something that I could believe in
But there’s nothing there so there’s nothing to fear

Who’s gonna be here if you want me to leave?

Caressing the anger
This is my destination
At your most beautiful

Leave me
You talk like you know
But you don’t and it shows
She should have outlived me
I’ve listened before but I can’t anymore
So just leave me
I tried so hard to find something that I could believe in
But there’s nothing there and there’s no one who cares

Who’s gonna be here if you want me to leave?
Who’s gonna end it when you cannot make it stop?
Can you hang on for today?

Първо, нека започнем с една кратка ретроспекция на предните години.
Spirit of Burgas 2008
Spirit of Burgas 2009

От една страна ще се опитам да опиша нещата както и предните две години, но от друга… май няма да е точно по този начин. Причините за това не са една или две и нямам намерение да се обяснявам в неща, за които никой не го е грижа така или иначе.
Накратко казано обаче, това за мене беше най-слабата от трите години. Не само горе подхвърлените фактори са виновни обаче. Четох, че това е било най-силното издание, най-много хора, най-много продадени билети, най-много рекорди, блабла. Всички ръсят суперлативи наляво и надясно… Но… нека започнем поред…

Day 1 – 13.08.2010

Посетени концерти: The Prodigy, Apollo 440, Last Hope, Vendetta, Бичето

Може би трябва да започна с факта, че предния ден, в четвъртъка, ми извадиха мъдрец (стана малко инцидентно един вид) и още си ме наболяваше. Като добавим и комбинацията пет часа и половина път в “прекрасното” ни БДЖ и половин часовото му закъснение, началото на фестивалната вечер не беше поставено много добре. Не знам сега кой от засегнатите ще прочете това и кой не, както и кой ще се познае и кой не, но… ми е все тая ;Д Един конкретен индивид ме изнерви изключително много още първите няколко минути с непрекъснатото си мрънкане от типа “Ама за къде сте се разбързали?” и подмятания от този род. Аз си казах още от началото, че нито една от групите не представлява чак такъв интерес за мен и отивам на целия фест като цяло, не само за един изпълнител. Искам да видя колкото се може повече и да посетя колкото се може повече. Затова и всичкото това бавена и туткане леко ми лазеше по нервите, а в комбинацията с ужасното главоболие (причинено от болките в устата) направо беше убийствена. Което обяснява донякъде и защо зарязах хората бързо бързо по едно време :Д (Така де, въпросния човек в частност).
Първото нещо, което направи впечатление на всички, беше ужасното “качество” на бирата този път. Не че и предните години беше супер добра, но този път направо се бяха изложили от към разреждане. Туборга предишните два пъти поне ставаше за пиене, а този противен Бекс… Нямам думи. Освен това ти сипват половин чаша пяна, за която даваш три лева. Тук и другият фактор – цените. Вътре си бяха доста грозно надути, но явно от това са се надявали да печелят хората :Д
Както и предната година, първият ден бяха поканили и най-големият хедлайнер за феста, а именно The Prodigy. Едва ли има човек, който да не ги знае и да не е ги е чувал поне веднъж в живота си :Д Твърди се, че е имало повече хора дори от Faith No More. Докато се изнасяхме с Пламен по време на бисовете, гледайки хората, които се бяха събрали, смея да се съглася с това твърдение :Д
Но нека караме по ред. Посетих Apollo 440, на които и без това знаех една песен (макс 2 да са) и то много стара. Гледах ги сигурно около половината от изпълнението им и се изнесох. Не ми харесаха и толкова.
На Jack Daniels сцената забиваха Last Hope, а след тях и Vendetta, на които останах цял концерт. Не си падам по този стил музика, но нямам нищо против да ги слушам по фестивали и подобни. Още с приключване на последните акорди, цялата сцена се изнесе към мейн-а, където всеки момент се очакваше появяването на основното забавление. Както казах вече, не съм някакъв фен, но като малък и аз ги слушах (то кой ли не ги тогава :Д). Определено групата направи яко шоу и мисля, че всички останаха доволни от което.
След тях се затътрих обратно към Jack сцената, за да присъствам на емблематичното появяване на “най-добрият r’n'b изпълнител” Бичето. Честно казано не беше нито забавен, нито шокиращ, нито нищо. Дори в един момент стана досаден с тоя лаф за потта между всяка песен. Едва ли ще търча към следващия му концерт, когато и да е това, с голям интерес :Д
Малко преди края най-после успях да се намеря с Явор и брат му и след кратка визита на На Тъмно сцената и последните две песни от изпълнението на Q Check, седнахме за заслужена почивка на пясъка :Д Пламен и компания се отправиха да слушат някакъв дръм енд бейс, но ние тримата, като едни видни антифенове на тази музика, се забихме на пейките отвън с по една качествена бира, че след тая помия вътре…

Day 2 – 14.08.2010

Посетени концерти: Уикеда, Unkle, Svetlio & The Legends

Очудващо, но факт – този ден имам само три посетни реално концерта. Просто по-голяма част от времето прекарах само на main stage-а, където бяха Уикеда и Unkle. Също така смея да твърдя, че това беше и най-якият ден от трите, поне за мене. Още преди да влезнем, се подкарахме на бира, а и успях да се наям като хората. Минах през Jack Daniels сцената, на която забиваха Urban Grey, които дори не искам да споменавам повече :Д
Никой от нас не беше влизал в сайта на феста, за да види, че Уикеда са обявени като заместители на Everlast и се отправихме към главната сцена, за да видим кой ще запълни дупката. На всички ни беше ясно, че ще е българска група, защото за това кратко време няма как да намерят някоя чуждестранна, която да е достойна за изпълнител на main stage-a. Самите Уикеда просто изкъртиха. Един от най-силните концерти на феста просто. Заредни с толкова много положителна енергия, те успешно я предаваха на публиката и привличаха все повече и повече хора от съседните сцени в този сравнително по-празен втори ден.
Това, което лично мене успя да ме изненада, се оказаха Unkle, които не бях слушал до този ден, а чух само 1-2 техни изпълнения преди да тръгнем. И те, като много други групи, на живо звучат много по-тежко отколкото на запис. В тези китари и барабани, песните им имаха сила и красота. Не бих си ги свалил да ги слушам в нас, но определено най-ми хареса изпълнението им.
След тях се насочих към Jack сцената за Svetlio & The Legends, за които поне знам, че ще направят шоу, а и са си яки ;Д За съжаление не успях да ги излушам до края, защото хората, с които бях, решиха да се прибираме, но поне се радвам, че най-после чух версията им на Ace of Spades и наистина къртеше :Д

Day 3 – 15.08.2010

Посетени концерти: Serj Tankian, Smallman, Kuln, Ревю, Ерекция

Този ден като цяло вече ме изтощи на макс. През деня успях да слънчасам супер зверски и още преди да тръгна ми се спеше и бях изморен. Още с влизането, се насочихме към Jack Daniels сцената, на която точно започваха група Smallman, за която толкова време бях чувал само хубави неща, а все се разминавах, че реших задължително да ги преслушам. Какво да кажа? Не бяха зле момчетата, но доста копираха. Напомняха ми на доста други групи, начело с Tool и Deftones примерно Но пък имаха хубави попадения определено. Не мога да кажа същото обаче за друга група, за която бях слушал – Kuln. От много време не бях чувал така липса на синхрон между музика и вокали. Ще ме извиняват феновете им, ама тази група беше много зле :Д След 3-4 техни песни се изнесохме и потеглихме към главната сцена, за да наблюдаваме изпълнението на Serj. Тук искам да вметна, че на фона на всичко, и оса успя да си забие жилото в мене, точно долу на крака :Д
За бившия вокал на SOAD какво да кажа. Не беше зле, но не беше и нещо особено. Човекът поне беше ентусиазиран и непрекъснато се опитваше да говори на публиката и да се вживява в изпълнението си. А и феновете искрено му се радваха. За пример мога да дам трите петнадесет годишни девойки (с майката на едната), които подскачаха точно до мене. Тези момиченца крещяха и се впечатляваха от всеки жест, от всяка дума на изпълнителя. Чак ми стана смешно по едно време.
Поне тази вечер беше най-прохладна от трите, доколкото това е възможно, за разлика от деня, който пък сигурно беше най-топъл.
След края се насочих към на На тъмно и до приключване на изпълнението на Ревю почти не мръднах от там. Само за малко отидох да видя Fyeld на рок сцената, за да видя дали случайно не са подобрили от преди 2 години като ги гледах, но уви, дори бяха станали по-зле. Тук вече умората успя да ме налегне и спрях да пия от противната бира. Опитах с кола, но тя пък беше :/ Седнах кротко пред пънк сцената и наблюдавах изпълнението на група Ерекция, които явно от доста време не бяха свирили. Ставаха като цяло. Не съм кой знае колко компетентен в тая област, но ми хареса изпълнението им.
Разбира се, опитвах се да оставя последните ми останали сили, за гвоздея на вечерта, а и на целия фест за мене – група Ревю. Тях поне си ги знам. Знам какво могат, какво пеят, какво да очаква човек. И те не ме разочароваха. Съвсем заслужено отнеха и последните ми останали капчици живот и в края вече бях готов да легна на пясъка и да умра. Не ми се слушаше и присъстваше на нищо друго. Тотално игнорирах всичко останало по сцените и се опитах да намеря другите, за да си ходим, но без късмет. Хората се бях забили на главната сцена и Grandmaster Flash, който им миксираше популярни денс и рок парчета с по 30-40 секунди дължина и много говорене между тях. Успях да срещна доста познати, които се изнасяха през това време, някои, от които дори не подозирах, че са там :Д
След това, като видях, че има над час до края на дискотечницата, се отправих бавно към пейките в морската и се плюснах изнемощял там, чакайки останалите. На няколко пъти замалко да заспя :Д Дори ме домързя да отида и да си потърся ядене, макар да бях доста гладен.

И, като за финал, нека пак обобщя. Този беше най-слабия от трите феста до момента. Адската жега, високите цени, гадната бира, преебаните гейски тениски, личните фактори са само някои от аспектите, които допринасят за по-слабото ниво на забавление този път. Но не са само те, разбира се.
Ще видим какво ще е следващата година…
(Мързи ме да проверявам за грешки… :Д)

There’s a look on your face I would like to knock out
See the sin in your grin and the shape of your mouth
All I want is to see you in terrible pain
Though we won’t ever meet I remember your name

Can’t believe you were once just like anyone else
then you grew and became like the devil himself
Pray to God I think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

You`re a scum, you`re a scum and I hope that you know
That the cracks in your smile are beginning to show
Now the world needs to see that it’s time you should go
There’s no light in your eyes and your brain is too slow

Can’t believe you were once just like anyone else
then you grew and became like the devil himself
Pray to God I can think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

Bet you sleep like a child with your thumb in your mouth
I could creep up beside put a gun in your mouth
makes me sick when I hear all the shit that you say
so much crap coming out it must take you all day

There’s a space kept in hell with your name on the seat
With a spike in the chair just to make it complete
When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

There’s a time for us all and I think yours has been
Can you please hurry up cos I find you obscene
We can’t wait for the day that you’re never around
When that face isn’t here and you rot underground

Can’t believe you were once just like anyone else
Then you grew and became like the devil himself
Pray to god I can think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

So fuck you anyway

One-Winged Angel (Orchestral Version)