Category: events

Spirit of Burgas 2009

spirithead

Най-важното нещо за подобен род събития, които са свързани с дълъг престой на далечно и непознато от вкъщи място, е организацията. В този случай под ‘организация’ да се разбира закупени предварително билети и уредени места за спане. От горчив опит помним какво се случи миналата година и едва ли някой иска да преживее това втори път…
Красотата на „уреденото място” този път беше колкото простичка, толкова и ключова, а и в същото време толкова красива – близостта. Третия ден засякох времето, което ми беше нужно, за да стигна от двора на хотел Луксор до първите стълби, които водеха до Морската градина на Бургас и респективно входа на феста – точно една минута и четиридесет секунди (с малко по-бърза крачка де, иначе е малко повече). Но мисля, че тези дребни детайли никой не го интересуват… 🙂
Тази година ще променя малко метода, по който описвам групите, защото ми е малко трудно да отделям посетени групи, отразени групи, подминати групи и прочие, както миналата година. Просто този път беше… малко по-различно.
Отразените групи този път са всички групи, на които съм бил поне едно пет песни или повече (в това число и концерти от начало до край)
Групи, на които бе обърнато внимание пък са тези, на които съм бил под пет песни (и съответно не влизат в Seen Live графата)

Day 1 – 14.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Faith No More
Jack Daniels’ Rock Stage – Breakpoint, Elvis Jackson, As Soon As Possible, Odd Crew
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Dreadzone
Jack Daniels’ Rock Stage – Berney’s Propaganda, Babyface Clan
На Тъмно Stage – Overdawn

Първият ден, смея да твърдя, заради Faith No More, беше и най-голямата лудница. Което си е и напълно нормално, предполагам. До девет часа голяма част от хората още не бяха успели да влезнат, а феста вече отдавна беше започнал. Ето затова и в един момент спряха да слагат дори гривни на тридневните билети, а само с думите „Пазете си билета” хората влизаха. За щастие ние успяхме да се набутаме доста тактично още около осем часа (не помня точния час, но около осем някъде беше) и… настана време за концерти!
Както се и вижда от изброените групи, първият ден принадлежеше изцяло на Jack Daniels’ рок сцената. Просто там беше най-интересно. Още с влизането се насочихме натам като по пътя само погледнахме за какво става дума на останалите сцени, които бяха в градината – Blues & Jazz Stage, Black See Salsa Fest сцената и дъб сцената на ZionLions (каквото и да беше това… така и не го посетихме нито един път, защото беше на супер забутано място, а и все нямаше кой знае колко хора пред него).
P1060456Breakpoint не ме впечатлиха кой знае колко, а и самият аз не си падам по този род музика (което обаче не трябва да означава абсолютно нищо и да не се ползва като критерий… защо ще стане ясно след малко :Д). Пък и от друга страна беше още много рано и много светло. Оглеждаме се за познати, които не липсваха въобще и бяха поне три път повече от миналата година (като отново срещнах хора, които сигурно иначе никога не бих срещнал, а и имаше дори такива, които не срещнах) и се нагласяхме към обстановката. Групата си заби отделените им тридесетина минути и отстъпи място на македонците от Berney’s Propaganda, които лично на мене ми допаднаха, но явно на останалите не особено, а и първия ден гледах да не се отделям много много от глутницата, че не знаех дали ще се намерим въобще отново (пък сам не е особено забавно да обикаля човек… или просто аз още не бях придобил смелост :Д). Та се насочихме към Главната сцена, на която звучаха Dreadzone, но в този момент аз си мислех, че слушам Panican Whyasker. На тези обаче сигурно се задържахме максимум 2 парчета. Не се харесаха на никой.
Highlight на деня и въобще на целия фест беше следващото изпълнение на рок сцената – словенците от Elvis Jackson. Просто нямаше такова изпълнение (особено като го гледам и слушам за първи път). Рядко може човек да види такава отдаденост на вокала към публиката и високата степен на интеракция с нея (това изречение прозвуча прекалено странно, но…). Пичът тичаше, скачаше, правеше кълбета, челни стойки, слизаше в публиката (като за целта подлудяваше един от техниците, които търчеше да отпуска и събира кабел за микрофона му :Д). Отделно „играта” с публиката и надуваемият дюшек, на който качваха хора и ги носеха към плажа, си беше също интересно зрелище. В последствие разбрах, че и при изпълнението си тук в Пловдив, в Петното, са направили същите неща, но какво от това… Сигурен съм, че и при следващо изпълнение ще са си все така надъхващи като първото… А самата им музика също беше изключително забавна и добра, като ритъмът се сменяше от весели и леки ска парчета до тежки и откровено метълски изпълнения (като кавъра на Slayer да речем ;Д)… с други думи, супер разнообразие, което не те оставя нито за момент да ти омръзне…
Определено след изпълнението на словенците бях супер надъхан и нямах никакво желание да се местя. Следващи в списъка бяха As Soon As Possible, които не бяха лоши, а и бях достатъчно зареден с енергия след предната група, та успях да им се насладя максимално, че дори и да ги харесам :Д
Тази година сцената беше решила да направи пауза, за да може всички групи, които свирят там, да отразят главния хедлайнер. За този първи ден това бяха Faith No More. Признавам си, че не съм някакъв фен на групата и отидох от чисто любопитство. Все пак е група, с минало и доста натрупана репутация, та би било срамота да не я видя поне. След техния концерт мислех, че съм останал само 4-5 песни, но след това видях сетлиста и се оказа, че съм им посветил половината време, което са свирили. А толкова голямо количество хора не бях виждал сигурно от концерта на Depeche Mode преди три години. Именно поради тази причина ми беше много трудно да се придвижа напред и се задоволих с адски задна позиция, от която звукът чак заглъхваше и се усилваше непрекъснато. Като цяло беше гадно. В последствие обаче се преместих до бара, от където се подобри не само звукът, ами и видимостта. Там се порадвах още 2-3 песни, след което бях зверски полят с бира от един полугол, полунеандерталски изглеждащ идиот и реших, че е време за кратка почивка преди Odd Crew. Просто Faith No More не ме впечатляват особено, и на този концерт на успяха да го направят. От хора, които са им фенове, разбрах, че е било един страхотен концерт и наистина се радвам за тях, защото някои от тях бяха специално за тази група дошли. А най-важното нещо на един концерт е да се изкефиш максимално на преживяването.
Държа да отбележа, че моите комуникативни и социални умения не са от най-добрите, даже са напълно скапани и поради тази причина не се славя с особен успех при сприятеляване с хората и поддържане на някакви приятелства. Странното е, че в тази почивка успях да се запозная с двойка американци и дори си говорихме доста добре близо едно половин час. Хората живеели три месеца в България, знаеха доста фрази и дори цели изречения на родния ни език и бяха се записали доброволци за феста. Единствено заради салса сцената… Беше… интересно преживяване като цяло за мене :Д Опитах за пореден път да се свържа с Боян, с който пътувах от Пловдив, но отново без успех. С него така и не успяхме да се засечем чак до третия ден (и то не на феста :Д).
Време беше за Odd Crew, които за първи път слушах няколко часа преди феста (предната година, когато не ме впечатлиха особено, не се брои, защото не помня нищо от музиката им ;Д), в хотелската стая, и много ми приличаха на Godsmack като звучене. Оказа се обаче, че това е само на запис. На живо пичовете бяха много… по-тежки и наистина добри. Забавното ми беше да гледам и Иво, който от три големи уискита така се напи, че не спря да подскача и крещи през целия концерт :Д По време на този концерт се засякох и с Вера и Милен, които най-после бяха дошли, макар и за кратко този ден… Общо взето сега се намерихме с много познати, които до този момент са се криели из тълпата. Самите Odd Crew изнесоха размазващ концерт, който беше повече от достатъчен да ни изпие и последните останали сили след предните две изпълнения (щом след тях дори леко прегракнах :Д)…
Последните Babyface Clan ми бяха смешни и не се задържахме повече от две песни. Решихме да сменим малко обстановката с На Тъмно Stage-а, на която в този момент свириха Overdawn… Ауу, бих казал. Това вече ми идваше в много и беше ужасно. Не съм сигурен за точния стил, но като цяло вечерта там беше посветена на Hardcore стила, та сигурно това трябва да са били. И на тях сигурно изтърпяхме 2 песни и решихме, че за този ден това е напълно достатъчно :Д
Спокойно мога да кажа, че този ден си беше един от най-яките, макар и третият да не отстъпва кой знае колко, ама там състоянието беше малкооооооо по-различно.

Day 2 – 15.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Fun Lovin’ Criminals
Jack Daniels’ Rock Stage – Ink, Sepuko 6, МЛЪК!, Svetlio & The Legends
На Тъмно Stage – Q Check
Blues & Jazz Stage – Phuture Shock
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Siluet, De Phazz

Вторият ден започна по-спокойно. Нямаше тези блъсканици и лудници, които съпътстваха входовете от предния ден. Тъй като Пламен и Магито си почиваха в хотелската стая, а Орльо реши да ползва безплатния нет, за да гледа някакъв мач онлайн, аз реших да се засиля сам навътре, пък после все щяхме да се намерим. За щастие все още нямаше много хора (да не казвам никакви) и не ми беше трудно да локализирам Кроули и Диди без дори да се опитвам :Д Рок сцената още не беше започнала затова тримата се насочихме към Главната сцена, на която беше започнала изпълнението си „женската” група Siluet. Никакво внимание не привлякоха от наша страна, за съжаление, и след две или три песни се запътихме към сцената на Jack Daniels, на която бяха започнали гърците от Ink. Поради липса на по-интересно събитие в този момент, се наложи да остана на тези и… ми… смешни си бяха. Вокалът с подаващото се от под късата риза коремче; псевдо-хеви метъл видът на другите членове на групата; музиката им, която напомняше на хеви метъл от осемдесетте, но и в същото време не точно… Всичко ми дразнеше :Д Ужасни бяха като цяло.
За съжаление обаче изпълнението на следващата група – Sepuko 6 – не подобри нещата като цяло. Въобще този втори ден беше може би най-слаб от трите (за сравнение с предната година, където вторият ден беше най-силен). Пичовете не че бяха лоши, но нещо сякаш липсваше. На всички около мене им беше едно умряло, изморено сякаш. И на мене също не ми идваше настроение от това…
Малко преди края на изпълнението на Sepuko 6 се насочихме към Главната сцена за лайва на De Phazz… Е, на тези едва издържах и две песни. Просто не ми допаднаха и толкова. Реших, че сам или не, тръгвам да обикалям. Все ще си намеря нещо по-добро. Опитах малко преди това да се чуя с Милен да се намерим поне днес, че предния ден се видяхме за около пет минути, но нищо не можахме да чуем.
Целта ми беше една бърза обиколка на градината, колкото да видя какво има и към рок сцената за Those Furious Flames. И тук късметът ми се усмихна, срещнах Милен съвсем случайно, който също не изгаряше от желание да слуша De Phazz, затова с него се засилихме към Blues & Jazz Stage-а за изпълнението на Phuture Shock, за които до този момент бях слушал доста неща, но никога не бях чувал. И, както стана с много групи на този фест, ми допаднаха супер много. Нямам си идея какъв стил точно се водят, но бяха много приятни като цяло и сигурно бяха първата група за тази вечер, която поне малко успя да ми вдигне настроението (слава богу, не бяха и последната :Д)… Напълно забравих за швейцарците от Those Furious Flames и не мръднах от сцената до края на изпълнението им, което приключи точно навреме за следващото на рок сцената… българите от група МЛЪК!.
Е, тези вече напълно ме заредиха с положителни емоции и се размазах на тях. С тежък звук и супер малоумни текстове („Тази песен се посвещава на нашата костенурка Гошко, който много обича да пуши водорасли!”), те също се раздадоха до краен предел и развеселяваха публиката с най-разнообразни простотии. Изсвириха си не особено културно отделените им 40 минути и дори си позволиха десет минути бисове, което още повече екзалтира публиката…
Но ако трябва да посоча нещо, което успя да ме изненада този ден, това са Fun Lovin’ Criminals. И на тези не съм кой знае какъв фен, но отново от любопитство се задържах 6-7 песни (може и повече да са… както и на Фейт се оказа, че съм бъркал, ама то кой ти ги брой). На живо тези пичове вадеха поне няколко пъти по тежък звук отколкото на записите си. Ако албумите им звучат на диск по-поп и рап ориентирано, то на живо си бяха жив рок и то с доволно количество жица и тежест… Именно и това сигурно е причината да се задържа повече отколкото бих по принцип :Д
След кратка почивка, беше време за Svetlio & The Legends. Тази група не мисля, че има нужда от представяне. Който знае Хиподил, който е слушал Хиподил (Има ли въобще някой, който не е чувал това име?), знае какво да очаква, защото това е същият този Светльо и неговите „легенди”. Предполагам, че разликата е само в по-зрелият звук като цяло, но не и в количеството простотии, които се леят на минута. Все толкова весели песни, все толкова просташки текстове, все толкова жица.
И точно по време на парчето Let Me Da Te Love U моите хора решиха, че е време да си ходим, но явно първият ден ги беше изморил много, а така и не успяха да си починат подобаващо през деня. Разбрах, че за финал групата е направила кавър на Ace of Spades на Motorhead, което ми е любопитно как ли е звучало. Черно Фередже също са направили много яко шоу след това, но… каквото такова. Ден 2 приключи…

Day 3 – 16.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Artery, Clawfinger
Jack Daniels’ Rock Stage – Collapso, Last Hope, Mellow Toy
Blues & Jazz Stage – Лот Лориен
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – The Crystal Method

P1060570Ето този ден ми е най-мъглив ;Д За разлика от предните два, този успях много доволно да се напия, но просто още от три часа следобяд с Боян се подкарахме на бира и до началото на феста бях на пет вече, а след Artery ми се наложи да изпия две бири и половина за около двайсет минути благодарение на Таня, която пиеше по-бързо и от Орльо сигурно. С други думи, този ден се размазах супер много, но в голяма степен тук помогна и алкохолът.
Отново влезнах сам и бързо се насочих към Blues & Jazz Stage-a, защото исках да видя група Лот Лориен, за които бях слушал само хубави неща. И с пълно право. На Пламен и Иво май нещо не им допаднаха, защото след няколко парчета се насочиха към Главната сцена, където Kuln бяха приключили и Artery се подготвяха.
А за Лот Лориен не знам какво да кажа. Може до някъде да се постави етикет „фолк” на музиката им, но това би било грешно, защото имаха доста различни и разнообразни инструменти, мотиви и звучене, което ги изкарва извън стандартното типизиране на жанра. Текстовете бяха предимно народни и самата вокалистка имаше глас като за народна певица (или поне на мене на такъв ми се стори, но това го казва човек, който не разбира нищо така или иначе :Д). Музиката им беше наистина красива и с удоволствие бих ги гледал отново някъде на концерт, ако решат да се изявяват. Те бяха второто много приятно допълнение след Future Shock към колекцията ми с групи, които да издирвам като се прибера 🙂 Тук отново се засякох с Милен, който обаче изгубих след това и повече не се и намерихме.
За концерта на Artery какво да кажа. Супер яко изпълнение беше. Тях ги гледам за втори път и първият по-ярките спомени бяха от супер пияния вокал отколкото от музикалното им изпълнение. Този път обаче явно не бяха си позволили волности (или поне не им личеше) и супер много се раздадоха заедно с публиката, която се радваше на тях както и те на нея. Тежък звук, какъвто подобава за първия хедлайнер след тях Clawfinger.
Именно в почивката между тези две изпълнение се запознах с един шотландец, който ме заговори заради тениската (бях с Deeper Down мотив на My Dying Bride) и, с който доволно си говорих (както казах, няма българи, но поне чужденците ми се лепят :Д). Тогава срещнах и Таня, с която отидох за бира и тя ме черпи три бири, които изпихме на плажа за отрицателно време :Д Мисля, че и това беше причината преди Clawfinger да съм във върховно настроение и да имам зверски болки във врата си два дена след това :Д
А Clawfinger просто размазаха. Никога не бих си ги пуснал в нас, защото не слушам такава музика, но на живо си бяха интересно зрелище. За съжаление запомних само една единствена тяхна песен – Do What I Say, която ми се запечата в съзнанието заради детските гласчета, и която беше супер яка. Но пък, както вече споменах, тук бях вече доволно пиян и достигнал онова весело състояние, в което изпадам като се напия :Д Ако дойдат на самостоятелен концерт, вероятно не бих отишъл, но като част от феста се вписаха идеално.
P1060602А апогеят на въпросното състояние беше достигнат по време на изпълнението на Collapso, от които познавам четири човека и общо взето съм там да ги съпортвам. Музиката им хич, ама наистина хич, не ме кефи, но какво от това. На тях вече хвърлих всички останали сили, които ми бяха останали и след тях можех само да въздишам уморено :Д Metalcore стилът, в който Крума и компания творят, ми е много антипатичен, но някак си мисълта, че са познати (а донякъде и алкохолът, но пък на Collapso съм бил и в трезво състояние и пак съм се раздавал :Д) ме караше да се абстрахирам от всякакво музикално ограничение и истински да се наслаждавам на музиката. Нещо, което не мога да кажа за по-следващите пичове от Mellow Toy, които ми се сториха подобни, но хич не ми харесаха (може би защото не са познати). Отразихме и Last Hope (които свириха след Collapso), но на тях бях леко изморен и олекнал от към пари и музиката им ми влизаше през едното ухо и излизаше през другото. С други думи, нищо не си спомням от изпълнението им (не, не е виновен алкохолът :Д). Точно по време на Last Hope обаче реших, че е време за шопинг (да похарчим малко пари все пак), който в моят случай се ограничаваше до купуване на тениска от феста, но… Пламен реши да посетим и палатката на На Тъмно и гледай какво става ;Д Моя милост, както вече е доволно пиян, като набара значките… Сигурно никой друг не е похарчил 40 лева за значки :Д Сигурно затова и пичът, който ме обслужваше, ми даде и талон за намаление от магазините  и беше супер радостен… Не че ми трябват тези значки, ама да има… Минахме набързо (то това май се случи преди шопинга :Д) и през главната сцена, за да отразим The Crystal Method, ама въобще не ме впечатлиха та се оттеглих…
За италианците от Mellow Toy вече споменах… Мисля, че е достатъчно, че не ми харесаха… Няма какво повече да добавя :Д Brothers in Blood, които бяха последни на рок сцената, си нямам идея дали видяхме. Тук вече от части е виновен алкохолът, а отчасти и супер веселото ми и приповдигнато настроение :Д Но някъде около това време се прибрахме в хотела, с което сложихме край на таз годишния Spirit of Burgas.

Тук се засилих да пиша разни дребни гадости и глупости, които забелязах по време на феста, но в крайна сметка реших, че няма нужда. Предполагам, че подобни неща са неизбежни за толкова мащабен фестивал, какъвто е и Spirit of Burgas. А още повече, че това е България все пак. Имаме още много хляб да изядем и опит да натрупаме докато достигнем държави като Германия, които има десетки на брой фестивали из цялата страна. Но съм сигурен, че някой ден и при нас нещата ще станат толкова добри, че грешките ще могат да бъдат прикривани умело (без грешки не може, но идеята е толкова бързо и хитро да ги скриеш, че минимално количество хора да разберат за тях :Д).
Аз лично се размазах. Нямаше нито една група, която да харесвам или слушам, но отидох, защото вече знаех (от миналата година), че там ще е забавно, ще натрупам много положителни емоции и добро настроение, а в крайна сметка си намерих няколко много приятни групи, които вероятно ще станат неразделна част от плейлиста ми. Още от сега, най-отговорно смея да заявя, че другата година съм твърдо там, ако ще и сам (то и без това ще срещна супер много познати). Стига нещо да не се случи, разбира се. Зависи ли си изцяло и само от мене, там съм 🙂
А за такива като Шугов, които не им е ясно как може да дам 100 лева за подобно нещо… Така както някои хора се зареждат с положителни емоции и трупат адреналин (кара ги да се чувстват живи, ако щете) от екстремни спортове или катерене по планини и гористи местности, така аз обожавам да ходя по концерти. Това е моят начин да се забавлявам и въобще не ме интересува дали някой го разбира или не :Д И аз се чудя как на хората им се обикаля по цял ден из разни камънаци, катерене по необитавани местности и така нататък, че после и супер ентусиазирано говорят за това, но… Знам, че това е техният начин да си почиват.
Но аз май леко се разфилосовствах, но това сигурно е от уискито снощи след на Перо рождения ден (май още ме държи :Д)… Леле, а аз си мислех, че този пътепис ще се окаже по-кратък от миналогодишния :Д Май се поолях лекоооо…. Хвани тия 3500+ думи :Д
Да живее Spirit of Burgas… Амин!


Funeral Disco Party

Последната година, година и половина, успях да се запозная със сравнително количество хора (основно от или пребиваващи в София) и смея да твърдя, че в столицата вече имам повече познати отколкото в Пловдив (факт!)… Но, ето, че след над половин година (кога точно беше предното парти? Мързи ме да ровя сега) Самакитките решиха да направят ново, съвсем в типичен за тях стил, парти, като този път с цели трима софийски диджей гости (FANatic, Magistus и Gothprince). За място беше избрано новото и напълно непознато за мене заведение Lebowski (вероятно кръстено от филма на братя Коен?). Никога не съм смятал мястото за особено важно, а самите хора, които присъстват и като се има в предвид, че познавах едно доволно количество от тях… ами очакваше да бъде страхотно парти. Но понякога нещата не са такива каквито човек му се иска да бъдат. Че партито беше страхотно, няма смисъл да споменавам. Поне на мене ми хареса. Вярно е, че бяхме малко хора. Вярно е, че самият Пловдив беше представен от още по-малко народ (като не броим самите девойки от Самакитка). Но също така е вярно, че около двайсете човечета се забавляваха за поне 50 :Д
Един странен фактор във вечерта се оказа един от колегите от съпорта, който слушал такава музика (в случая дарк електро най-вече)… Какви неща открива човек по партитата :Д
Но всяко хубаво нещо, когато стане прекалено хубаво, трябва да бъде прекратено от някой гламав собственик, който явно трябва да бъде уцелен в настроение иначе лошо за забавляващите се. В случая собственикът на Лебовски най-безцеремонно сложи край на партито малко след един и половина под претекст, че уговорката е била до един и половина. А и добави, че това е баси и тъпата музика :Д Не можеш да угодиш на всички. А и не е задължително. Жалко само, че и това заведение отпадна от и без това малкия списък със заведения в Пловдив, в които може да се направи подобно парти :Д
И все пак партито си беше супер яко, въпреки малкото количество хора.


Pain Live in Sofia

Най-после малко време да драсна няколко реда… Имах един много дълъг и изморителен уикенд (прибрах се понеделник сутринта директно за работа :Д) и още не съм се наспал след два дена будуване, но ако не сега, то няма кога вече :Д
Няма да крия, че се бях запътил към София без каквито и да е очаквания и не с особено добро настроение (причини има няколко, все лични, а и освен това успяха да ме вбесят супер много точно преди тръгване определени хора), но концертът направо ме отнесе… Дълго чакане, срещи, познати, поздравявания, запознавания, припознавания, презапознавания… Всичко си имаше преди започването на концерта освен бира :Д (не знам защо, но реших, че този път няма да пия нищо до партито в 3 уши)…
Кълн не искам да коментирам, не ги харесвам пичовете, по-точно не харесвам този стил музика, но самите те бяха доста силно ентусиазирани. И изпълнението на българските фенове беше мега малоумно. Със сигурност и на групата й е станало доста криво от тези освирквания, но какво да се прави…
А Pain, ех Pain… наистина не очаквах толкова страхотен концерт. Нямам идея защо така. Може би заради настроението ми, което почти липсваше, може би поради ред други причини, а и от друга страна може би това и допринесе за страхотното изкарване. Групата направи час и половиново шоу и изпълни точно 19 песни от общо взето цялото си творчество. Сет листата можете да видите тук, собственост на Лори, която успя да си я “открадне” в края на концерта. Каквото и да кажа за този концерт ще бъде малко. Определено се нарежда на второ място точно след този на Anathema в Гърция (него не мисля, че нещо ще може скоро да измести :Д). То не бяха викове, то не беше пеене, понасяне на съседни удари и въобще всичко както си му е реда за един силен метъл концерт :Д
А и в интерес на истина ми се струва, че групата се изкефи дори повече от публиката и точно заради самата публика. Самият Питър го казва най-ясно и точно след първия куплет на Shut Your Mouth, след като спира да пее и оставя феновете сами да изпеят лириките… А отговорът му “WOW! Thank you!” мисля, че е показателен и говори сам за себе си. Имаше стандартните обещания, че това е една от най-страхотните публики, че скоро задължително трябва да дойдат пак да свирят, и както се случва на бг концерти, струва ми се, че бяха напълно искрени, а не само го казваха ей така… да зарадват феновете.
Аз от друга страна се радвам, че песните от новия албум бяха ограничени само до 4 и не прекали… Макар, че дори Follow Me, която беше първата от първия бис, звучеше добре в живо изпълнение. А като оставим това настрана, групата изпълни доста от любимите ми песни, затова съм и доволен (липсваха ми неща като Supersonic Bitch и Play Dead, но то не може всичко :Д). И дано наистина се върнат за още едно подобно страхотно шоу.

А след концерта всичките ми планове бяха разбити на пух и прах с честитенето на рождения ден на Иво, който ме покани в тях следващата вечер… Заедно с него, Мария и Гергана (които също спаха в тях) бяхме и на афтър партито на Пейн, после рожден ден, две вечери липса на сън и работа понеделник сутрин… Един дълъг и запомнящ се уикенд…


Combichrist Live in Sofia (GEMFIII)

Началооооооооо… На третия горгон електро минифест тази година гости бяха Virgins OR Pigeons, Aesthetic Perfection и, разбира се, нечовешките изроди от Combichrist. От българска страна се отчете Стефан и неговият проект Shemale Zero. Премеждията преди и след концерта в следващия пост 🙂

За Shemale Zero съм го казвал и в други постове, че просто новите неща и визия не ми допадат особено. Затова и предпочитам да не го и коментирам.
Гърците от Virgins OR Pigeons не бях слушал преди това и в интерес на истината не останах особено очарован от изпълнението им. Като цяло имаха добро звучене, но не ме грабнаха кой знае колко. Вторият вокал, който вадеше доста андрогенна визия и дори в началото помислихме, че може и да е жена, докато не започна да пее, по-добре да си мълчеше. Още повече разваляше мелодиите с гласа си. Тъй като нямаше студена бира (ми топла ни дадоха!), а и беше гадна, решихме да не пием нищо, а по-добре да си купим някакъв мърчандайз (което за мене се превърна в традиция последната близо година). И поради тази причина сега гордо си нося тениска с логото на хедлайнърите отпред и We are all demons на гърба. (Много яка тениска между другото). Но до тук със скуката :Д

Aesthetic Perfection
И тази група не бях слушал въобще (с изключение на едно парче от myspace-а им, което дори не помнех :Д) и поради тази причина нямах идея какво да очаквам от тях. А те (то всъщност е той, ако не броим пичът на синтезаторът отзад, но той беше страшно незабележим) направо отнесоха публиката още с появата си. Ако видите вокала на улицата да си върви спокойно, никога няма да можете да предположите какво всъщност ще ви поднесе. Адски естествен беше на сцената – цялото му поведение с всичкото тичане, подскачане и непринудено усмихване бяха на страхотно ниво. Разликата между тази и предната група беше светлинни години :Д Не мога да кажа сега кои песни точно изпълниха, защото не им ги знам, но аз още на тях се размазах максимално. И поради тази причина още вчера си свалих почти цялата им дискография от slsk-а 🙂 А и на тях страшно им хареса тук и обещаха, че пак ще дойдат – да се надяваме този пък като основна група, че да имат повече сценично време 🙂

Combichrist
След кратка почивка, малко след 23, на сцената се появиха и самите Combichrist – Анди, двама барабаниста и един пич, който застана зад няколко чифта синтезатори :Д. И “кошмарът” започна. Откривайки концерта с интрото и All Pain is Gone от последния албум, те показаха на публиката какво ги очаква. Леко променените версии на парчетата превърнаха цялото изживяване в още по-силно от факта, че не знаеш какво точно да очакваш от иначе позната мелодия… Последваха страшно обичаните от мене Scarred (дори се изненадах, че изпълни точно това парче, което ми е най-любимо от Today We Are All Demons), Blut Royal, Shut Up And Swallow, Electrohead, Get Your Body Beat, Sent to Destroy, Today I Woke To The Rain of Blood (най-любимата ми, дори не я очаквах ;Д), и други, а на бис довършиха публиката с This Shit Will Fuck You Up и What The Fuck is Wrong With You?. След което потрошиха инструментите си и казаха, че няма какво повече да ни изпълнят.
Намацани с много грим, зловещи усмивки и умопомрачителни погледи, Combichrist отнесоха главите на не много публика, която се беше събрала в клуб Blue Box. Час и 15-20 минути (да, малко кратко, но много стойностно) изпълнение, което много хора ще помнят адски дълго време. Не успя да измести като усещане и съпреживяване концертите на Anathema и Diary of Dreams, но определено беше един супер силен и размазващ лайв. Из тубата можете да гледате разни клипчета и да изживеете част от удоволствието, макар и да няма много общо :Д
За афтър партито в следващия пост.
А на Гогрон едно голяма ЕВАЛА за поредната добра група, която успяха да поканят… Ще започнем ли залагането за следващата? 🙂


Daniel Cavanagh Acoustic Set in Sofia

В момента съм адски изморен от целия уикенд, а и снощи не успях да се наспя, но усещам, че ако не седна сега да напиша няколко реда за концертите, сигурно няма и да напиша нищо. Затова, скромно, но от сърце :Д

Първата от двете концертни вечери беше изцяло акустична, спокойна и много отпускаща, точно както и очаквах. Даниел Кавана от Анатема беше основен виновник за събирането, а пичовете от Войвода подгряваха, също изпълняващи акустични версии на своите песни. Но всичко по реда си.
Имаше леко объркване със стартиращия час и моя милост реши да посети мястото преди 18:30, защото по това беше най-ранният от обявените часове. Добре че срещнах Под Дъжда и разни други познати, та да не ми се налага да кисна сам отвън и да се чудя какво да правя близо час. Цялото изпълнение беше много скромно и имаше под 200 човека като цяло (ако не ме лъже паметта, бяха пуснати около 150 билета само така или иначе). Облегнах се близо до стената (влезнах доста късно и вече седалките бяха заети, но то не е като да умирах да сядам така или иначе) и зачаках. Много хора от познатите, а и не само те, говореха как смятам да пропуснат, да прескочат и все подобни прилагателни, подгряващата група. Аз, от друга страна, бях много любопитен да чуя как ще изкарат акустично песните си. И в интерес на истината останах много доволен от изпълнението им, макар и да беше кратко. Не съм фен на дебютния им албум, дори напротив – не го харесвам въобще, но пък много ме кефят изпълненията им наживо (което от друга страна ми е странно, защото след първия ми досег с тях, на коцерта на Assemblage 23, въобще не останах очарован, но после си промених мнението, особено след изпълнението им в Пловдив). Ново в случая беше женската поява на сцената и цигулката, която ползваше жената.
Малко след тях на сцената се качи и самият Даниел Кавана, който се блъсна в мене на път за сцената :Д За първи път присъствам на подобен концерт и не знаех напълно какво да очаквам. Все пак това не е изпълнение, на което да подскачаш, да пееш с пълно гърло и прочие. Може би и поради тази причина ми е много трудно да опиша точно усещането. Но нима чувствата могат да бъдат предадени под формата на няколко мизерни буквички? Който е присъствал може само да разбере за какво точно става дума. Човекът е невероятен музикант, а и присъствието му на сцената е харизматично. Седиш, слушаш любими песни и сърцето ти бавно ускорява своя ритъм. Красота, нежност, спомени… преплетени по един уникален и омагьосващ начин. Чухме почти всички по-известни парчета от последните албуми на Анатема (Deep, Fragile Dreams, Lost Control, One Last Goodbye, Flying, и т.н.), както и няколко кавъра по Pink Floyd, Iron Maiden и други, чиито имена не се сещам в момента).
С риск да се повторя, но… седях, слушах и сякаш се намирах в някакъв транс. Много красиво беше изпълнено всичко. А това, което ми направи най-силно впечатление, беше използването на луп семпли, които Дани си записваше в началото на песента и после ги пускаше да се повтарят, докато той свири нещо друго и така все едно свирят 2,3 или 4 човека едновременно. Това придаваше на изпълненията още по-прекрасно звучене.
Не знам, просто не мога да намеря думи да опиша изживяното. Направо не исках да свършва да пее. Дори Iron Maiden-овото изпълнение на пиано беше невероятно, а аз не слушам и не харесвам въпросните :Д
Но определено искам пак и още и… след този концерт ме е яд още повече, че не успях да посетя Duncan Peterson и Mike Moss миналия месец. Но засега ще продъжавам да си спомням с умиление за събота вечерта и дълго ще я помня 🙂
Малко клипчета можете да видите тук


Clan of Xymox Live in Sofia

Краят на концертната година беше поставен преди няколко дена с прекрасния концерт на даркуейв формацията Clan of Xymox. Като цяло не съм им някакъв огромен фен и отидох без каквито и да е очаквания (както беше и на Psyche) и може би това спомогна да се забавлявам наистина на макс.
След закъснение, на сцената се появи подгряващата група “Ревю”. Това сигурно единствената група, на която съм присъствал на едно 8-9 концерта вече и мога смело да заявя, че вече не са това, което бяха преди. Поне така ми се стори с изпълнението на първите 3-4 песни. Но към края сякаш започнаха да се отпускат (поне на мене ми се сториха сравнително сковани в началото) и вече спря да ми прави впечатление лошото. Много любима група са ми и не искам да говоря лоши неща, та затова и се радвам, че накрая успяха да спечелят симпатиите ми все пак. Това, което доста се набиваше на очи, беше ентусиазираното поведение на вокалистката. Мацката сякаш се забавляваше повече от публиката на моменти и определено сякаш допринесе за подобряване на цялостната атмосфера… (някъде четох, че поведението й било неадекватно, но не бих споделил това… всеки усеща и разбира музиката по-различен начин и виждането му е различно…)
Самите Clan of Xymox също излезнаха в много добро настроение на сцената и се радваха заедно с публиката. Напоследък бях на няколко доста дълги концерта и, както каза Милен, явно те ни разглезиха в това отношение. След около час групата каза чао и на мене ми се стори адски кратко това. Разбира се, те се върнаха цели три пъти с по две песни, което добавиха още над 30 минути. Така или иначе не знам текстовете на повечето им песни и не можех да пея с тях, а и с проблемите с прасците, се бях дръпнал по-назад. Въпреки всичко много се радвам, че изпълниха едно от най-любимите ми техни песни, а именно There’s No Tomorrow.
Като цяло атмосферата в клуба беше наистина много приятна и мисля, че това беше концертът с най-много познати физиономии на квадратен метър :Д Накъдето и да се обърнех все виждах някой познат. Което ми напомня да изкажа благодарности на Ангел и Жени за гостоприемството след афтърпартито 🙂 (резултатът – дънките и блузата ми са целите в бели котешки косми ;Д)
Наистина се получи доста добър концерт, за което адски много спомогна и атмосфера и хората 🙂 Толкова от мене, че имам адски много работа като за последен работен ден тази година 🙂 Весело посрещане на коледните празници на всички, които празнуват :Д


Anathema Live in Thessaloniki, Greece

Дори нямам идея как да започна. Но едно нещо е сигурно, няма да мога да предам дори една стотна част в тези редове от това, което преживях тези два часа и половина в Солун в неделя вечерта 🙂
Дълго време се чудех дали въобще да ходя на този концерт поради ред фактори, като най-големият беше недоспиването (все пак в събота вечерта бях на един концерт, не мога да спя много много във влакове и така нататък), но в крайна сметка адски много се радвам, че отидох. Дори останах изненадан как неделята не ми се спеше и чаках с огромно нетърпение да се добера до въпросния клуб, който се намираше на около 19 километра извън Солун. Тук искам да спомена, че организацията им беше на много високо ниво. Автобуси ни взеха от центъра на града и след концерта си ни върнаха обратно (даже ние се възползвахме от по-специално отношение, но за това малко по-надолу), имаше списък с имената на всички, които си бяхме запазили билети по мейла и не чух да е станала нито една грешка (може и да има, но аз поне не чух за такава) с тази приемане на доверие – запазване на билети процедура.
Подгряващата група не искам въобще да я коментирам. Представиха се по-добре отколкото си мислех, но пък свириха малко повече отколкото ми се искаше хаха… Направиха кавър на Teardrop на Massive Attack и мога да кажа само, че вокалистката им има още доста да тренира докато изглади гласа си и достигне висотата на Елизабет Фрейзър.
Вече пет минути минаха след като написах горното изречение и се чудя какво да напиша сега. Нима мога да кажа нещо, с което да предам красотата в музиката на Anathema? Групата направи просто уникално шоу от близо два часа и половина, след което останах буквално без крака и чак се задушавах към края от викане и подскачане 🙂 Изпълниха много повече песни, отколкото очаквах, като в това число и доста стари неща като Sleepless да речем. Песните на Anathema са наситени с огромна доза емоционалност, която на сцената си личеше. По време на Angels Walk Among Us имах чувството, че Винсент щеше да се разплаче направо… очите му сякаш дори се насълзиха на няколко пъти. Във въпросния клуб сигурно имаше над 100 българи (от около 600 човека), което си беше много солидно число и повярвайте ми усещаше се хаха 🙂 Или поне в нашия ъгъл (леко в дясно от средата, на половин метър пред сцената) се усещаше адски много, защото всички (към 10-15 човека) викахме, пяхме и скачахме повече от гърците около нас. Самите гърци наоколо не си даваха чак толкова зор, макар да имаше няколко изключения, но повечето се наслаждаваха по друг начин на музиката. Но като цяло публиката си се представи повече от подобаващо. И все пак… българите сме друго племе просто. По едно време басистът на групата обърна микрофона точно към нас, защото въпреки силния звук (който беше доста добър в интерес на истината… нищо общо с нашите клубове :Д), се чувахме адски силно… А и ако бях на мястото на гърците, определено бих се почувствал тъпо ако в края на концерт групата, която гостува, отправи специални поздрави към феновете… от друга държава :ДД А Винсент направи точно това след последния бис… Имаше специални поздрави за всички български фенове в залата и обещание, че ще дойдат в София (дали ще го направят е друг въпрос :Д)… Как да не се почувстваш яко просто?
Сет листата ми е доста размазана и не помня вече какво точно изпълниха и какво не, какво на мен ми се е искало да чуя, но не съм… Но те и като цяло доста я размиха сами и не мисля, че изпълниха нещата точно в реда, в който бяха по листчетата пред тях. Имаше и доста вмъкнати неща между и в песните, които придаваха доста интересно звучене на познати неща (като например краткото изпълнение на Another Brick in the Wall в стил Closer – в смисъл вокалите). Това, което си спомням на прима виста са Lost Control, Fragile Dreams, Angelica, Sleepless, Angels Walk Among Us, Closer, One Last Goodbye, Flying, Panic, Judgement, A Natural Disaster, Far Away, Parisienne Moonlight, Deep и още и още (последния бис беше Confortambly Numb).
И тъй като на мене Anathema са ми една от любимите групи (а след този концерт се издигнаха много по-нагоре в класацията ;Д), няма как да ви опиша всичките емоции, цялото това изживяване. Ако си имате много любима група и сте били на техен концерт (и те са се представили невероятно), ще ме разберете за какво говоря. В противен случай ще е трудно. Защото това не беше просто концерт, това си беше незабравим спомен, това беше уникално изживяване, което въпреки жестоката умора и липсата на сън, не исках и не исках да свършва 🙂
Определено искам пак!!!! Винсент беше просто невероятен на сцената!
Не мислех, че след Diary of Dreams ще посетя по-добър концерт толкова скоро, но ето, че и това се случи. Концертът на Anathema беше един от най-уникалните, най-незабравимите и най-страхотните концерти, на които съм бил. Това беше КОНЦЕРТЪТ! 🙂
И тъй като за нас нямаше места в трите автобуса, които трябваше да ни върнат обратно в Солун, се наложи да чакаме един да се върне. Това ни даде златната възможност да забележим, че Даниел Кавана е излезнал (само той) и раздава автографи. Снимахме се с него и той се подписа на билетите. Какво повече да иска човек? 🙂
Мисля, че още дълго ще слушам Anathema 😀


Psyche Live in Sofia

Признавам си, че на този концерт не отидох с каквито и да е очаквания. Особено като знаех, че на следващата вечер ми предстои да слушам Anathema, това беше просто един вид запълване на времето, защото така или иначе нямаше да има какво да правя цяла вечер до влака в седем без пет сутринта.
Може би точно поради тази причина се получи толкова приятен концерт. Направи ме впечатление, че групата изпълни доста парчета от последните си два албума, но явно не й се рискуваше чак толкова с песни от началото на своята кариера. Малкото публика (сигурно нямаше повече от 50 човека в клуба) в този случай беше един огромен плюс поне според мене, защото по този начин групата сякаш беше част от тях и всеки един можеше да почувства отдадеността, с която двамата братя пееха за тях. Съвсем отворено и открито те се шегуваха със себе си между песните и много добре разведряваха атмосферата. Аз, който бях чувал само последните им два албума, както и една компилация с клубни миксове, останах повече от доволен, защото, както вече споменах, направиха солидно количество точно от тези споменати албума (е, исках и Defensless да чуя, но какво пък). Свириха малко над 2 часа (половин час бяха бисовете) и оставиха цялата публика повече от доволна.
На последвалото афтърпарти хората се забавляха, снимаха с групата, говореха си, купуваха си техни дискове и плочи (!) и като цяло прекрасна атмосфера. Чак аз успях да се снимам с вокала, да си поговорим, че и диск си купих, който той лично ми подписа :Д (Какво повече да иска човек :Д)
Както казах, много приятен концерт, който ме остави с доста приятни впечатления от групата като цяло, а и като се има в предвид и колко евтин беше билетът… няма за какво да съжалява човек. Кофти беше, че приключиха нещата малко по-рано от желаното, защото ми се наложи да кисна 45 минути пред гарата докато я отворят и после още два часа вътре до влака за Солун, но това са малки кахъри 🙂
И тъй като сега адски много ми се спи, няколкото думи за снощния концерт на Anathema… утре. Само едно нещо ще кажа за него преди това… GOD DAMN IT! 🙂


Haggard Live In Sofia

Време е за шоуууу! 🙂
В интерес на истината за този концерт отидох само и единствено заради Haggard, нищо, че преди тях имаше още цели три групи. За тях дори няма да споменавам, защото нито ми допадат, нито ги слушам, нито ми харесват…
Имаше стандартното за тук закъснение от два часа, първа, втора, трета група… Признавам си, че Балканджи и Exciter най-съвестно си пропуснах и губех времето си с много по-полезни неща като пиене на бира да речем хехе 🙂 (и разглеждане на мърчъндайз :Д) Remember Twilight не бяха нищо особено, но на тях дадох шанс, защото поне от музикална гледна точка са сходни със своите сънародници, на които подгряват…
Но, малко преди 12 (да, началото беше обявено за 6 :Д) сцената се раздвижи и основната група най-после започна… своя саундчек :Д Той се проточни сравнително повечко от нужното, но хората бяха достатъчно търпеливи…
И, половин час след полунощ Haggard най-после поставиха началото с интрото от последния си албум, а след него и заглавната песен Tales of Ithiria… Последваха над два часа (групата сложи край 15 минути преди 3, което ще рече, че шоуто продължи 2 часа и 15 минути), изпълнени със страхотна музика, прекрасни хорови изпълнения в лицето на четирите човечета, които съставяха “хора” (две жени и двама мъже) и много клатене на глава… Ако не ме лъже паметта, имаше общо три парчета от новия албум (интрото The Origin не се брои) – споменатата вече Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves и The Sleeping Child. Освен това изпълниха много от по-известните си парчета от старите албуми. Китаристите се раздаваха на макс, като басиста дори по едно време слезна сред публиката и обикаляше из залата свирейки. За пореден път българската публика доказва, че е страхотна и много отворена за любимите си групи. Вярно е, че думите, които групите казват на края, може да са заучени и да ги казват на всеки техен концерт, но понякога просто усещаш как звучат искрено 🙂 А мисля, че като за първо си посещение, музикантите останаха повече от доволни.
След концерта успях да си взема даже и автограф от чернокосата сопрано вокалистка :Д
Мисля с това да приключа краткото споделяне на впечатления от този стрхотен концерт, който спокойно може да поставя в топ 5 за най-добри концерти по принцип, на които съм ходил 🙂
Последвалите самотни четири часа до влака бяха изпълнени с доста неприятни преживявания, но дори те не успяха да помрачат прекрасното прекарване.


Tarja live in Sofia

Дълго време се чудих дали въобще да пиша за този концерт, защото така или иначе мина почти седмица от тогава, но… Нека кажем няколко думи, просто колкото да отбележим събитието…
Хората, които срещнах и които бяха посетили и концерта (този толкова уникален концерт :Д) на Diary of Dreams три дена по-рано, бяха изцело единодушни, че просто не беше същото :Д Какво имам предвид ли? Ами държеше си още първият концерт (поне мене де) и този нямаше как да бъде изживян подобаващо… Но като оставим това настрана, като пренебрегнем всичките проблеми, които имах около посещението си там (тоест до стигането), концертът си беше доста добър. Жената се постара, личеше си, че има желание, а и бъгларската публика за пореден път доказва колко силна, искрена и убедителна може да бъде щом успяха да я върнат за една последна песен :Д
Чухме както парчета от последния й албум, така и няколко стари песни от репертоара на старата й група. Разбира се на моменти поведението й беше адски изкуствено и пресилено и сякаш адски много преиграваше. В самото начало на концерта вокалите се чуваха адски силно, а към края вече едва едва се чуваше нещо ;Д Клавирите и виолончелото въобще не се чуваха през повечето време, но то това може и да си зависи къде из залата си застанал, защото някои пък може китарите да не е чувал :Д (мисля, че само барабаните няма как някой да не е чул… те се открояваха просто)…
Ако го разглеждаме като самостоятелен концерт, без нищо съпътстващо го, си беше един наистина много добър концерт. До някъде може да се каже, че ми се сбъдна част от мечта хах. Но поне аз не успях да се насладя на макс на този концерт 🙂 Нищо… друг път :Д