Category: anime

Vampire Knight (ヴァンパイア騎士) (2008)

Анимето, което е разделено на две части от по 13 епизода (кръстени съответно Vampire Knight и Vampire Knight Guilty), започва много леко в стил Light Novel и School Life, като има и множество комедийни елементи, характерни за споменатите два стила. Всеки от двамата главни герои си има някакво тежко минало, за което не иска да си спомня и цел в живота, която му помага да върши това, което върши. А самата идея се върти около академия, в която учениците са разделени на две части – дневен и нощен клас. Както вече се досещате, вторите са вампири и “пазителите” (двамата главни персонажи) трябва да пазят едните от другите и тайната на вторите. Но зад привидно спокойния и лек тон, анимето крие много силна доза драматизъм, която на моменти може да се сравни с латино-американските сериали (имам предвид, че е толкова пресилен и ненужен този драматизъм). Това става най-силно и осезаемо във втората част, където опитите за стряскащи обрати и драматични изненади в сюжета надминават многократно тези в първата.
Определено това не е аниме, което ще се хареса на всеки, но въпреки това е интересно ако човек не се опита да го изгледа прекалено бързо, защото може да му се стори прекалено. Също така е невъзможно да гледате втората част без да сте гледали първата, защото действието си продължава като в едно двадесет и шест серийно аниме, а подзаглавието е просто част от протокола.
Героите, дори някои от по-неважните вампири от първи сезон, за които човек би си казал, че са просто там за бройката, до един търпят някаква промяна и развитие, което им придава някаква индивидуалност, но не и симпатия. Поне аз не успях да харесам нито един персонаж и за мене това е един от най-големите минуси на това аниме – героите. Някак си просто множеството травми и драми, които съпътстват миналото на почти всички, ги превръщат в толкова нереални и прекални, че няма как да предизвикат някакви симпатии.
И все пак като цяло анимето е интересно и става за един път гледане, но без някакви преварителни надежди и очаквания за нещо незабравимо.
Лична оценка: 6/10


Blood+ (2005)

Кръв Плюс (много глупаво звучи преведено, май Кръв+ е по-добре като се замисля :Д) на пръв поглед разказва история за вечната битка между доброто и злото, за оцеляването на човешката раса в безкрайна битка със зловещи демонични създания, които искат единствено да убиват. Но ако човек внимателно се загледа и опита да вникне в историята, ще види, че това също така е и историята на едно напълно нормално момиче, което иска да води нормален живот със своето “семейство” и да забрави за всичкото зло около себе си. Но съдбата й не е такава. Сая и Дива са сестри, които са единствените ефективни оръжия срещу Chiropteran-ите (доста сходни с реалното име създания, които се хранят с човешка кръв), но за съжаление са от двете страни на “барикадата” – Сая иска единствено да живее нормален живот и отказва да приеме съдбата си (поне в началото), докато Дива няма никакви скрупули и единствено иска да убива. Всяка от тях има поддръжници, приятели и врагове и битката между тях е неизбежна. Няма да ви разказвам в подробности промените в сюжета, защото те не са малко за 50те епизода продължителност, а и нямам такава цел.
Самото аниме започва бавно и леко дразнещо – най-вече с отказа на Сая да приеме това, което е и да прегърне предначертаната й съдба. Но от един момент, когато по-голяма част от персонажите биват представени, и най-вече щом Дива се събужда от своя 30-годишен сън, анимето бързо набира скорост. Героите непрекъснато се променят, еволюират ако щете, променят мненията си, страните, възгледите, разбиранията си. Който има търпение да изгледа всичките 50 епизода няма да остане разочарован. Поредицата е интересна, динамична и напрегната. Почти няма герой, който да не се развива по един или друг начин и нито за момент няма да ви оставят да скучаете или да спрат да ви изненадват.
Лична оценка: 7/10


Resident Evil: Degeneration (2008)

Известен още като Biohazard: Degeneration

Дори не знаех за съществуването на този филм до преди около месец. Ех, като си спомня навремето каква мания бяха resident evil игрите… първите две части най-вече. Третата май така и не я доиграх, а четвъртата не съм я и започвал (както сигурно ще стане и с петата). Наскоро се опитах да играя Survivor (ps1 порт за psp-то), но тя вече изглежда прекалено остаряла и прекалено праволинейна…
Но да се върнем на темата – Resident Evil. Историята на този компютърно генериран филм се развива седем години след събитията във втората част на играта и края на Ракуун Сити. За всички фенове на играта имената Клеър Редфийлд и Леон Кенеди не са неизвестни, но все пак за незапознатите ще кажа, че това са двамата главни герои от втората част (диск 1 и диск 2 хехе). Действието започва с нападението на добрите стари зомбита над летище и… .всичко излиза извън контрол. Клеър, Леон и още една мацка от отряда за бързо реагиране трябва да се справят със заплахата и да разплетат кой стой зад терористичния акт.
Сюжетът си е съвсем стандартен за поредицата, като има много екшън, интриги, предателство и дълбоки връзки между героите. Но не това е най-силната страна на лентата. Всъщност през цялото време филмът ми създваше усещането, че гледах кът сцена от поредната част на играта. Толкова добре беше пресъздаден атмосферата на игрите, че чак ставаше плашещо на моменти :Д Авторите сякаш са играли с месеци и са изпипали всеки един детайл до съвършенство. Определено това няма да се усети от хора, които не са играли поне една част и дори смятам, че те не биха могли да оценят максимално достойствата на този филм, но това не е сега тема за обсъждане.
Мене лично много ме радва фактът, че са се върнали към добрата стара идея за бавните гадни зомбита, които искат само да ви… изядат. Няма излишни глупости… имаме си T и G вирус, арогантни и тъпи полицити, амбициозни и алчни корпоративни акули. Едни правят нещата за благото на света, а други – за неговото унищожение. Бруталната мутация на G вируса също беше много добра и хората са се постарали да го направя максимално гнусен и детайлен. Гадно само, че в един момент цялото действие се пренесе само и единствено върху този монстър и зарязаха останалите зомбита…
Едва ли има смисъл да говоря още и още суперлативи. Филмът е страхотен и събужда едни такива прекрасни спомени хехе… Но, както казах, един от най-големите му плюсове е прекрасната атмосфера, която е пресъздадена едно към едно с тази на играта.
Просто е задължителен за всеки Resident Evil…
Лична оценка: 8/10


Claymore (クレイモア) (2007)

Ето, че отново ми провървя с аниме. От доста време не бях започвал сериал (и то от 26 серии), който да нямам търпение да изгледам. След като свърши едната серия да искам да си пусна следващата и следващата и следващата… и тн…
Предполагам, че няма как да изразя точно колко ми допадна Клеймор, но поне мога да се опитам :Д
Исторята, която се развива в измислен фентъзи свят и покрива доста дословно първите около 60 издания на мангата, раказва за група жени, чията съдба е да се бият с чудовищата населяващи въпросния свят. Известни са като Вещиците със сребристите очи и са смесица между човек и йома (както се наричат чудовищата). Анимето следва Клеър, която е малко по-специална и единственото, което я движи напред, е отмъщението… Тя се сприятелява с момче, което губи семейството си и заедно те трябва да се справят с всички препятствия, с които съдбата ще ги сблъска.
Просто не бях гледал друго аниме, в което главните герои да понасят толкова много удари, разрези, дупки и прочие и да продължават да се бият. Човек би се зачудил колко кръв има в тялото си като гледа колко бой ядат Клейморите. Но все пак те не са точно хора де. Самата история е достатъчно интересна и напрегната, за да държи в напрежение от началото до края като постепенно разкрива миналото на Клеър и мотивацията и да стане това, което е. В началото се бие предимно срещу обикновени Йома, но от един момент нататък врагове са основно “Събудилите се”, които всъщност са Клеймори, които са преминали своя лимит на възможности и са се превърнали в чудовища. Както можете да се досетите, те са много по-силни и трудни за убиване 🙂
В това аниме има кръв на тонове (било то червена или лилава – тази на демоните). Битките също не са малко и след всяка героите стават все по-добри и по-добри. Персонажите (не само Клеър, а и някои от останалите Клеймори) се развиват със самото развитие на историята и човек може да надникне дълбоко в душата им.
Наистина го препоръчвам на всеки, който обича подобни анимета и макар да не спада към хорър жанра, спокойно може да застане и там 🙂
Това, което мене лично ме подразни и въпросното момче, което се явява нещо като човешката страна на нещата, защото сигурно е и единствения човешки персонаж в анимето (не броим селяните). Но той просто прекаляваше на моменти. Но може да бъде преживян някак си.
Лична оценка: 8/10


Outlaw Star (星方武侠アウトロースター) (1998)

Като се има в предвид, че това аниме и Cowboy Bebop са на една и съща компания и са излезли по едно и също време (даже Outlaw Star е започнато януари, а каубоят април на 1998 година), нищо чудно, че двете толкова много си приличат. Но поне едно е сигурно, Cowboy Bebop e с пъти по-добро и по-забавно.
Но все пак това не прави това аниме лощо, да не останете с грешни впечатления. То също е забавно, напрегнато и изпълнено с действие. Почти във всяка серия се случва по нещо.
Историята разказва за двама души – Джийн и Джим – които се занимават с общо взето всичко – от поправки на космически кораби, до бодигардстване. Но една на пръв поглед обикновено задача ги забърква в повече неприятности, отколкото някога са и предполагали, че съществуват – от местната полиция, опасни пирати и раздразнени извънземни. Но тяхната мисия е много по-сериозна, отколкото те си мислят.
Вмъкват същия хумор като в “Каубоя”, подобни ситуации, но тук е малко по-фантастично всичко 🙂 Няма да разказвам подробно, който реши да го гледа, ще разбере за какво говоря. Отново се събира екип от странни и чудати персонажи, които по един или друг начин са свързани с една обща цел, към която усилено се стремят.
В момента просто не ми се пише повече. В завършек само ще кажа, че не е лошо анимето и си струва един поглед. За тези, които са гледали Cowboy Bebop или Trigun, това няма да представлява нещо ново или впечатляващо, но все пак е добро.
Лична оценка: 7/10


Ju Oh Sei (獣王星) (2006)

ju4td.jpgСлед бруталната смърт на родителите им, Тор и Рей са изпратени на жестока планета, населена с месоядни растения, безмилостна природа и население от зловещи затворници. Тяхната единствена цел е да оцелеят и разкрият истината за смъртта на семейството им… и истината за случващото се като цяло. Но на тази планета само най-силните и жестоки оцеляват… само зверовете оцеляват.

Това накратко е историята на това аниме и тя бива разгърната в 11 епизода. Сигурно за първи път ще кажа, че 11 серии са прекалено малко за подобно аниме, което крие в себе си много по-силна история, която, ако бъде разгърната, със сигурност ще бъде къде къде по-интересна и вълнуваща.
От друга страна обаче, именно защото е само 11 епизода, няма време за прекалено много безмислен и скучен пълнеж и общо взето почти във всяка серия се случва нещо, което да приближава главните герои към жестоката истина за това кой и какви са те. А самите персонажи на моменти малко дразнят, но като цяло са интересни и някои със собствена тайна.
И тъй като целта на Тор е да стане Ju Oh Sei (господар на всички зверове или с други думи да стане единствения господар на планетата, с което ще си спечели пътуване обратно до родната си колония), а това не става за няколко дена, историята се разгръща в рамките на няколко години. Отново поради краткостта си, действието ни бива показано как започва (няколко дена от началото) и как завършва. Именно това забързване на нещата и вероятно орзяване на голяма част от оригиналната манга, правят анимето доста дразнещо. Тъкмо започва да ти харесва и то вече свършва. Героите също доста страдат от това и някои остават полу-развити, докато други въобще и не могат да покажат каквото и да е (независимо, че е загатното по един или друг начин).
В крайна сметка накрая става доста по-драматично и интересно, но отново за прекалено кратко 🙂
Крайна оценка: 5/10 (най-вече заради продължителността си страда толкова оценката)


Basilisk (バジリスク) (2005)

basilisk_vol_2_2006_r1_retail_dvd-front.jpgСлед Baccano! си мислех, че скоро няма да попадна на наистина добро аниме сред близо 50те гигабайта, които се намират на харда (все пак брата успя да насваля един тон глупости, от скучно по-скучно)… Но ето, че още следващият ми опит попадна на нещо стойностно. Това от своя страна може да значи, че ако е имало 2 добри поредици, то аз съм ги нацелил и всичко останало ще е смотано, но дано да не е така.
Става дума за Basilisk, което разказва за една любовна история, за едно обещание и една война. Шогунът на Япония си търси наследник, но не може да реши кого от двамата да избере. Именно затова той премахва примирието между двата най-могъщи нинджа клана – тези на Ига и Кога, което е наложено от първия Хатори Ханзо преди 400 години и дава възможност на тези безмилостни убийци да се избият по между си. Десет от най-добрите бойци на двата клана трябва да се изправят един срещу други и да се бият до смърт.
Самото аниме започва като лек екшън с леки комедийни елементи и видим романтичен елемент между младите предводители на двата клана. С напредвана на сюжета обаче историята драстично променя своята посока и става изключително тежка и много драматична. В интерес на истината в тука нямата добри и лоши (вероятно един единствен персонаж може да бъде посочен като изключително и единствено зъл). В началото едната страна е представена като по-лоша от другата, но по-късно акцентът е поставен върху техните опоненти. Почти всеки един персонаж бива показан като безмилостна машина за убиване, какъвто си е, но и като чувствителна и силно емоционална личност. Всеки има своята цел, идея, емоция, както и причина, за да върши това, което върши. Всяка нинджа притежава уникални свръхестествени способности, с който да убива по ефикасен и ефектен начин своите опоненти.
Кой ще оцелее накрая обаче няма да загатвам. Както казах, тук няма дори и лоши и всеки се бие с огромно чувство на гняв и омраза в душата си към другите. И всеки има право да прави това, което прави. Много силно и красиво аниме.
Лична оценка 8/10.


Baccano! (バッカーノ!) (2007)

baccano.jpgНапоследък се бях доста отчаял от аниме сериалите, защото всеки следващ се оказваше още по-скучен от предния. Било то космически одисеи (Starship Operators, Crest of the Stars), разкази за борбата на една майка да запази детето си като в същото време носи и едно от най-опасните биологични оръжия в себе си (Witchblade), псевдо самурайски истории (Tactics). Разбира се попаднах и на няколко нелоши, но не чак заслужаващи специален пост – Generator Gawl (който в 90 процента е откраднал идеята на Терминатора за завръщане в миналото, за да се спаси бъдещето) или Requiem From The Darkness (разказ за нескопосан автор на страшни истории, който се сблъсква с местни легенди и страхотии – това е добро от гледна точка на странния подход към цветовете, които са избрали авторите, не толкова от към историята). Имаше и няколко пълнометражни филма от новото поколение анимета, които вече залагат на невероятната компютърна анимация (и наистина постигат невероятни резултати) за сметка на по-интересния сюжет – Appleseed – ExMachina и Vexille (това имаше наистина прекрасна графика, но пък доста интригуваща, макар и не толкова оригинална, история).
Но като оставим това настрана, тези дни най-после попаднах на нещо, което си заслужаваше вниманието и, което изгледах буквално на един дъх – нещо, което не ми се беше случвало от много време. Става дума за Baccano!.
Накратко историята разказва за група алхимици, които през 1711 на борда на кораб призовават демон, който ги дарява с безсмъртие посредством еликсир на живота. В последствие действието се прехвърля през 1930 година, като следи няколко истории през въпросната и следващите две години. Основно се разказва за влаков обир/взимане на заложници, но и не само. Една от най-силните страни на анимето е именно това разпокъсно действие, което прескача напред и назад по сюжетната линия и въпросните три години (преди всички да станат безсмъртни, влака и завършека година по-късно, през която младо момиче търси своя брат). Представете си една нишка – права и обтегната. Отрежете я на десет-дванадесет части и ги подредете така, че всяка част да се застъпва с друга, че дори и да се заминават и подминават. Мисля, че с това не особено ясно обяснение мога да определя сюжетната линия на сериала в 13 серии (+3 бонус епизода в dvd изданията). Има изключително разнообразие от герои – от мафиотски главорези, крадци-идиоти, безсмъртни от първото поколение от кораба, както и психопати-убийци с изкривено чувство за дълг и чест. Всички герои можете да откриете във википедиа тук. Отново там има и пълен списък с епизодите и кратко резюме.
Не знам защо, но това аниме по такъв начин ви поднася историята с множество загатвания за това, което предстои, че ви се иска да гледате следващата и следващата серия. А и отделно ми беше малко писнало от космически или самурайски анимета, та това дойде доста свежо 🙂
Надявам се и на вас да ви хареса…


Devilman Lady (デビルマンレディー) (1998)

devillady.jpgИсторията се върти около жена, която бива “вербувана” да се бори срещу своя собствен вид – демоните. В началото няма някаква основна история, но постепенно с напредване на сериите сюжетът бавно се разгръща и в последните епизоди вече всичко се върти около главната нишка. Имайки предвид все пак, че анимето е вече на едно 10 години и анимацията не е най-добро ниво, все пак е доста занимателно и особено към края адски интересно (а и доста драматично). Всъщност най-основната идея стой зад това, че демоните всъщност са следващата стъпка в еволюцията и е редно рано или късно цялото човечество да стане такова… или да умре ако откаже. Гените спят в почти всички и просто трябва да бъдат събудени по един или друг начин.
Друго, на което набляга сериалът, е битката на главната героиня със самата себе си и своята зловеща същност, нейната непрекъсната битка със злото вътре и опитите и да запази човешката си душа. Тя до самия край отказва да приеме това което е и по този начин да наранява хората, които обича. Но просто не може да избяга от съдбата си.
Много неизбежна на места асоциация може да възникне с Годзила поради така наречения Гига Ефект на демоните, при които те стават точно с размерите на прочутото японско чудовище.
В края нещата се забързват доста, за разлика от сравнително бавното начало (което обаче е типично за повечето японски филми и сериали) и дори се случват няколко доста неочаквани обрата в сюжета, за които няма да споменавам сега.
В крайна сметка е едно много приятно аниме на фона на повечето бози, които брата беше свалил и изгледах. Дори в известен смисъл хорър елементът не е толкова силен като се има в предвид проблемите на главните герои. Тук няма толкова страх от чудовища, колкото страх от това, което са те всъщност и какво могат да бъдат. Има и доста ечи (ecchi) елементи, но те също не бият на очи 🙂